2.2. Резултати 

По отношение на резултатите логиката на доклада следва една грешна презумпция, заложена още в предишния раздел „Постижения”. А именно – че в България върви някаква реформа в сектора правосъдие и вътрешни работи. Вярното и правилното е онова, което бе казано в черновата на доклада, т.е.,че този път не бива да има продължаване на процеса на реформи, а  ново начало. Така че няма защо да се учудваме, че ЕК нарича постижения онова, което очевадно задълбочава проблема със съдебната система и работата на правоохранителните органи.  

2.1. Постижения

По всичко изглежда, че не само българските политици се отнасят с пренебрежение към труда на експертите. Нямам друго обяснение за съществената разлика между проекта и окончателния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешните работи у нас. Но политическото решение, защото този доклад е именно такова, е меко казано нереалистично и в трите си основни пункта – постижения, резултати и необходими подобрения.

Тези дни в медиите отчетливо се завъртя тезата за старите и новите лица сред дясната опозиция. По този въпрос каза тежката си дума експрезидента Петър Стоянов, произнесе се сегашния лидер на СДС, Пламен Юруков, доста категоричен бе тази сутрин в БТВ и Методи Андреев. Очевидно на много от авторитетите вдясно им се иска да има ново начало първо вътре в самата опозиция. И това няма нищо лошо. И аз го искам. Но знам по-лесния и далеч по-ефективен начин да си отидат старите и да дойдат новите.

Едно от ключовите изречения в черновата от доклада на ЕК за България, публикуван вчера в портал Evrope.bg е:

Дори със сега съществуващите структури - и въпреки техните недостатъци - България трябваше да бъде в състояние да покаже резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и да разплете мрежата от конфликти на интереси и видимите връзки между политическата класа, бизнеса и организираната престъпност.

Малко по-нататък в доклада се извежда заключението, че е необходимо „ново начало”, а не просто продължаване на процеса на реформи.

Правителството е подценило препоръките на Брюксел, каза вчера Меглена Плугчиева. Меко казано от нейна страна. Впрочем,както подобава на член на кабинета. Истината, обаче е съвсем друга. Бившите комунисти, които управляват България направиха и правят всичко възможно, така че да заобиколят най-важното в тези препоръки: реформата в съдебната власт, корупцията и борбата с организираната престъпност.

Скандалът около президента, както и очаквания силно критичен доклад на Европейската комисия за България отваря широко поле за действие на опозицията. Но не бива да бъдем прекалени оптимисти в това отношение.  Основание да мисля така е вчерашната декларация на ПГ на ДСБ. Ако я прегледаме внимателно ще видим, че там се искат серия от мерки, коя от коя по неравностойна.

Така се е нарекъл човекът, който вчера хакна сайта ми и пусна анкета за тютюнопушеното от мое име. Това е гавра с достойнството ми на заклет пушач, но ще го преживея някак си. Моля да бъда извинен за случило се.

У нас няма за кого да кажат като за покойния проф. Бронислав Геремек: „Този е професор по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж”. Поне към днешна дата. Колкото и да критикуват дясното и дори да странят от него, интелектуалците в България вече са поразени също като него от вируса на примирението. И доколкото чуваме критики в публичното пространство, то те се отнасят до отделни елементи на политическата система. И цялата работа заприличва на някогашната измишльотина за голямата и малката правда.

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас.

или защо е лесно с Пламен Юруков, а  трудно с Ахмед Доган

Както е известно много от сегашните ни управници не са от бизнеса. Не са били предприемачи, както следва: Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Пирински и Ахмед Доган. Симеон Сакскобургготски е по-специален случай, поради някои залитания в тази област. Но не е известно например с колкото е забогатял мароканския крал вследствие на неговото консултантско съдействие преди двайсетина години. Ако някой от тези хора е работил някога през годините на свой риск и за своя сметка, най-вероятно щяхме да знаем повече за него.

Един от големите проблеми на сегашните десни партии у нас е тяхната непоследователност. И в идеите, и в действията. Образцов пример в това отношение е избирателната система. Онзи ден на сбирката при президента Надежда Михайлова, т.е. тази, която оповести публично 24-те идеи на СДС преди няколко години разви твърде обтекаемата теза за пропорционална листа с преференции. Нещо повече, според Медиапул тя е определила преференциалното гласуване като по-добро от мажоритарното.  А в 5-та точка на идеите, подписани от нея е записано категорично: Мажоритарни избори на част от народните представители и пропорционални за останалите. Към подобен извод и водят и принципите, заложени в действащата програма на СДС: Пределно засилване и укрепване на мажоритарния подбор на народни представители. Не е ясна и другата Михалова –Екатерина. Като че ли в ДСБ дават приоритет на други неща – ограничаванена на фантомите, контрол върху финансирането на партиите и пр.

Промяната на политическата система -- задължителна. Това е заглавието на днешната  статия на Мишо Константинов в "Монитор". Възхищавам му се на последователността, с която бие само в една точка. Вярно е, че избирателната система е препъникамък за каквато и да е голяма политическа промяна. Вярно е, обаче и другото -- реформата в изборното законодателство може само да създаде предпоставки за промяна на политическата система. Т.е. може единствено да спомогне, щото във властта да влязат реформатори, които да запретнат ръкави и да я върнат на собствените си съграждани. А как става това ?

Ако сте над 35 години, вероятността да сте били на 7 юни 1990-та сред множеството е много голяма. И аз бях там. И дори чух от трибуната представителят на полската "Солидарност" да казва, че е бил по цяла Източна Европа, но толкова много хора не е виждал никъде.. Наистина, това бе един от най-голямите митинги в Европа от края на миналия век. За какво бяхме там, спомняте ли си ?

Днес излезе мое интервю във вестник "Шоу". Не мога да пусна линк, тъй като изданието няма електронна версия. Пък и не е необходимо. Част от нещата в него вече съм разказвал в блога. Ще ми се, обаче, да довърша материала. И най-вече в частта му, която се отнася до Ахмед Доган. Там става дума за това как по време на парламентарните избори през септември 1991-ва, Меди опита да завърти бизнес със СДС. Кой знае защо се срещнахме в два след полунощ, на негова територия, т.е. в едно от населените с турци села близо до Разград. Накратко казано предложението беше -- давам ти 1000 гласа, за малко по-патриотична кампания, с която да издърпаш гласове от националистите и от БСП.¹ В офертата беше калкулирана и цената на някое и друго изявление срещу ДПС. Естествено, не приех сделката. Но бях изненадан от търговския нюх на Меди.²

Вчера в "Неделя 150" слушах министър Гагаузов за магистрала "Тракия", днес сутринта пък и премиера Станишев каза няколко думи. Разбира се, че аз, вие, пък и братя Коцеви /Емил и Бойко/1 добре знаем за какво става дума. Ето защо, докато надавах ухо си мислех не толкова за далаверата, колкото за принципни неща. Например за това как трябва да бъде слушан и възприеман един бивш комунист в елекронните медии, когато говори за пътищата на Родината.