Разказано

Разказ по действителен случай, който предстои

Ожаднял съм и влизам в SubWay под НДК. Тъкмо да седна на едно от високите столчета до прозореца и виждам приятел да ми маха с ръка. Премествам се при него. Не съм го виждал от години. Всичко му е наред на човека. Като изключим това, че от няколко месеца са в раздяла с жена. Фактическа, както казват юристите.
-- Най-лошото е, че тя не казва нито д а, нито пък н е -- въздъхва съкрушено той. – Въобще не можеш да си представиш какво ми е.
Лошото е, че мога. Такава ми е маята, че ако бях станал лекар или свещеник, едва ли щях да обръгна професионално. Вероятно щях да страдам с всеки пациент съответно да скърбя за всеки покойник, който опявам.
-- Чудя се каква може да е причината – продължава моя приятел и лицето му придава такова изражение, че все едно умира от зъбобол.