Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Освобождението и свободата

 

 

Впрочем, на днешния ден не гледам телевизия, не слушам радио. Знам какво ще ми кажат живите и затова предпочитам гласа на мъртвите българи.
Заглавието по.горе е на едно от есетата на Георги Марков в продължението на  „Задочни репортажи”. В него той разказва историята на един свой съученик – Петко и опитите му да се освободи от... свободата. На едно място авторът пише:
„Веднъж на голямо събрание в квартала, един партиен оратор със забележително дълги и заострени мустаци каза нещо, което направи дълбоко впечатление:
„Русия, другари, ни освободи веднъж! Но ние злоупотребихме с подарената ни свобода и стана нужда Съветският съюз да ни освобождава още веднъж, т.е. отново да ни подарява свободата. Сега искам да ви предупредя, че ако пак злоупотребим със свободата си, не се надявайте на никаква помощ и на никакви нови подаръци! Казвам ви го и запомнете – Съветският съюз няма да дойде да ни освобождава трети път! Че хората няма да се занимават само с това – всеки век да ни освобождават! Кажете ми, колко пъти ние отидохме да ги освободим тях ? Нито веднъж!.."

Кога ще излезем от кризата

Днес се навършват 100 години от рождението на Ронадл Рейгън*, човекът който донесе надежда за поробените източноевропейски народи, включително на нас, българите.
Измежду много му крилати фрази има и едно актуално определение на кризата и дори рецепта за излизане от нея: „Рецесията е когато вашият съсед загуби работата си. Депресия е тогава, когато загубите вашата. Възстановяване е когато Джими Картър загуби своята.”
Вярно е, че не сме президентска република и че  премиера Борисов не е Джими Картър, но всичко останало си е точно така.
----------------------
* Онези от вас, които искат да чуят на живо знаменита реч при встъпването му в длъжност и Алекс Алексиев по въпроса накъде върви свободния свят след Рейгън да заповядат на 8 февруари (вторник) от 16,00 часа в Културен дом „Красно село”, бул. "Цар Борис III" № 141

Писането на политически програми -- вчера и днес

В днешно време писането на политически програми е скучна, а понякога направо мръсна работа. При това никой не ги чете. Тъкмо обратното беше преди 20 и повече години. Първо беше весело. Второ четяха масово и предаваха от ръка на ръка. Трето, на никой и през ум не му минаваше да излъже, ей така, защото не е прилично в политическа програма да не се лъже. Нещо повече. Може да ви звучи невероятно, но понякога програмите се четяха публично пред хилядно множество, което акламираше непрестанно.

Тъкмо това видях и чух на днешния 28 септември преди 21 година, когато качен на бабуната отляво на входа на Южния парк, Иван Денчев от новооснования профсъюз на журналистите четеше с гръмовен глас програмата на „Подкрепата“. Часове по-късно, тя прозвуча от край до край и по радио „Свободна Европа“. С две думи писането на програма беше приключение. И то какво.

За мене то започна някъде през февруари 1989-та. В читалнята „Виделина“ в Кърджали, където отчаяно търсех литература по въпроса. Уви! На разположение бе най-вече и преди всичко написаното от бившия синдикален деятел Георги Димитров. Признавам, че бях отчаян. Отчаяно бе и ченгето на банката зад мене.

Празникът, начин на употреба

Чини ми се вчера, поздравявайки всички българи, президент и премиер си размениха задочно някоя и друга реплика. Но това кой е авантюрист (и кой комунист) не бива да ни занимава чак толкова много. Далеч по-тревожен е фактът, че първите хора на държавата правят констатации от типа на това, че в обществото ни има „дълголетен разкол” или пък подхвърлят небрежно, че „Да бъдем на различни мнения по определени въпроси не означава, че „успехът на страната ни и достойният живот на всеки отделен човек не могат да ни обединяват”.
Такъв тип подмятания и забежки в народпсихологията бавно и полека

Да ме прости бае Захари

Честит празник! Живи и здрави да сме, същото ще си кажем още веднъж през този месец – на 22-ри. Сигурно знаете, че между тези две дати лежат цели 23 години. Години, през които българския княз е бил назначаван безсрочно с ферман на султана за управител на Източна Румелия. По силата на така наречения Топханенски акт, подписан от посланиците на Великите сили, турската страна и министърът на външните работи на Княжество България. Както и да е. Можем да минем без тези досадни, а за някои може би и накърняващи националното самочувствие подробности. Можем дори да чуем какво ще кажат довечера в Пловдив президентът Първанов, председателя на парламента Цецка Цачева и кметът на града Славчо Атанасов. Можем, но уверявам ви, понякога и въздигането на националната гордост може да бъде досадно,

Кръстният знак и една българска книга

Преди 10 години на този ден се спомина Тончо Жечев

По времето на социализма освен на хубави жени, както твърди Джеки Стоев, можехме да се радваме и на хубави книги.Pasch.jpg Впрочем ще бъде кощунство да наречем „Българският Великден или страстите български” просто хубава книга. Тя беше прекрасна книга. И, когато залегнах над нея някъде в средата на 70-те, нямаше много време да се питам кой са тези братя Тъпчилещови, кой е Тодор Икономов или пък кои са баща и син Богориди. Защото в изтерзаната ми тогавашното школо глава вече се мъдреше дилемата – Букурещ или Цариград, революция или еволюция, въстание или просвещение, поробителят везир или пък модерността, която всява смут в патриархално Бисерча. Щеше ми се тази книга да има силата на кръстния знак. И вдигната пред лицето на вампирясал историк-комуноид* /както би казал Иван Младенов** / да го превръща в никого непотребен камък. Уви, друга е силата на хубавата книга. Но кой знае.

Преди 65 г. Народният съд разстреля 100

Frognews.bg

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища бяха разстреляни­naroden.jpg точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.

Така бе отворен пътят за съдебна разправа с българската интелигенция, която щеше да пречи на нахлуването на съветския болшевизъм в България и установяването на пълно господство на комунистите в родината ни. Това е тълкованието на опозицията.

Народният съд върна България в лагера на победителите от Втората световна война и даде път на Отечественофронтовското правителство. Виновните за третата национална катастрофа получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си теглото на фашисткия режим. Това са аргументите на зараждащия се комунистически режим.

Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.

Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Защо е актуален Георги Марков

31 години от убийството на Георги Марков


Две държави на света имат своя ­11 септември – Съединените щати и България. Разликат­а в събитията, обаче е съществена. Докато в кулите на Световния търговски центъра американски граждани загинаха от ръцете на чужди, Георги Марков бе нападнат и убит пак на чужда територия, но от собствената си държава. Не толкова поради прищявка на Тодор Живков, както твърди легендата, а поради страха от обособяването на действащ емигрантски център на съпротива срещу режима.

Страници