историко-политически пътепис



По пътя за Крумовград почти не усещаме завоите. Заслугата е на тежичкия и поради това устойчив миниван „Опел”, управляван от собственика му д-р Иван Колчаков. Този малък комфорт ни позволява да следим полегатите склонове на Източните Родопи. Водачът прави опит за сравнение със Западните Родопи и ме стряска с едно неочаквано определение – д о с т ъ п н и. Малко по-късно, благодарение на въпросите на Марги, жена ми, става ясно, че екскметът на Пазарджик има по-професионален поглед към планината. Поглед на човек, който често броди из нея в камуфлажно облекло и пушка през рамо

Отговорен бизнес – това е нещо, в което вярвам. Това е девизът на Димитър Аврамов, който можете прочетете в сайта на Fcolor. От вчера, т.е. от деня, в който спря блога на Пламен Юруков, собственикът на Fcolor спокойно може да добави още едно определение към бизнеса си-- н а ц и о н а л н о  о т г о в о р е н.

В един от предишните постинги казах, че от тук нататък пред опозицията има два пътя.

Първият е да поиска предсрочни избори, които да обвърже с необходимостта от реформа на политическата система и преди всичко в съдебната власт. Вторият – да да си остане с искането за евентуално алтернативно управление на страната.

Лидерите на опозиционните партии избраха второто. И съответно смалиха вота на недоверие до нанесените морални и материални щети вследствие провала на кабинета в усвояването на еврофондовете. Как няма да спят спокойно тези дни примерно Георги Първанов, Любен Гоцев, Маргините, Младен Червеняков, Ахмед Доган ?  Та нали голямата тема за правовата държава, за независимостта на съдебната власт, за политическия чадър над организираната престъпност, за срастването и с политическите среди, отново остана в переферията на дебата.

2.3. Необходими подобрения

Ако трябва да обобщим ­препоръките на ЕК в тази част, то те се свеждат до следното:
-- Народното събрание да реформира цялостно Наказателния кодекс. Т.е. да бъде стартирана 35-та /!/ промяна на този закон, откакто България подаде молба за членство в ЕС в края на 1995 год.
-- Да бъдат направени корекция в Наказателно-процесуалния кодекс, приет в края на 2005 година, т.е. при настоящото управление. И променян вече три пъти. Пак от настоящето мнозинство.

Съжалявам, но третата част на доклада на ЕК ще почака заради конференцията на СДС. И по-точно заради едно нейно решение, намерило място в новия устав на партията. Предложението направи старият политически партизанин Александър Йорданов. Негова мишена, разбира се ,бе заподозряният в принадлежност към настоящите секретни служби председател на партията Пламен Юруков. Последният неочаквано реагира на момента, взе думата и подкрепи идеята.

2.2. Резултати 

По отношение на резултатите логиката на доклада следва една грешна презумпция, заложена още в предишния раздел „Постижения”. А именно – че в България върви някаква реформа в сектора правосъдие и вътрешни работи. Вярното и правилното е онова, което бе казано в черновата на доклада, т.е.,че този път не бива да има продължаване на процеса на реформи, а  ново начало. Така че няма защо да се учудваме, че ЕК нарича постижения онова, което очевадно задълбочава проблема със съдебната система и работата на правоохранителните органи.  

2.1. Постижения

По всичко изглежда, че не само българските политици се отнасят с пренебрежение към труда на експертите. Нямам друго обяснение за съществената разлика между проекта и окончателния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешните работи у нас. Но политическото решение, защото този доклад е именно такова, е меко казано нереалистично и в трите си основни пункта – постижения, резултати и необходими подобрения.

Тези дни в медиите отчетливо се завъртя тезата за старите и новите лица сред дясната опозиция. По този въпрос каза тежката си дума експрезидента Петър Стоянов, произнесе се сегашния лидер на СДС, Пламен Юруков, доста категоричен бе тази сутрин в БТВ и Методи Андреев. Очевидно на много от авторитетите вдясно им се иска да има ново начало първо вътре в самата опозиция. И това няма нищо лошо. И аз го искам. Но знам по-лесния и далеч по-ефективен начин да си отидат старите и да дойдат новите.

Едно от ключовите изречения в черновата от доклада на ЕК за България, публикуван вчера в портал Evrope.bg е:

Дори със сега съществуващите структури - и въпреки техните недостатъци - България трябваше да бъде в състояние да покаже резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и да разплете мрежата от конфликти на интереси и видимите връзки между политическата класа, бизнеса и организираната престъпност.

Малко по-нататък в доклада се извежда заключението, че е необходимо „ново начало”, а не просто продължаване на процеса на реформи.

Правителството е подценило препоръките на Брюксел, каза вчера Меглена Плугчиева. Меко казано от нейна страна. Впрочем,както подобава на член на кабинета. Истината, обаче е съвсем друга. Бившите комунисти, които управляват България направиха и правят всичко възможно, така че да заобиколят най-важното в тези препоръки: реформата в съдебната власт, корупцията и борбата с организираната престъпност.

Скандалът около президента, както и очаквания силно критичен доклад на Европейската комисия за България отваря широко поле за действие на опозицията. Но не бива да бъдем прекалени оптимисти в това отношение.  Основание да мисля така е вчерашната декларация на ПГ на ДСБ. Ако я прегледаме внимателно ще видим, че там се искат серия от мерки, коя от коя по неравностойна.

У нас няма за кого да кажат като за покойния проф. Бронислав Геремек: „Този е професор по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж”. Поне към днешна дата. Колкото и да критикуват дясното и дори да странят от него, интелектуалците в България вече са поразени също като него от вируса на примирението. И доколкото чуваме критики в публичното пространство, то те се отнасят до отделни елементи на политическата система. И цялата работа заприличва на някогашната измишльотина за голямата и малката правда.

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас.