И в тази предизборна кампания за пореден път дебатът за мултиетническото общество у нас бе подменен с антидпесе реторика.  В полза агент на Сава и обръжението му, разбира се.  И за това не е виновен човекът с много агентурни имена, нито пък все по-втвърдяващите се екскомунисти на „Позитано” 20 или пък техните съидейници ­от „Атака”.  Той, Меди Доганов и обръжението му имат ясна оферта към турците и помаците у нас – няма да допуснем нов възродителен процес. И, както се вижда тази на пръв поглед нелепа оферта хваща дикиш.

Но къде е предложението на десните партии ?­ Не чувам нищо в това отношение. Нито на дебатите в Кърджали, нито в Пазарджик, нито по Лудогорието, нито където и да е.

­­­Ако не от криминалистиката, сигурно от филмите знаете, че много често убиецът вместо да се покрие след престъплението прави точно обратното – обръща се към медиите, търси полицейските инспектори, води задушевни разговори с тях. Така е. В чисто психологически план,< престъпникът има нужда да разкрие механизмите на престъплението и да се изповяда.  По-възможност публично.  Дори поемайки в някаква степен риска да бъде разкрит. Такъв е и случаят с Меди Доганов. Публичните му признания и разговорите с медиите не са от вчера. Наглите реплики за обръчите от фирми, за летящата чиния, а сега и за разпределител на финансите на държавата са предизвикателство не към полицията и правосъдието, а към обществото. И дори не към него като цяло, а към една част от него, която доброволно и дори героично продължава да твърди, че в политиката и в живота има морал. Да, Меди, разговаря именно с тези българи. Той предизвиква именно тях и тръпне в извратено сладостратие, че може да споделя и разкрива, без бъде заловен и наказан.  И то в дни на предизборна кампания, т.е. във време, когато обществото е с изострени сетива и всяка дума оттеква по четири краища на страната. Говори ли ви нещо това ? Сигурно. Много отдавна вече сте наясно, че властта е най-сигурното укритие за­ злодеите. Укритие, високо непристъпно, защото е бетонирано от нашите бюлетини.  А когато властта може да бъде укритие, когато от там всекидневно се усмихват и плезят чудовища, значи въпросът не е до Меди.

­

В разгара на кампанията и тъкмо по време на посещението на Джефри ван Орден проектът „България на гражданите и регионите” изчезна от сайта на партията на Яне. Може да е технически проблем, но понеже вече е трети ден, явно никой не си дава зор да възстанови достъпа. За сметка на това билбордовете из цялата страна си стоят. Не за другото, а защото няма нищо по-безопасно в тази страна от това човек да извиси глас срещу корупцията. И дори да я посочи с пръст.

­Какво иска "Позитано" 20 от Европа

Както можете да предположите в розоварната на „Позитано” 20 искат справедлива и социална Европа. Така пише в програмата, която може да видите тук. Ето, например едно от исканията е за сключване на Европейски пакт за за заплатите, по-конкретно за „достойни минимални заплати”. Хубаво. Но я си представете, че ЕС каже „да” и вземе та гласува пакта. И примерно залегне размер 670 евро, колкото е минималната работна заплата в Испания /не Франция и Люксембург, където е над 1200/. Какво правят тогава розоварите, ако по някакъв начин са се докопали отново до властта. Увяхват, разбира се. Правителството пада веднага. Не за другото, а защото хората ще излязат на улицата и ще кажат: дайте си ни тези 670 евро, както си е по регламента.

Другото исканe  към ЕС е разработване на стратегия за правата на децата, която да помогне за изкореняване на бедността сред децата? С други думи – дайте да вземем да си решим въпроса, например с домовете за­ изоставени деца.

­

 За един неизползван акцент в програмата на Синята коалиция

Вече имах възможност в предишен постинг да кажа, че Синята коалиция излиза на изборите със смела и професионално разгърната програма. Но това е едната страна на въпроса. Тя се свежда до усилена работа на експертите, до агрегиране на общественото мнение в различните сектори, представяне на възможни решения и окончателна политическа санкция от страна на партиите и съответно коалицията. От тук нататък, обаче, тази програма трябва да бъде защитена. Най-вече от кандидатите, разбира се.

­20 години от майските събития през 1989-та

Утре в Червената къща, Асоциацията на студентите-социолози с подкрепата на Българския хелзински комитет организира семинар по повод 20-годишнината от майските събития през 1989-та.  Доколкото разбрах от Юлияна Методиева и от Мишо Иванов ще дойде Марлена Ливиу, а така също и и някои от участниците в събитията. Надявам се да няма представители на партията на Меди, или Сава, както е по-известен сред изкушените от най-новата ни история.  Присъствието на този човек в днешната българска политица според мен е двойна обида за нашите съграждани – българските турци.

­

Тази сутрин при Бареков Р. Овч. заклейми управлението на ОДС и естествено не пропусна Иван Костов. Но в случая няма как да бъде иначе. С всичките си кусури четиригодишното успешно управление на сините продължава да бъде трън в очите на комунистите. Горе-долу по същото време в НТВ и лидерът на ГЕРБ даде оценка на мандата на ОДС. Макар и косвена. За целта в дома му в Банкя имаше репортерка и бе осъществено пряко излъчване. Грях ми на душата, но си мисля, че ако някой ден /нека да е по-далечен/ генерала наистина се тръшне, ще извикат в дома му не свещеник, а репортерка.

­­

Вчера споменах, че реформата в съдебната власт е едно от предизвикателствата в програмата на Синята коалиция. Тъкмо по тази причина подходът в случая трябва да бъде особено внимателен. И понеже програмата все още се обсъжда, ще си позволя да направя няколко, струва ми се важни бележки.

Първата е свързана с намерението да бъде създадeна постоянна парламентарна  комисия за контрол върху съдебната власт.­*

­Вчера в хотел "Радисън" Синята коалиция представи проекта си за предизборна програма. И за европейските, и за парламентарните избори, както уточни Найден Зеленогорски. Сигурно ще има още малко работа по документа, но от сега мога да кажа, че отпаднаха съмненията, които имах при подписването на предизборното споразумение.* Съмнения за известно заобикаляне на принципни въпроси, като например съдебната власт. В платформата според мене нещата са казани пределно ясно -- цялата съдебна власт у съдиите и съдилищата. Освен това -- и с необходимата доза честност, а именно че трябват конституционни промени и съответно широк консенсус.

­­

Миналият месец хакнаха блога ми. Предусещах, че нещо ще се случва, покрай наплива за регистрация на потребители със странни имейли, спам-атаки, порнолинкове и ред други неприятности. Направих, каквото можах, но силите бяха неравни. Така че на Цветница хакерът просна своята черна страница с многозначителното: „Hey Admin ! Your Security=0”.

­

Тези дни прочетох портрета на Яне Янев, публикуван в „Капитал” от Велина Господинова. Видях и коментара на Едвин Сугарев в Svobodata.com Така е. Тъжен е изводът от просперитета на подобни одиозни фигури, както казва Еди в своя анализ „Джефри ван Орден и Яне Янев”. Но има нещо, на което струва ми се до момента никой не обръща внимание. И това е платформата на Яне, което можете да видите тук. Бих предпочел тези доста грамотно разгърнати идеи за правова държава и децентрализация да са в основата на програмата на новата дясна коалиция.

­Днес президентът Първанов удари едно рамо на своята партия в трудните преговори с коалиционния партньор ДПС.  Заплахата за ново 2 в едно, т.е. избори плюс референдум за или против мажоритарен елемент, със сигурност ще стресне ДПС и ще ги направи по-отстъпчиви. Ясно е какво губи Доган от въвеждането на мажоритарен елемент, особено във варианта 58 едномандатни райони. Ясно е също така, че той ще положи всички усилия, за да получи компенсации от своя по-г­олям партньор. Какви ще са те – можем само да гадаем.

По-важното в случая е, че популистката акция на бившите комунисти /Първанов и неговата партия/

­Из дневника ми през изминалата седмица ­

В два седмичника, които определено се свързват с  дясното се появиха симптоматични публикации. Вестник „Седем”, например отделя цяла страница на проблема с проникващия в страната ни ислямски фундаментализъм. Текстовете са на Григор Лилов, а под линия редакцията все пак съобщава, че е готова да предостави място и за други мнения. Дори и с тази уговорка не мисля, че публикацията е случайна. Страхувам се, че в средите, които стоят зад седмичника, включително и в ДСБ се изкушават от подобен тип реплики по отнощение на ДПС.

Гледах снощния дебат между Борисов и Станишев. Не мисля, че дясната идея спечели от него. Дори ми стана жал за младите експерти на ГЕРБ и за усърдието, с което се опитаха да прокарат идеята за по-малко държава и повече пари в ръцете на хората. Част проблема бяха и страничките, които бяха пред тях в студиото. На тях пишеше „Да преодолеем кризата с общи усилия”.

