Дати

Белово, 30 септември 1989 г. Някъде около 9 часа сутринта. С Тодор Гагалов седим един срещу на трикраки столчета и играем шах. По онова време той е в средата на 40-те, винаги с костюм и вратовръзка и изглежда най-сериозно от всички нас. Стойката му като на царски офицер, но гладкообръснатото му лице и подкастрени мустачки те разколебава. Ако не го познаваш можеш да го помислиш за шеф на финансовата дирекция в някой окръжен народен съвет.

Поклон пред жертвите на комунистическия режим !
Пред десетките хиляди, които бяха избите без съд и присъда, непосредствено след окупацията на страната ни от Съветската армия. Пред 2730-те осъдени смърт от така наречения народен съд (не ми дава сърце да го изпиша с главна буква, тъй като не е нищо друго от средство и орган в ръцете на комунистите).
Пред загиналите с оръжие в ръка участниците в горянското движение. П
ред хилядите, оставили костите в комунистическите концентрационни лагери или убити в затворите.
Пред разстреляните или малтретирани до смърт наши сънародници от турски произход по време на така наречения възродителен процес.
Въпреки тези невиждани злодеяния, следствие от окупацията на България от Съветската армия и инсталирането на марионетен комунистически режим, днес у нас им парламентарно представена партия, която продължава да славослови 9 септември 1944 г., и да води своето потекло от БРК (к) и БКП. Гавра с паметта на жертвите е, че паметниците на съветските окупатори продължават да стърчат в София и други градове на страната. Гавра е и това, че портретът на Георги Димитров, предал Родината си на окупаторите и разпоредил смъртните присъди, издадени на днешния ден , продължава да „краси“ коридорите на днешния Министерски съвет. Все още не сме изпълнили дълга си към мъчениците на България.
Затова заедно с почитта, днес трябва да сведем глави и с молба за прошка.

Няколко думи за дните, непосредствено преди 10 ноември

Ха-ха, сещам се как изглеждах на днешния ден преди 24 години – с черна брада, дълга коса, сплетена отзад  на плитка и черен шлифер под коленете.  Кажи речи професионален революционер. С огън в очите, с вдъхновено слово и вяра в това, че ако не ни преследват и не ни бият,ако можем да свободно да говорим , да пишем и да се събираме на публични места,  всичко ще е различно.  Разбира се, не става дума за мене. Българската лява (в некомунистическия смисъл на понятието) интелигенция тръгваше целокупно по дългия път, преди всеки да свърне в избраната посока.  Ако днес някои ви каже, че по онова време е бил с десни убеждения, не му вярвайте. В най-добрия случай става дума за изповядване на „разширен  и малко обновен либерализъм“ , както се бъзика британският политолог Кенет Миног.
Та така, навличайки пуловер и шлифер отгоре, аз се простих с моя  летен костюм в сигнално-пепитено. С него, като човек с добро сърце, улеснявах максимално изгарящите от любопитство хора на Митьо Гестапото. Различаваха ме отдалеч. Особено там, където имаше навалица – по гари, автогари или пък по просто по главната улица, примерно на Пловдив.