В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища бяха разстреляни точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.
Преди 10 години на този ден се спомина Тончо Жечев
По времето на социализма освен на хубави жени, както твърди Джеки Стоев, можехме да се радваме и на хубави книги. Впрочем ще бъде кощунство да наречем „Българският Великден или страстите български” просто хубава книга. Тя беше прекрасна книга. И, когато залегнах над нея някъде в средата на 70-те, нямаше много време да се питам кой са тези братя Тъпчилещови, кой е Тодор Икономов или пък кои са баща и син Богориди. Защото в изтерзаната ми тогавашното школо глава вече се мъдреше дилемата – Букурещ или Цариград, революция или еволюция, възстание или просвещение, поробителят везир или пък модерността, която всява смут в патриархално Бисерча. Щеше ми се тази книга да има силата на кръстния знак. И вдигната пред лицето на вампирясал историк-комуноид* /както би казал Иван Младенов** / да го превръща в никого непотребен камък. Уви, друга е силата на хубавата книга. Но кой знае.
Аз бих опитал..
-------------------
* Например Гоце
** Авторът на "Стрешеният код" и на "Трошенето на матрицата"
или за това как Синята коалиция загърби идеите си за здравна реформа
Напоследък, когато гледам Иван Костов на малкия екран изпитвам смесени чувства. От една страна се радвам, че има кой да се противопостави примерно на мераци за наливане на пари или на отвързване от валутния борд. От друга страна, обаче му съчувствам. Защото сведе ли поглед към обикновените сюжети от икономиката и живота, съпредседателят на Синята коалиция бързо забравя, че представлява програмата на десните избиратели, а не тази на управляващата ГЕРБ. Тъкмо това се случи вчера в „Панорама”, където той произнесе солидна пледоария в полза на преструктурирането на здравеопазването, подхванато от управляващите. „Принципа, който ние подкрепяме...здравната реформа трябва да даде качествена и достъпна медицинска помощ.”, каза лидерът на ДСБ. И съвсем внимателно пропусна третия особен важен проблем -- за „мотивацията за участие на българските гражданите във финансирането на здравеопазването.”. Ще го намерите в раздел „Здравеопазването – качествено и солидарно”. Малко по-нататък, пак в тази програма, този проблем е развит вече в своята конкретика:” „Ще премахнем монопола на НЗОК и ще въведем конкурентни принципи в осигурителната ни система. Ще въведем дълго отлагания „втори стълб” – доброволно осигуряване с реален избор между конкуриращи се здравни фондове”.
Прочети целия текст »
Все по-трудно става на човек да проумее действията на правителството в сферата на здравеопазването. Ето, например вчера министър Божидар Нанев в интервю за „Ройтерс” съобщава, че предстои приватизация на част или пък може би на всичките 350 държавни болници. Ако живеете някъде в Европа, имате свободни пари и интереси в тази сфера най-вероятно ще се заинтересувате живо от една източноевропейска страна, където ще се продават на куп толкова много болници. И понеже парите са си ваши ще си поръчате анализ на пазара и съответно на законодателството в страната.
Анализът, разбира се ще покаже, че управлението и разходването на средствата за здравеопазване се управлява мополно от Здравната каса, обемът на медицинските услуги е регламентиран в Национален рамков договор, а достъпът е лимитиран. Другото, което ще научи потенциалния инвеститор, че на пазарът на доброволното здравно осигуряване са излезли едва 5 процента от българските граждани. Прочети целия текст »
или какво казват руснаците, в случай, че ги ощастливят с неорязано право
Тази вечер в офиса на Гражданска инициатива „Справедливост” ще обсъждаме проекта за нов закон за събранията, митингите и шествията. Работата беше и лесна, и трудна. Лесна, защото има редица празноти в закона, чието запълване не е проблем. Трудна, защото през изминалите двайсет години има натрупана практика в прилагането на сегашния закон и съответно конфликтни точки, които трябваше да бъдат решени. Една от тях, както се сещате е свързана с действията на органите на реда в спорни ситуации и понякога прилагане на сила, несъразмерна на заплахата за обществения ред. Пресен пример – 14 януари 2009 година.
