За позабравения 19 декември 1997 година и за поуките от една закономерност във времето

Вероятно измежду вас има хора, които помнят къде са били и какво са правили на днешната дата през 1997 г. За всеобща изненада и на тогавашната опозиция СДС, и на онези, които по-късно щяха да пеят в обсадения парламент "Партизан за бой се стяга", пл. "Народно събрание", сед почти две години безвремие и тишина София се събуди. Десетки хиляди от тях напълниха площада, за да подкрепят една твърде важна за онова време декларация на парламентарната група на СДС. Инициаторите, изписани под плаката, разлепен предните дни из София бяха Градския съвет на СДС в София и Обединение "Промяна" *. Като последното бе фактическият организатор и мотор на събитията. Поне в този начален етап.
Пробата се оказа повече от успешна. И още в първите дни на януари 1997 г. започнаха всекидневните шествия и протести, резултат от които бяха събитията на 10 януари, барикадите из цялата страна и по-късно споразумението за предсрочни избори при президента Петър Стоянов.
Нямам за цел толкова да отбелязвам дата, колкото да да посоча една закономерност в българският преход. Повечето преломни площадни събития в него бяха инициирани не от политически партии, а от неправителствени организации или инициативни групи от граждани.
Така беше на 14 декември. Основното искане -- "Долу чл. 1" (и "Долу БКП", разбира се) тръгна от спонтанния митинг на 9 декември, а събитията на самата дата -- от живата верига на студентите.
Подобна бе ситуацията и при втория опит за нежна революция в края на декември, когато "Подкрепа" излезе с призив независимо правителство, разпускане на комунистическото НС и колективна оставка на ЦК на БКП.
Отново студентите бяха инициаторите за протестите, довели до падането на председателя (президент), както гласеше титлата на Петър Младенов през лятото на 1990 г.,

През ноември 1990 г., пак профсъюзът "Подкрепа" обяви национална стачка, довела до падането на правителството на Луканов.. Но не и до кабинет, доминиран от СДС, каквото беше основното искане на стачниците.

Протестите през лятото на следващата година против приемането на Конституцията тъгнаха, заради соловата акция на 39-те депутата ни СДС, които тогава напуснаха парламента.

Както си спомняте 13 юни 2013 и стартиралите тогава продължителни протести започнаха от призив на неголяма Фейсбук група, организирана от Асен Генов.

Казвам всичко това не за да упреквам партиите. Тъкмо обратното -- твърдя, че тяхната работа не е да организират масови протести. Тяхната не по-малко важна, даже най-важна работа, е след успеха да направят така, щото исканията улицата на улицата да прелеят в отворени институции и реформи ,отварят нови пътища. Както пред отделния човек, така и пред страната като цяло.

Поуката от случило през всичките тези години на прехода за мен е една -- трябва да обърнем тенденцията да печелим всички възможни битки и накрая да губим войната. Единственото условия, за да се случи един хубав ден е наличието на обединена политическа с ясна дългосрочна визия разчет едва ли не ден по ден какво трябва да се направи след поредната спечелена битка.
------

​* Обединение "Промяна" бе организация на петнайсетина синдикати и неправителствени организации, между които бяха, например Българския лекарски съюз, Съюза на жените с Юлия Берберян, дори полицейския синдикат, чийто председател по онова време беше Емил Рашев.