Истината и само истината….
С понятието п о л и т и ч е с к а к о р е к т н о с т обикновено обозначаваме либералния възглед по сексуални, расови и екологични въпроси. В случай, че влезете в политиката, много бързо ще разберете, че известна ловкост в това отношение и заобикалянето на остри противоречия, вместо да търсите тяхното решение, ви носи несравним комфорт.
За едно друго измерение на „политическата коректност“
Без никакво усилие, бихме могли да прехвърлим това понятие в сферата на отношенията 
в една държава, в която миналото е все още непрочетено, а бъдещето – предовратено. Нашата държава, имам предвид. Става дума, разбира се за лицемерие. Всеобщо и дори в някаква степен желано лицемерие. Не сте ли чули някой да казва – хайде, стига толкова, не ви ли омръзна за говорите и пишете за комунизъм, дайте ни най-вече някакво спокойствие и визия за бъдещето. Ще рече човек, че трябва да бъде търпеливи, внимателни и деликатни не само към един обагрен в червено „етнос“, но също така да пазим неговите традиции, култура, идея за народност и държава. Нали трябва да сме първите балами, ако смятаме, че комунизмът това е преди всичко и най-вече една ретроградна политическа партия, откровено почитаща съветската окупация на България и превратът на 9-ти септември 1944 г. и.т.н. ? Или пък освен в нея, да го привидим също така в бронзовите и каменни монументални недоразумения, с които е осеяна страната ни ? Или пък да разглеждаме прословутите мрежи на прехода и ченгетата като тема сама за себе си ?
Тъкмо се зарадвахме, че Стратегията за съдебната реформа бе подкрепена в парламента с не какво да е, а с конституционно мнозинство и ето, че изборът на председател на Касационния съд, ни върна отново на земята. Мафията отвърна на удара като доизгради вътрешната цитадела в крепостта в лицето на „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на върховните съдилища. Властовият ресурс, съсредоточен в техните ръце разширява сериозно възможностите на „охранните сили“ за съпротива срещу реформите. Ето защо не можем да бъдем оптимисти, че структурната реформа (най вече разделянето на ВСС на съсловни колегии и децентрализацията на прокуратурата) ще бъде осъществена още през тази година. И дори до лятото, срокът, който вече заяви правосъдния министър Христо Иванов.
Като че ли втората дискусия бе по-оживена от предишната, която бе ориентира преди всичко към пазара и икономиката. Ако приемем, че участниците, които дойдоха в залата на Военния клуб са що-годе представителна извадка на обществото, то очевидно чувствителността по тема е стигнала пределни висоти. Бързам да кажа, че в началото взех думата и аз. Беше грешка. Или по-точно несъобразяване с по-особения и широк формат на дискусията. По тази причина ще изложа тук по-подробно моите аргументи. И по-специално защо не вярвам в еволюционното действие и фокусирането на дебата най-вече и единствено върху съдебната власт, съдебната система и състоянието на правосъдието. 
напоследък няма почивен ден. Клиентите не са показ, но пък креватите скърцат пронизително. И ето, днес нова изненада – току-що избраният шеф на следователите, вече е в ролята на временен главен прокурор на републиката. 
парламентарната квота се очертава като досадна процедура за политическия картел. Разбира се, договорените от политическите партии членове ще бъдат назначени, пардон – избрани, но пък храма така да се каже ще бъде осквернен. Преди всичко и най-вече от въпросите на неправителствените организации. А те са общо 
за президент на регионите *(а, региони, както знаем няма), сега пък вицепрезидента Маргарита Попова започна да ръси бисери по пътищата страната. Така например, вчера на среща с журналисти в Габрово, тя е произнесла знаменитото изречение „Авторитетът на съдебната система зависи от самата система, от членовете на ВСС и от тяхната концепция за работа.”
американския бизнес. От Лондон Сити той призова фирмите от двете страни да инвестират в България.