За съжаление днес законът е на дневен ред, единствено във връзка с така наречените обозначени зони и сроковете за уведомление. Тъкмо това бе и темата на Кръглата на маса, организирана от Синята коалиция миналата седмица. Там обаче бяха поставени и други въпроси /Красимир Кънев, Цветозари Томов и др./, които така и не видяха бял свят в медиите.
Много от тях са свързани с международни правни актове, по които България е страна или с вече отправени препоръки към страната ни, примерно от така наречената Венецианска комисия. Ето защо, дори парламентът да се съобрази с ветото на президента, не бива да ни тресе така наречената остатъчна благодарност*. За разлика от много европейски страни, уредбата в България не предвижда:
-- ясно определение на видовете публични прояви на гражданите
-- провеждане без уведомителен режим на прояви под определен брой участници
-- право на местната власт да определя публични места, за които не се изисква уведомление за провеждане на проява
Прочети целия текст »
Събрания и митинги в България има от 20 години, манифестации – слава богу – не! Но заедно с това от 20 години българската полиция бие наред. Би депутати от Великото народно събрание, би ексминистър-председателя на Филип Димитров, би ученици от Испанската гимназия, би миньори и фермери, свещеници, би студенти и еколози. Май лекари още не е била, но тези дни покрай протестите срещу закриване на болници и това може да се случи. Ще кажете, може би – и другаде полицията бие ? Но разликата е, че там, било то Франция, било то Англия или Унгария, полицията би само в краен случаи й по правила. Правила, които определят кога да се намесят силите на реда, по какъв начин, с какви средства и до какви граници. Когато те бият по правилата – боли, когато те бият без правила – боли два пъти повече. Веднъж си набит физически, втори път ти е пребито дойстойнство. Гражданското.
За това сега, когато чакаме евентуалното вето на президента върху промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите е добре да знаем, че то няма да попречи на полицията да бие наред, когато му дойде времето. И раздела „Престъпления в срещу свободата на събранията, митингите и манифестациите” да си стои като коледно украшение, без през изминалите двайсет години да има поне едно длъжностно лице зад решетките, както предвижда чл. 174 а. Прочети целия текст »
или за това как една изоставена реформа предрешава всички останали
Тези дни директорите на общинските и частни болници в България изпратиха декларация до премиера. Сред исканията са им: среда на честна конкуренция, отмяна на изискването за двама специалисти по клинична пътека, увеличаване на бюджета на Здравната каса, премахване на делегираните бюджети. Човек може да разбере техният проблем. Обидно е в 21 век едно правителство да преценява в коя част на страна кой и по какъв начин да получава здравните услуги, за които си плаща. Прочети целия текст »
Не ще и дума, че номинирането на Кристалина Георгиева е някакъв изход от скандала с предходната кандидатура на България Съгласен съм с Юлиян Попов, който днес пише в блога си, че секторът, даден на България не бива да се подценява „Сега остава правителството да прати самолета си в Хаити – пише по-нататък блогъра.” Бързам, обаче да кажа, че че самолетът или по-точно товара най-вероятно вече е в Хаити Миналата седмица кабинетът прие постановление, с което одобри 5804 лв, левовата равностойност на материалната помощ, предназначена за пострадалите в Хаити Сумата е равна горе-долу на две министерски заплати и със сигурност е два пъти по-малко от разходите на специалния самолет, изпратен миналата година в Иран, за да прибере българския моряк Още по-малка е сумата в сравнение с 8200 евро или 16 400 лв, одобрени от кабинета за обезщетения на български граждани, пострадали от съдебната система и съответно спечелелили делата си в Стразбург.
