Дати

Преди 10 години на този ден се спомина Тончо Жечев

По времето на социализма освен на хубави жени, както твърди Джеки Стоев, можехме да се радваме и на хубави книги. Впрочем ще бъде кощунство да наречем „Българският Великден или страстите български” просто хубава книга. Тя беше прекрасна книга. И, когато залегнах над нея някъде в средата на 70-те, нямаше много време да се питам кой са тези братя Тъпчилещови, кой е Тодор Икономов или пък кои са баща и син Богориди. Защото в изтерзаната ми тогавашното школо глава вече се мъдреше дилемата – Букурещ или Цариград, революция или еволюция, възстание или просвещение, поробителят везир или пък модерността, която всява смут в патриархално Бисерча. Щеше ми се тази книга да има силата на кръстния знак. И вдигната пред лицето на вампирясал историк-комуноид* /както би казал Иван Младенов** / да го превръща в никого непотребен камък. Уви, друга е силата на хубавата книга. Но кой знае.
Аз бих опитал..
-------------------
* Например Гоце
** Авторът на "Стрешеният код" и  на "Трошенето на матрицата"
 

Frognews.bg

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища бяха разстреляни­ точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.

Така бе отворен пътят за съдебна разправа с българската интелигенция, която щеше да пречи на нахлуването на съветския болшевизъм в България и установяването на пълно господство на комунистите в родината ни. Това е тълкованието на опозицията.

Народният съд върна България в лагера на победителите от Втората световна война и даде път на Отечественофронтовското правителство. Виновните за третата национална катастрофа получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си теглото на фашисткия режим. Това са аргументите на зараждащия се комунистически режим.

Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.

Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

31 години от убийството на Георги Марков

Две държави на света имат своя ­11 септември – Съединените щати и България. Разликат­а в събитията, обаче е съществена. Докато в кулите на Световния търговски центъра американски граждани загинаха от ръцете на чужди, Георги Марков бе нападнат и убит пак на чужда територия, но от собствената си държава. Не толкова поради прищявка на Тодор Живков, както твърди легендата, а поради страха от обособяването на действащ емигрантски център на съпротива срещу режима.