Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Съдебна власт

Стратегия с часовников механизъм ІІ

Истината и само истината….

С понятието п о л и т и ч е с к а  к о р е к т н о с т обикновено обозначаваме либералния възглед по сексуални, расови и екологични въпроси. В случай, че влезете в политиката, много бързо ще разберете, че известна ловкост в това отношение и заобикалянето на остри противоречия, вместо да търсите тяхното решение, ви носи несравним комфорт.
 

За едно друго измерение на „политическата коректност“
 

Без никакво усилие, бихме могли да прехвърлим това понятие в сферата на отношенията в една държава, в която миналото е все още непрочетено, а бъдещето – предовратено. Нашата държава, имам предвид. Става дума, разбира се за лицемерие. Всеобщо и дори в някаква степен желано лицемерие. Не сте ли чули някой да казва – хайде, стига толкова, не ви ли омръзна за говорите и пишете за комунизъм, дайте ни най-вече някакво спокойствие и визия за бъдещето. Ще рече човек, че трябва да бъде търпеливи, внимателни и деликатни не само към един обагрен в червено „етнос“, но също така да пазим неговите традиции, култура, идея за народност и държава. Нали трябва да сме първите балами, ако смятаме, че комунизмът това е преди всичко и най-вече една ретроградна политическа партия, откровено почитаща съветската окупация на България и превратът на 9-ти септември 1944 г. и.т.н. ? Или пък освен в нея, да го привидим също така в бронзовите и каменни монументални недоразумения, с които е осеяна страната ни ? Или пък да разглеждаме прословутите мрежи на прехода и ченгетата като тема сама за себе си ?

Стратегия с часовников механизъм

Или за това как можем да го отнесем, ако не чуем навреме цъкането от пакета с предложенията за съдебна реформа

Тъкмо се зарадвахме, че Стратегията за съдебната реформа бе подкрепена в парламента с не какво да е, а с конституционно мнозинство и ето, че изборът на председател на Касационния съд, ни върна отново на земята. Мафията отвърна на удара като доизгради вътрешната цитадела в крепостта в лицето на „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на върховните съдилища. Властовият ресурс, съсредоточен в техните ръце разширява сериозно възможностите на „охранните сили“ за съпротива срещу реформите. Ето защо не можем да бъдем оптимисти, че структурната реформа (най вече разделянето на ВСС на съсловни колегии и децентрализацията на прокуратурата) ще бъде осъществена още през тази година. И дори до лятото, срокът, който вече заяви правосъдния министър Христо Иванов.
Освен съпротивата отвътре, обаче има други фактори, които в перспектива биха могли да компроментират усилията на управляващото мнозинство.

Какво не достига във визията за съдебна реформа

 

Лично аз нямам съмнение, че за първи път от много години насам, сред управляващите има политическа воля за радикални промени в съдебната власт.

Системата и нейната властова сянка

 
Преди няколко дни Реформаторският блок, оповестиха своята инициатива за радикална реформа във фундамента на държавата. Тя е озаглавена „“Мерки в сектор Правосъдие и система за за сигурност.“.. По европейски е, дума да не става. И все пак, има нещо смущаващо. Както в понятието „сектор“, така и в подхода към безподобния нашенски институционален батак.
Може би ще кажете – какво толкова? Сега за понятието ли ще се хващаме?
Ако сте лекар-хирург, обаче няма да мислите така. На операционната маса, пред отворения гръден вие ще можете да се концентрирате върху сектор „сърце и дробове“, само ако преди това сте осигурили необходимата апаратура. И съответно да сте гарантирали оросяването на мозъка.
В случая, секторният подход на експертите в Гражданския съвет е едно предварително самоограничаване. .Такова, каквото си налага Брюксел, плетейки своята дантела в ежегодните мониторингови доклади на тема правосъдие и вътрешен ред у нас.
Но Европейската комисия може да бъде разбрана. Тя в в деликатната ситуация. Заради някогашния компромис в предприсъединителния процес и съответно стриктното прилагане в предприсъединителния процес на критериите от Копенхаген. Оскобено първият от тях, който гласи: стабилност на институциите, които да гарантират принципите на демократичност, върховенство на закона и защита правата на човека и малцинствата.

Категории: 

Как еволоюционният подход и постепенната реформа могат да усложнят допълнително проблема със съдебната власт

Размишления след гражданската дискусия за съдебната реформа, организирана от президента Плевнелиев

Като че ли втората дискусия бе по-оживена от предишната, която бе ориентира преди всичко към пазара и икономиката. Ако приемем, че участниците, които дойдоха в залата на Военния клуб са що-годе представителна извадка на обществото, то очевидно чувствителността по тема е стигнала пределни висоти. Бързам да кажа, че в началото взех думата и аз. Беше грешка. Или по-точно несъобразяване с по-особения и широк формат на дискусията. По тази причина ще изложа тук по-подробно моите аргументи. И по-специално защо не вярвам в еволюционното действие и фокусирането на дебата най-вече и единствено върху съдебната власт, съдебната система и състоянието на правосъдието.