Ето и приложението към постановлението, от което става ясно, че ако друсне на „Дондуков” 1 за българските министри винаги ще се намерят палатки и одеала
И то на народни цени
Имущество, предоставяно като хуманитарна помощ за пострадалото от земетресението население на Република Хаити
Мир на праха му на отец Иван Бонев! Отиде си на испанска земя, в Сан Фелиу, недалеч от Барселона. Беше снажен, с прошарена брада и добрината надничаше от очите му.. Докато още брадата му беше черна, скитахме с неговата лада из Родината. И все по-тъмно. Една нощ, докато пътувахме през Смолян за София, за да избегнем милиционерските постове, ми каза нещо такова. „Дребен*, най-големият грях на комунистите е разпокръстването на българите!”. Някъде в архива ми още стои подписката за нов закон за църквата, който по онова време винаги носеше в себе си.
Може би, защото бе християнин и вярваше в Църквата той си избра друга съдба и не вдигна очи към голямата политика. Не дойде на Кръглата маса и не се видя с патриарха. Остана при миряните си в Кърджали. Но не за дълго. Онези, които разпокръстиха България се върнаха. И той, и Надя с двете им деца поеха на дълъг път.
Било е писано на Иван пътят му да свърши в Сан Фелиу, а не в Кърджали..
Днес си мисля, че тъкмо неговия дух, тъкмо християнското, тъкмо любовта към хората, недостигаше на онези, които в далечната 90-та изкачиха стълбите на „Св. Александър Невски”.
А коя голяма човешка мечта се е сбъднала без любов?
---------------
* Така си ми казваше
Днес бях на протеста. По две причини. Първата е, разбира се да подкрепя исканията „Зелените”, Гражданска инициатива „ Справедливост” и останалите организатори. Особено ми харесва втората точка, която предвижда превръщането на МВР от конспиративна*, каквато е сега, в съвременна европейска правоохранителна институция. Втората причина е да видя дали има разлика между вчерашната /Петков-Миков/ и днешната милиция. За целта предприех мащабно наблюдение и проследяване, включващо широк обход на пространството около площад „Народно събрание”. Тръгнах от „Шишман”, където бе разположен полицейски джип и двама униформени отбиваха случайни и неслучайни минувачи. После минах по „Аксаков” и видях другия пост на „Цар Освободител”. Продължих нагоре, завих покрай Италианското посолство, покрай Народното събрание, градинката и приключих до Метростанцията. Попътно преброих 4 микробуса, 4 джипа, 4 леки автомобила със сини лампи, 22 обозначени полицейски коли, три камионетки с надпис „Жандармерия” до градинката откъм Народното събрание. Плюс две сериозни струпвания на полицаи в близост до „Ялта” и Катедралата. Може и нещо да съм пропуснал, а и кьошета наоколо, колкото щеш, но и това, което видях е достатъчно да направим един простичък извод. За разлика от вчерашната милиция, която се струпваше направо пред парламента, днешната предпочита дистанцията. Иначе количеството си е същото. И жандармерията – също. Прочети целия текст »
Днес, заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков съобщи, че интерфейсът за директно следене на трафичните данни,< окончателно отпада. По стар навик ведомството на любовта предпочете да излезе магистралата и да покаже жартиери вместо да седне и да обсъжда делово исканията на организаторите на протеста на 14-ти януари. А исканията са от сериозни по-сериозни и си струва човек да не се заплесва, а да ги подкрепи с присъствие вдругиден от 11,00 часа пред парламента. Ето ги и тях:
или за това как бе излъчена репликата на Петър Младенов за танковете