И как ще я преодолеем ? ­

­Нощем по сметищата на София -- записки на един инспектор¹

 ­Днес. Прибирам се около 5 сутринта. Заспивам веднага. Сънувам, че съм на делова вечеря със Симеон Кобургготски. Той иска да разбере дали не правя нова партия ², която евентуално ще му стане мандатоносител.  Аз пък се интересувам какво смята да прави неговия неговият приятел Оман Кабус бен Саид след като загуби концесията за боклук в качеството си на мажоритарен собственик на „Икуест”. Имам известни основания за подозрения, тъй като проблемите с блога продължават. С боклука и линковете към порносайтовете някак си се справям, но логовете показват огромен трафик от неизвестни за мен сайтове към скромния ми постинг с двегодишна давност Blogday 2007. Негово величество ме приканва да погледнем на нещата по един цивилизован начин.

един филм на Малина Петрова за пожара на Партийния дом

Снощи бях на премиера на „Приключено по давност”, документален филм за подпалването на Партийният дом на БКП. Във фоайето на Дома на киното, а по-късно и в салона срещам мнозина действащи лица от близкото ни минало. По-късно в салона ще ги видя и на екрана. Тук са президенът Желев, генерал Атанас Семерджиев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Евгени Михайлов. Има и хора от по-задните редици като например някогашните подкрепаджии Тодор Гагалов и Дончо Иванов, Никола Даскалов,отците Амбарев и Бараков. Петър Бояджиев го няма, но тук е Фреди Фосколо, който по-късно припомня от екрана, за групата във Франция, която ни помагаше през 89-та да се свръзваме със западните радиостанции. Тук е и Бойко Станкушев, чийто тричасов видеоматериал от събитията също изгоря. Но по-късно и без много шум. След прожекцията стискам ръката на един стар опонент –Петко Сименов. Заради простичкото и човешкото заключение на финала на филма, че „това комунистите са лоши хора”..

Мнозина, включително и самата Малина Петрова се оглеждат за главните герои в историята от екрана -- Константин Тренчев, Александър Лилов и Любен Гоцев. Няма ги. Сигурно са заети с най-най-новата ни история и творят съвсем близкото ни бъдеще.­

От известно време имам проблеми с поддръжката на блога. Вече съм наясно, че причината не е нито в мене, нито пък в компанията, където е хостнат сайтът. Шегаджии с далеч повече време и опит от мене правят всичко възможно, за да изпитат нервите ми. Този път номерът им беше виртуално копие на кризата с боклука в София. Така под няколко постинга от преди две години се появиха стотици коментари с линкове към порносайтове. Със всичките последици, произтичащи от това. По тази причина, докато реша проблема се наложи да дезаактивирам опцията за коментари в блога, за което разбира се съжалявам. Надявам се скоро да намеря по-добро решение.

От известно време насам понятието консенсус е най-често спрягана и ключова дума в публичните изказвания на лидерът на ДСБ Иван Костов. Разбира се, не става дума единствено за съгласие вдясно, а за всеобщо осъзнаване на задаващите проблеми, видяни преди всичко през призмата на задаващата се криза. С други думи посланието далеч надвърля потенциалните участници в едно бъдещо дясно управление и дори останалите опозиционни партии, като например „Атака”. Няма лошо. И аз мисля, че страната трябва да се опира на консенсуси, а не на разделения”.

­Проектът за презизборно споразумение на СДС и ДСБ на първи прочит

Ето че здравия разум в СДС надделя и дясното обединение е на път да се случи. Дано са прави социолозите, че резултатите на предстоящите избори могат да надхвърлят механичния сбор на потенциалните привърженици на двете партии. От тук нататък е важно какви цели ще си постави новата коалиция и разбира се какви личности ще заемат челните места в листите. По първото вече има известна яснота, след изтеклото вчера проектоспоразумение, изтекло от пресцентъра на ДСБ и публикувано в блога на Иван Бедров. Не знам какво мислите вие, но аз имам известни притеснения.

