Айде бе! Направо не е за вярване, че сега, докато си пия мастиката, някъде, може би в резиденция „Бояна” 27 юли, пожаро-интелигентите вече са отворили уискито. Не заради успешният край на разследването на атентата в Бургас. А най-вече по причина, че днес правителството става на три години. И кво от това ? Аз навършвам 59, а те само три години. Тамън време за пясък, кофичка и лопатка. Даже още е рано за игра на стражари и апаши.
Впрочем, сетих да се документирам какви са ги ръсили на този ден, точно преди три години. Уникум, какво казваше покойната ми майка. Можете да ги видите тук и тук. Нищо не съм съм си измислил. То и да искаш, не можеш. Признавам само едно: коментирах, че що се отнася до портфейла на Божидар Димитров , който го е намерил да върне непокътнат. То пък взе, че се случи парламента си го прибра.
Ако ви интересува какво е пък пък е казал актуалният понастоящем вътрешен министър Цветан Цветанов – нищо особено. Каза, че ще изправи на крака полегналия на сянка разследващ полицай. Да сте го видели, полицият имам предвид, някъде да стърчи в жегите ? Или пък да взел думата от немлъкващия политически предводител на министерството?
Ако на човек му липсват първите седем години, знаем, че през годините трудно ще ги навакса. Но пред българските правителтства, както знаем такава дилема не стои. За пожаро-интелигентската орда, пък съвсем. Сега задачката е додрапат до четиригодищна възраст. И ако питате мен, там ще си и останат.
Ха наздраве за моя рожден ден! И на всички онези, и на всички тези, дето са се родили на този ден. Цивилни, разбира се.
Първи октомври не е съвсем обикновен ден. 9 празника, от тях четири международни и пет български, никак не са малко. Както казват в „Труд” и „24 часа”, днес да почерпят:
Всеки празник е изстрадан. Слава богу, в случая, за разлика от Съединението и последвалата Сръбско-българска война, през 1908 година нещата минават мирно и тихо. Но, както знаем безплатни обяди няма. Нито в живота, нито в историята. Затова току-що оповестената самостоятелна държава *задлъжнява скоропостижно. Това става с Руско-турския договор от март 1909, последван от споразумения на царството с двете страни по договора. В случая става дума за нещо като цесия. Тъй като Османската империя има финансови претенции към България, Русия приспада 82 млн от вземанията си от Османската империя вследствие на войната от 1877-1878 година. И ги прехвърля на България. Така задлъжняваме към Руската империя за срок от 75 години.
дни преди 9-ти септември, на шестия етаж на „Раковска” 134 имаше разгорещен спор. Като как да отвърнем на предизвикателството на комунистите, които се готвеха да празнуват 50-годишнината от съветската инвазия и установяването на престъпния комунистически режим у нас. По-възрастните, групирани в току-що създадения комитет „Съединение” настояваха за шествие в памет на жертвите, а друга част, да кажем по-младите, държахме за по-различен поглед към събитието. Не се разбрахме и съответно се разделихме. Едните отидоха на шествие, а другите на бившия площад „9-ти септември”. 
Покрай неотдавнашните спорове около учебниците по история, никой не се сети, че сме го закъсали здраво не само с по-далечното, но и със съвсем близкото минало. Любопитен съм един ден някой историк, или по-добре писател, да направи сравнение между България през 60-те години на 18 век и същия период сто години-късно. Бедна ви е фантазията колко български вестници и списания*** са излизали в Цариград и са се разпространявали по Дунавския вилает, в Тракия и Македония. Да не говорим за периодиката в съседните страни – Букурещ, Белград и дори в Германия – Лайпциг. В случая, отново ще видим съществена разлика – българина е търгувал свободно в границите на империята. Дори извън нея. Освен това и тогава, както и днес той е пращал децата си да учат в странство – в Германия, във Франция, в Русия. На всичкото отгоре, дори ако се е гърчеел или турчеел, българина го е правел по своя воля, т..е никой не го е заставял със сила да променя име, вяра и народност.
много, че ако тръгна да пиша имената им по асфалта от Западен парк на изток, сигурно ще стигна до Ихтиман. Да си патриот, както знаем значи да обичаш Родината си. Твърде малко от тези, които познавам си остават само с любовта. Почти винаги тя, така да се каже минава през омразата. Къде срещу турците, къде срещу евреите, а в някои случаи дори срещу американците. За някои дори може се каже, че после Русия, обичат най-много Отечеството си.