Днес следобед ми позвъни Петър Ганчев, някогашен главен секретар на КТ „Подкрепа” и поборник за демокрация в Плевен от началото на 90-те. Беше олицетворение на настъпващото – огромен, с риза извън панталоните, бос, но въпреки това достолепен. Писна ми, казва той? Кое ,питам аз ? Това с касетата за танковете на Евгени Михайлов. Въртят я тая история от два- три месеца, онзи ден пак я гледах във филма на Ралица Василева. И никой не пита как, аджеба, половин година тая касета седя по чекмеджетата. Така е, отговарям му още неизлязал от неделната сиеста. Ама ти знаеш най-добре какво се случи, напомня ми той. И добавя -- драсни няколко реда в блога си, все някой трябва да го каже. Сещам се, отговарям му, но дай, припомни ми, каквото кажеш ,това ще напиша. И ето, това ми каза: Беше някъде през януари 1990-та. В Плевен вече вреше и кипеше, ходех по събрания и митинги, но информацията какво става в София все още беше кът. Ето защо изпратих Ицо, на Ирина Росич*мъжът и, да отиде в София и да донесе на видео какво говорят там по столичните стъгди. Човекът отишъл в БНТ при Бойко Станкушев, той го пратил при някакъв оператор в” Хаджи Димитър”. Операторът му записал на касетата някой и друг митинг на СДС и му казал, че накрая има нещо, на което да се посмеят. Донесе ми Ицо касетата, сядам, гледам и накрая на касетата – суматохата на 14 декември. И най-важното -репликата на Петър Младенов:”Дòбре, да дойдат танковете!”. Веднаха започнах да раздавам копия -- спомням си, че дадох по едно на Тренчев и на Желю Желев. Чувал съм, че по същото време касетата е била разпрострена и по други места – в Бургас и Свищов, например. Мина месец, мина два, минаха три -- нищо. Прочети целия текст »
Вчера премиерът Борисов разгледа с интерес граната, произведена в Института по металознание. Именно граната, а не формула за якост, технология за леене или други неща, с които се занимават цивилните научни институти по света. Нейсе, това да ни е проблемът, че научните ни иститути се произвеждат боеприпаси. По-любопитното или направо смехотворното е спонтанно избликнало от премиерската душа желание за постановлание, което ще координира отношенията между министерствата и БАН. Какво може да пише в един такъв нормативен акт ? Най-вероятно това, че министерствата и ведомствата се задължават да подпомагат Академията в установяването да закупуват с предимство отбранителни съоръжение. И разбира се гранати с висока научна стойност и съответен периметър на поразяване на жива сила. В случая, българските данъкоплатци.
Както е известно на подобни гранати, тип ПМС * по света им викат протекционизъм.
Дори и когато става дума за наука.
-----------------------------
* Постановление на Министерския съвет, както гласи популярната абревиатура<!--Session data-->
По стар български обичай, кабинетът започна годината с имотни сделки. 6 от 15 точки на първото заседания бяха свързани с прехвърлянето на имоти и одобряване на концесии в Покрован и Кобилино, Ивайловградско. Така ще е и на следващото заседание. Чак до края на мандата. Казва го самия Борисов в стенограмата:
„Това трябва да бъде практика на всички министерства. Ние като правителство, като партия, сме за децентрализация на държавната власт. Всичко, което на държавата не й е нужно за преките й функции – НАП, МВР, митници, болници, давайте и връщайте на кметовете. Те са по-добри стопани, защото са си там, на място.”
Ех, да можеше да стане от гроба Тодор Живков, щеше да го прегърне, да го разцелува и дори го поглади по главицата. Не заради това „ние като правителство, като партия”. А заради децентрализацията. По старото поколение сигурно си спомня решенията на Политбюро за връщане на резиденциите Партията /не всичките, разбира се/ и дори за превръщането им в болници за трудовия народ. Но това, както се казва бяха крехките кълнове на децентрализацията.
И нека да не плачат варненци за Морската градина. Доскорошния кмет на София, днес щедър премиер още не е върнал изцяло Борисовата градина на софиянци. Макар че като кмет преживя унижението да подписва договор с областния управител за управление на езерото „Ариана”.
Няколко думи за Решение № 11 на Конституционния съд
Вчера Конституционния съд отмени чл. 3 от Правилника на Народното събрание на Народното събрание. Последици за народното ни представителство – било с положителен, било с отрицателен знак – едва ли ще има. Човек не може да не се посмее искрено на аргументите на конституционните съдии що се отнася до правата на българските народните представители и опасността от тяхното ограничаване.