или защо София винаги ще бъде мръсна

София отново е зарината от боклук. И нещата полека- лека си идват на мястото. Общинският съвет взе очакваното решение да прекрати концесията и да създаде свое общинско предприятие, което да чисти града. И така нареченото статукво ще бъде възстановено. Този път окончателно и на най-високото му и единствено възможно ниво – монополd на общината. Така пътят от 24-почистващи фирми в началото на 90-те /бившите БКС/ през частния монопол и сега държавния /общинския/ бе извървян докрай.­

­Някои казват, че рисковете за десницата от предстоящия вот на доверие са повече от евентуалните ползи. Не съм съгласен с това твърдение. В нашенския си вариант вотовете на недоверие са манна небесна за опозиционните партии. Особено, ако са изпосталяли и скатани на на последните чинове на в голямата класна стая на най-новата ни история.

Никак не е трудно да се убедите в това. За целта трябва да проявите малко фантазия и да допуснете, че в българската Конституция съществува процедурата п о л о ж и т е л е н вот на недоверие.

­„Когато па.., когато па.., когато падне БКП... „Сигурно сте чували това парче на Васко Кръпката. Съвсем наскоро той отново го изпя на един от протестите пред парламента. Колкото и страно да ви звучи, за мене този кратичък текст – само два куплета – е един от крайпътните знаци на неписания Закон за движението по време на прехода. Казвам знак, и то предупредителен, най-вече заради втората част на куплета, а именно „..не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мене”. Ей, богу, готов съм да напиша цял трактат. Не за друго, а защото колчем пъти БКП се килне, все сме си отдолу. Т.е. все сме си изненедани. Справка: 1990 и 1997-ма.

По тази причина напоследък живо ме интересуват исканията на студентите, програмите на десницата и дори дискусиите на Зелените. Чета и се питам какво правим, ако се килне и дори тръгне да пада онова, което наричаме „олигархично управление”, „фасадна” демокрация. Има два начина да постъпим. Единият е да послушаме съвета на Васко, да се отместим ловко и да оставим миналото в праха. Нека се валя там като статуята на Ленин на някогашния едноименен площад в София и който ще да си я носи където си ще. А пък ние да си почнем от самото начало. Другият е, да бъдем изненадани, да останем затиснати, да отместваме бавно и мъчително с години онова, което смятаме за труп. Докато най-сетне схванем, че тежестта е непосилна и че трупът мърда и налива бузи в розово и дори в червено.

В блога на Комитата видях проекта за декларация на протестиращите, която ще бъде прочетена днес следобед на митинга. Едно от исканията в нея – инициирането на нов обществен договор, вече придава нов смисъл на протестите. И това вече е покана към политиците да освободят терена. Не за друго, а защото обществения договор е договор между самите граждани. От тук нататък политиците в България трябва да избират между битността си на политици и качеството си на граждани.

Изборът е най-вече за представителите на десницата. Както в парламента, така и в местната власт. Техният глас в подкрепа на протестиращите и дори тяхното участие вече имат огромно значение. Те, и СДС, и ДСБ – имат моралното право да изберат качеството си на граждани. Не за друго, а защото в далечната 1991 година тъкмо СДС напусна Великото народно събрание. Тъкмо синята партия реши нейните народни представители да не подпишат Конституцията. Ето и мотивът за това решение: : „СДС като демократична коалиция от партии и организации, обединяваща стремежите на милиони български граждани, оценява проектоконституцията като съдъргаща редица недемократични разпореждания, които ограничават основни права и свободи на гражданите и препятстват смяната на политическата и икономическата система”.¹ Тази оценка бе в основата на решението на СДС неговите народни представители да напуснат Великото народно събрание и да откажат да подпишат Основния закон.

Някой да е отменил това решение ? Питам сега, най-вече Мартин Димитров, председателя на партията-правоприемник на тогавашната коалиция.

Още по валиден е въпросът към народния представител на СДС във Великото народно събрание Иван Костов², сега председател на­ ДСБ.

­Днес в залата „Изток” на Народното събрание, депутати, компетентни органи и протестиращите майки ще обсъждат проблемите на децата и семейството. За трети път от 20 януари насам. Срещу тях ще седнат Хасан Адемов, председател на Комисията н­а труда и социалната политика, Лалко Дулевски, представител на Икономическия и социален съвет, и разбира се, представители на най-засмяното ведомство – Министерството на труда и социалната политика. Какво ще чуят майките – не знам. Знам, обаче, че Хасан Адемов не е изпълнил агажимента си от 20 януари да проведе специално общо заседание на ресорните комисии в парламента, на което да бъдат обсъдени исканията на майките.­