Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Парламент

За състава на Народното събрание

Като гледам тъпоумните питания и въпроси към министрите на една част и от друга -- истеричните публични крясъци на друга (пишман патриотите), не мисля, че можем да бъдем особено доволни от състава на сегашното Народно събрание.
През последните десетина години българският парламент е с най-нисък рейтинг сред останалите нистутиции. Причината за това не са само противоречивите решения, които нерядко вземат депутатите, нито пък единствено корпоративните и тяснопартийни интереси, които прокарват мнозинствата вътре в него.

Петъчни конфузи в пленарната зала

Защо все пак любопитството и наивните въпроси на някои народни представители не са толкова невинни

Вчера министърът на отбраната Николай Ненчев взе участие в парламентарния контрол. Според моето скромно мнение депутатска мисъл и съответно усърдие бяха вложени само в 3 от общо 16-те въпроса. Останалите 13 за съжаление бяха пропиляно време и съответно пари на данъкоплатците.
Една част от тях бяха основани на хипотези и предположения. Например, дали евентуално български офицери-травестити (!?) не са участвали на форум във Вашингтон, проведен през септември м.г. Или пък : колко бази и НАТО у нас и дали на територията ни ще бъде разположено ядрено, химическо и бактериологично оръжие (забележете, че за последните две сме ратифицирали международни конвенции за тяхната забрана и депутатът Илиан Тодоров би трябвало да го знае).

В сферата на хипотезите и евентуалностите

 

Подобен е и въпросът на народният представител Велизар Енчев „относно намерение на военния министър да направи публично достояние секретни документи, намиращи се в служба „Военна информация“.

Властта е болест*

Броени дни остават до оставката на кабинета на Пламен Орешарски и до разпускането на 42-то Народно събрание. 240 народни представители, премиер и вицепремиери излизат от властта. По закон това е най-голямото сдаване на власт. Разбира се като изключим съдебната власт, в която пак по закон около 5 000 съдии, прокурори и следователи са несменяеми. Пак по закон. Разходите около това събитие е трудно да се изчислят.

Категории: 

„Опорните точки“ като ехо на едни “указания“ от недалечното минало

Ако сте от тези, които се мръщят на това, че протестиращите скандират „Червени боклуци“. Ако се чудите защо отново е актуална песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП“. Ако в крайна сметка продължавате да мислите, че комунизмът е анахронизъм и надлежно опакован и етикетиран в история, в музеите и в архива на Комисията по досиетата, прегледайте внимателно „Опорните точки“, които вчера Министерството на любовта изпрати на една част от народните избраници – депутатите от БСП. Онова, което най-напред трябва да забележите е, че една власт (изпълнителната) указания на друга (законодателната). Дори още по-лошо – една българска институция, деполитизирана, както я наричат, съветва доста настоятелно депутатите от една политическа партия, която е преобладаващия цвят в червенокафявата разцветка. Впрочем, кой може да гарантира, че същият мейл не са получили и членовете на Конституционния съд и на ВСС от квотата на „Позитано“ 20.

Категории: 

Анонимните в парламента

Неуспещен опит за потрет на една инициатива на Института за развитие на публичната среда, но пък можете да оправите нещата като влезете в сайта Отворен парламент

Спохождала ли ви е славата? Като гледам извадката на хората, които четат този блог, напълно е възможно. Тогава сигурно знаете коя е следващата мечта ? Анонимността, разбира се. У нас най-силно я желаят депутатите, а не хората на изкуството, както можете би си мислите. Мечтата е еднакво притегателна, както за мнозинството депутатите, за които дори и не сте чували, така и за онези, които по силата на служебните си задължения, все пак трябва да се появяват на екрана и да отговарят на въпроси. Отвреме-навреме някой от анонимните в парламента излиза на сцената. Като Димитър Аврамов, например.

Принос върху спора дали трябва да се облага безотчетността

Днес стана ясно, че така наречените две трети на депутатите май ще останат непокътнати. Върху тях няма да има дължими данъци. Това, обаче не е фатално. Проблема не в в това дали се облагат депутатските представителни, а дали срещу тях има какъвто и да е отчет. А такъв няма.
Не само сега. Нямаше и преди 22 години. Тогава депутатите от Великото народно събрание бяха приятно изненадани от току що изобретените две трети. Беше ни казано, че срещу тях трябва да представяме регулярни отчети. Видях се в чудо.

Битката за лявото тече, но никой не забелязва

Ако след изборите през 2009-та сте си мислили, че на власт идва по-добрата част от БКП, вече знаете, че не сте прави. Тъкмо обратното. По-лошата е. Както по-лош от вълка може да пак вълка, само че в овча кожа.
Ето, например моите агенти в БСП постоянно ми донесат, че на „Позитано” се умува усърдно по разни неща. Ако умуването се избистри в предизборна програма, не е изключено напролет да чуем, че социалистите за децентрализация. Сиреч, алтернативата на раздаване на имоти за общините от кабинета, буквално всяка сряда. И, разбира се, на системата за материално стимулиране на местната власт, измислена от министър Дянков.
Пак от там (представете) агентите ми съобщават невероятната информация, че бившите комунисти се готвят да вдигнат омертата над реформата на съдебната система. И се оглеждат дали ще има някой, който да преговаря с тях за промени в Конституцията.
Куп други новини добри новини имам от „Позитано” и спокойно мога да ви кажа, защото знам, че въпреки това няма да гласувате за тях. Но нямам време.
По тази причина ще се спра накратко върху това какво днес казаха в парламента огняроинтелигентите, които се направят десница.
Първо --обещаха по-високи доходи. Нещо, което правят, разбира се преди всичко левите партии. Защото опре ли до държавата ( а не до пазара и работодателите) да вдига доходите
Второ - обещаха по евтини лекарства. Т.е.от една страна вдигат доходите, от друга ви намаляват лекарствата. Ако изобщо не се разболеете –представете си колко губите.
Трето. Казаха, че ще плащат две години осигуровките на нови работници, което ще рече, че падне яко харчене от бюджета. А по стар български обичай – и надлъгване с работодателите.

Как най-добре ще се защитим от терористите

За мен няма никакво съмнение, че българските тайни служби са дълбоко потопени спящи клетки на сигурността в обществото ни. Ако и да имат най-сериозните масиви с информация и агентура, наследена от времето, когато комунистически режим отглеждаще прохождащите терористи.
Но пък какво да кажем за политиците. Днес те се потресоха от варварския акт и се обединиха в обща парламентарна декларация. В нея липсват три важни неща.
Първото е солидарност с държавата Израел.* Държава, в която живеят стотици хиляди граждани, родени и живеля в нашата страна. Деца на онези, които по време на Втората световна война сме спасили от изтребление. Граждани с тази народност живеят и в България. Най-вече в София, Пловдив и в другите големи градове.

Страници