Днес един млад блогър, на когото иначе симпатизирам сведе неолибералните идеи до най-обикновена конспирация на големите корпорации. И така ми припомни времето, когато комунистическия печат у нас громеше капитализма, монополизма и корпирациите, извличащи свръхпечалби на гърба на наемния труд.
Прочети целия текст »
На днешния ден преди двайсет години като всички останали бях зашеметен от случващото се, от радостта около мене, от невижданото струпване на хора и дори от придобилата човешки размери катедрала „Св. Александър Невски”. Нещо обаче не ми достигна, за да изкача стъпалата към храма и да застана зад моя профсъюзен другар Коцето Тренчев. Останах си сред множеството, от лявата страна на площада, дори не в първата редица. И тогава, и днес знам едно – това не беше моя митинг. Нито пък вашия. Нашият митинг трябваше да бъде два дни по-рано под прозорците на Партийния дом, където другарите провеждаха първия си следдесетоемврийски пленум. Не стана. В квартирата на Стефан Гайтанджиев на ул. Фритьоф Нансен надделя партийното дисидентство, а лулата на Стефан Продев прикади първия тамян на бъдещата нежна революция. Прочети целия текст »
Днес следобяд, екип на БТВ дойде у дома за да си говорим за Кръглата маса. По този повод порових в архива си, а после в Интернет, за да си припомня събитията от преди двайсет години. И тогава попаднах на решението на Политбюро от 26 декември. В него партията приветливо и почти благодушно изразява желание за разговор, както с братската БЗНС, както с Димитровския Комсомол, така и с „нововъзникналите неформални и обществени структури и движения. „Разбира се с цел изграждането на НР България като съвременна демократична социалистическа държава.” По-подробно текста можете да видите тук.
Ето ти изненада. Нима преди двайсет години сме приели това решение за отговор на декларацията на СДС за кръгла маса и преговори с тогавашното правителство ? Прочети целия текст »
На този ден преди двайсет години няколко хиляди софиянци се струпаха на площад „Св. Александър Невски” в пространството, където днес е служебния паркинг на парламента. Целта на шествието и митинга, организирани от Екогласност бе връчването на събраните подписи в защита на Рила и Места..
Извадката, както казват социолозите бе повече от интересна. Яйце да бе хвърлил човек щеше да падне на главата или на доктор на науките, на философ или пък писател. Сега си мисля, че това бе първият и последен митинг на една част от онези, които по времето на режима наричахме интелигенция. И по-точно на поколението, еднакво отдалечено, както от студентската скамейка, така и от признанието и успеха на зрялата възраст. Въпреки напрежението и страха от възможни провокации бе тихо и спокойно. Нямаше речи, нямаше бурни скандирания, нямаше я атмосферата на по-сетнешните вихрушки на същия този площад.