Най-обсъжданият вариант за реформа в съдебната система

Вече не става дума за обикновена проституция

или за това как в новия ВСС си показаха жартиерите

В бардака, наречен съдебна власт (без извинение) напоследък няма почивен ден. Клиентите не са показ, но пък креватите скърцат пронизително. И ето, днес нова изненада – току-що избраният шеф на следователите, вече е в ролята на временен главен прокурор на републиката.
Вече се чуха гласове, че този път става дума не са обикновен разврат, а за истинска перверзия, тъй като самият Найденов е следовател е със статут на следовател и съответно подчинен на прокурорите. Но това пък в случая четенето на морал е много-много закъсняло. Защо ли?
Отворете Конституцията и ще видите, че в чл. 117, ал. 1 и ще видите, че „при осъществяването на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.” И правилно. А сега отворете Закона за съдебната власт, по-конкретно главите 6 и 7 и вижте фактическото положение: следствените органи в състава на прокуратурата, а следователите – под непосредственото мъдро ръководство на прокурорите.
По-голям ли е законът от Конституцията в този случай ? Разбира се. Аз не виждам как един независим магистрат може да работи под ръководството на друг пак независим магистрат. Все едно съдията да отсъжда под вещото наставничество на прокурора или пък обратното.
Ако живеем в нормална страна, ако имаме Конституционен съд на място и ако има кой да го сезира за това очевадно нарушение на Конституцията, извършено дружно от законодателите, най-вероятно клаузите в закона, които отнасят независимите следователи в състава на независимата прокуратура, отдавна да се отпаднали.

Група граждани задават въпроси на картела

Избора на членове на ВСС от парламентарната квота се очертава като досадна процедура за политическия картел. Разбира се, договорените от политическите партии членове ще бъдат назначени, пардон – избрани, но пък храма така да се каже ще бъде осквернен. Преди всичко и най-вече от въпросите на неправителствените организации. А те са общо 108, кой от кой по-досаден за парламентаристите.
Казах досада, но така изглеждат нещата само външно. Психолозите ще ви кажат, че зад досадата често пъти се крие неистов страх. Такъв страх, какъвто тресеше партийните другари в едни далечни времена, някой другомислещ, промъкнал се случайно на някой форум внасяще смут с откровените си въпроси. Учудващо, но въпросите, простички по своята същност, трещяха като изстрели. И другарите трепереха. И знаете ли защо ? По една проста причина – истината каза публично преминаваше като точки през редиците. И въздействаше еднакво силно, както върху тези, които бяха кюпа, така и на онези, които вече бяха готови да направят крака в страни. За странната и необяснима сила на истината, изговорена публично в мрачни време, може много да се говори. Но понеже ги живеем тъкмо в такива времена, по-добре да оставим това на следващото поколение.
Ето и някои от въпросите на неправителствените организации към кандидатите.
Към Бойко Рашков (БСП): Като участник в управлението на съдебната власт през по-голямата част от така наречения преход, чувствате ли се „съпричинител” на сегашното и състояние?
Към Васил Ц. Петров (ДПС): Предвид връзките Ви с ДПС, които за втори път Ви предлагат за пост в съдебната власт, как ще гарантирате независимостта си от тази партия като член на ВСС ?

Вземи президента, удари вицето му

След като държавния ни глава се обяви за президент на регионите *(а, региони, както знаем няма), сега пък вицепрезидента Маргарита Попова започна да ръси бисери по пътищата страната. Така например, вчера на среща с журналисти в Габрово, тя е произнесла знаменитото изречение „Авторитетът на съдебната система зависи от самата система, от членовете на ВСС и от тяхната концепция за работа.”
Де да беше така. Например, работата на депутатите да зависеше от председателството на Народното събрание. Но не е. Ако няма независими магистрати, подчинени единствено на закона и три висши съдебни съвета да изберем, с каймака на съсловието, пак правосъдието у нас ще се продава и купува.
Но защо един бивш прокурор ще ги ръси такива и ще сочи Стратегията за съдебна реформа на ГЕРБ от далечната 2010 година ? Защото, работата на нашите управници е да се правят, че не разбират. На ударени, както казва народа. Щом президента се прави, че у нас има децеKтрализация и съответно самоуправляващи региони, както в Европа, защо пък вицето му да да не говори за издухани стратегии и кадрови подбор? Знаете ли какво пише в тази стратегия? Да ви припомня ли само ключовите заглавия в нея: „Превръщане на бюджетната процедура в реален механизъм за обществен контрол”,

С фенер в мъглата

За един кратък идеалистичен проблясък в съзнанието на прагматичния ни президент

Президента Плевнелиев се срещна с представители на британския и американския бизнес. От Лондон Сити той призова фирмите от двете страни да инвестират в България.
Допускам, че сред големите компании президентът Плевнелиев ще срещне разбиране. Така, както срещаха и неговите предшественици. Както е известно, за разлика от малките и средните, големите компании могат да си позволят българската съдебна система. И все някак си се оправят. Понякога с не съвсем легални средства. В зората на демокрацията даже се носеше една легенда. Според нея след като на Schell им писнало от тормоза, един ден, когато мултаците им отишли на гости ги посрещнали няколко автоматчици. До стрелба на се стигнало, но гущерът подвил опашка.
Ето защо от тук нататък, българският държавен глава ще продължи да бъде един аванпост с високо вдигнат фенер

Страници