Прочети целия текст »
Докладът на ведомството или за това как българските служби нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили
Видяхте ли вече доклада на ДАНС, публикуван в Интернет ? Ако не сте – прочете го. Отдавна не съм виждал толкова убедително писмено доказателсво, че в България има политическа полиция. Какво да мисли човек след като чете заключение от типа на това, че” група лица целенасочено и тайно работи в посока предизвикване на кадрови промени в министерства и структури в държавната администрация” или, че „публикациите в един сайт целят атака срещу правителството и премиера. Нито едното, нито другото попада в особения раздел на Наказателния кодекс, наречен „Престъпление срещу републиката”. Ето защо при тикава заключения в доклад на една служба, чиято цел е защита на сигурността на гражданите, а не на правителството, най-вероятно авторите на доклада ще бъдат незабавно и дисциплинарно освободени. Прочети целия текст »
Не днешната дата преди двайсет години ми излезе цицина на челото. Не от полицейска палка, а от горния ръб на вратата на камионетката, в която ме набутаха. И не защото съм се съпротивлявал, а тъй като проявих любопитство. Почти ме бяха довлекли до вратата, когато от отсрещната страна на „Раковска”, откъм театъра на армията, се чу страхотен рев: у-у-у-у. Бях чувал такова нещо само на националния стадион. И то на големи мачове. Момчетата с вратовете се стъписаха, униформените също. Тълпата изпълнила тротоара от Чешкия център до бившия "Руски" отново изрева у-у-у-у и така предизвести какво ще има да става по софийските улици само след броени дни. Сигуно съм се бил унесъл, като овчарче попаднало на коледен концерт на Виенската филхармония, защото, когато ме сграбчиха отново не се усетих и чукнах челото си в горния ръб. После бодро измъкнах от чантата заявленията за членство в „Подкрепа” и набързо спретнахме секция в камионетката със затъмнени прозорци. Прочети целия текст »
Какво не знаем за ДС и как ще го научим І
Впрочем ще бъде кощунство да наречем „Българският Великден или страстите български” просто хубава книга. Тя беше прекрасна книга. И, когато залегнах над нея някъде в средата на 70-те, нямаше много време да се питам кой са тези братя Тъпчилещови, кой е Тодор Икономов или пък кои са баща и син Богориди. Защото в изтерзаната ми тогавашното школо глава вече се мъдреше дилемата – Букурещ или Цариград, революция или еволюция, възстание или просвещение, поробителят везир или пък модерността, която всява смут в патриархално Бисерча. Щеше ми се тази книга да има силата на кръстния знак. И вдигната пред лицето на вампирясал историк-комуноид* /както би казал Иван Младенов** / да го превръща в никого непотребен камък. Уви, друга е силата на хубавата книга. Но кой знае. 
би ученици от Испанската гимназия, би миньори и фермери, свещеници, би студенти и еколози. Май лекари още не е била, но тези дни покрай протестите срещу закриване на болници и това може да се случи. Ще кажете, може би – и другаде полицията бие ? Но разликата е, че там, било то Франция, било то Англия или Унгария, полицията би само в краен случаи й по правила. Правила, които определят кога да се намесят силите на реда, по какъв начин, с какви средства и до какви граници. Когато те бият по правилата – боли, когато те бият без правила – боли два пъти повече. Веднъж си набит физически, втори път ти е пребито дойстойнство. Гражданското.
премиера. Сред исканията са им: среда на честна конкуренция, отмяна на изискването за двама специалисти по клинична пътека, увеличаване на бюджета на Здравната каса, премахване на делегираните бюджети. Човек може да разбере техният проблем. Обидно е в 21 век едно правителство да преценява в коя част на страна кой и по какъв начин да получава здравните услуги, за които си плаща. 
< окончателно отпада. По стар навик ведомството на любовта предпочете да излезе магистралата и да покаже жартиери вместо да седне и да обсъжда делово исканията на организаторите на протеста на 14-ти януари. А исканията са от сериозни по-сериозни и си струва човек да не се заплесва, а да ги подкрепи с присъствие вдругиден от 11,00 часа пред парламента. Ето ги и тях: 
произведена в Института по металознание. Именно граната, а не формула за якост, технология за леене или други неща, с които се занимават цивилните научни институти по света. Нейсе, това да ни е проблемът, че научните ни иститути се произвеждат боеприпаси. По-любопитното или направо смехотворното е спонтанно избликнало от премиерската душа желание за постановлание, което ще координира отношенията между министерствата и БАН. Какво може да пише в един такъв нормативен акт ? Най-вероятно това, че министерствата и ведомствата се задължават да подпомагат Академията в установяването да закупуват с предимство отбранителни съоръжение. И разбира се гранати с висока научна стойност и съответен периметър на поразяване на жива сила. В случая, българските данъкоплатци.
Хотел Цигов чарк Църква Християнска вселенска и апостолска църква 
