Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Медии

Марешки прави вестник

2002 година, някъде средата на март. България не е съвсем на дъното (благодарение на предходното правителство) и Царя се възползва с всички сили, за да промени този факт. Затова пък аз самият съм на дъното – ни работа, нито пари, ни дом. В днешно време е много лесно да изпаднеш в такива ситуация -- достатъчно е да теглиш една майна на някой от силните на деня. Но, както винаги аз съм избрал по-сложния път.

Дебелият клиент, сутеньорите от прокуратурата и услужливото Министерството на любовта

Тези дни журналистите Алексей Лазаров и Николай Стоянов бяха привикани от разследващите полицаи в СДВР. По нареждане на районния прокурор Румяна Стоянова.. И разбира по абсолютно незаконен начин – не чрез призовка, а по телефона. След острата и справедлива реакция на изданието, в което работят двамата журналисти, прокуратурата обвини публично издателската група „Икономедия“, че „фактите и личните оценки, описани в статията са поднесени манипулативно. Което пък било характерно за изданията на групата.
С оглед на закона и на публично известните обстоятелства около сигнала, подаден от шефа на фирма, свързани с Делян Пеевски, спокойно можем да квалифицираме привикването на двамата журналисти

Какво казах вчера за новините на БТВ

Ето една малко медийно приключение от вчера, което отразих с два поста във Фейсбук:

Вчера, около 18 часа, час след краткия запис, който направи екипа на БТВ:

"Обадиха ми се от БТВ по повод на протеста в събота. Питаха ме по каква причина ще хвърлям домати. Казах, че имам четири. Горе-долу следните:
Първата е, че не съм от вчера, бил съм народен представител във времето, когато три поколения ни възлагаха надежди. После си минах през перипетиите, но по-добро не стана. Напротив, кочина стана.
Втората е, че като убеден демократ вярвам в гражданската държава,
 в институциите и в разделението на властите. Но пред очите ми извиха врата на съдебната власт. И сега властта e събрана в един човек, който е държавата.
Третата е, че имам подозрение покрай силовите ведомства и "реформите" в службите, че нещата нe отиват на добре. И че хич няма да се усетим как един ден ще заживеем в обшество, в което има избори, има и партии, но само една печели и вождът е само един.
Четвъртата е, че моите близки, приятели и познати са отчаяни. Че по отчаяна България от тази не e имало. И по-масово обезкървяване, сиреч емиграция - също."

След новините на БТВ в 19, 00 часа

"В предходен постинг писах, че ме потърсиха от БТВ да кажа защо ще хвърлям домати в събота. Казах четири причини да го направя. Не са оставили нито една. Оставили са само финалните две изречения. От, които става ясно, че се познаваме със Стелиян Стойчев. Не виня колежката и мой приятел тук (във Фейсбук, бел. на автора) Десислава Ризова. Тя все пак си има началници. Над тях пък трябва да има собственик. Ще ми каже ли някой неговото име?"

 

Пропуск във волното и провал в задължителното упражнение на една социоложка

Социологията и журналистиката родеят. У нас, обаче те са дупе и гащи. Разликата между едните и другите е, че социолозите първо изследват после се коментират собствените си проучвания, а журналистите най-напред пишат и чак след това се заемат с емпиричния материал. Къде го носят този материал – само тези си знаят.
Но този път думата ми е за социолозите, които май изпуснах из поглед. Поне от месец насам, след един одиозен коментар на Кольо Колев.
Но ето, днес и друг социолог - Мира Радева нагази в журналистиката. Няма лошо. Даже виждам, че спазва традицията. И че нейното похвално слово за управляващите, публикувано в „24 часа” се опира на емпирични данни. Съответно социологически проучвания, които тя прави в свободното си от коментари време.
Въпросът, обаче не е за свободното време. А за волната програма на социоложката. Днес тя ни представя удивително съчетание на лента, отиграно внимателно и далеч от премиерската ножица. Иначе нямаше как да направи пируета с Мeглена Кунева и с котилото на НДСВ. Пропускайки грижливо един от котараците в него. По случайност охранител на Симеон Кобургготски и главен секретар на неговото вътрешно ведомство.
Но хайде, във волната програма стават грешки. Особено, ако треньорът се казва Цветан Цветанов и тренировките са недостатъчни. Много по-съществен е провалът на Радева в задължителната програма. Както знаем от спорта, в нея всяко объркване на посоките или непремерено движение върху политическия терен, може да доведе до дисквалификация. Дори и най-прецизната гимнастичка. А в случая, грешката на социоложката е непоправима. Най-вече, заради предположението, че „България на гражданите” се намира в центъра на игралното поле.

В очакване на дясното

Така и така съм на вълна медии, та се сетих, че нищо не съм препечатвал тук от публикациите ми в "Труд". Ето ви едно четиво за дясното, публикувано на 12 декември, миналата година. И струва ми се, все още актуално.

Естрагон: Аз повече не мога така.

Владимир: …

Естрагон: Какво ли ще бъде, ако се разделим? Може пък нещата да тръгнат на добре?

Владимир: Ние утре ще увиснем на въжето. (пауза). Ако не пристигне Годо...

Естрагон: А ако пристигне?

Владимир: Ще бъдем спасени...

Самюел Бекет, “В очакване на Годо”

Oтминаха изборите, късна есен е, време, изпълнено с печал и тъга по автентичното дясно. По форуми и сайтове тече дискусия, с всяка отминала изборна година все по-приглушена и езотерична. Оглеждайте се, ако вървите по “Раковски”. Може и да видите под унилите кестени Естрагон и Владимир в очакване на дясното. То може да бъде съвсем близо, там някъде, зад ъгъла. Може да бъде и много далече, но се знае със сигурност, че е тръгнало. В случай че дойде, всичко ще е постарому, тъй като е било. Или ще е поновому, т. е. както още не е било.

Позитивният дебат

Простете за лиричното отклонение, но спектакълът вдясно наистина е пълен с абсурди.

Е, поне вече не съм уличник

Ха-ха, Попал в газете.!„Труд” е отбелязал присъствието ми вчера край езерото „Ариана”. Ех, снимка няма, но здраве да е. След името ми стои добре познатото от преди години – „синдикалист”. Не допускам, че колегите в редакцията не са добре информирани. Достатъчно е до надникнат в собствената си търсачка на сайта. Примерно тук – „ Когато неуправляемата такса смет отиде на бунището”. Да видят какво пише отдолу. Но, както и да е – има напредък. Поне я няма прибавката „уличен”, когато в едни далечни години, май миналото хилядолетие, г„24 часа” използваше отпред едно "уличен". За да бъде по-точно характеризирана синдикалната ми същност. Че и разяряната ми физиономия на първа страница слагаха.
Ах, колежке моя, Венелина от нявгашната "Народна младеж" -- да ти имам синдикатите! Издателски и всякакви. Що не вземем най-сетне да направим трампата ? Да ти дам Факултета по журналистика, а ти на мен историята от Великотърновския университет. Че без това първото все по-малко ме интересува. Какво ще кажеш ?
 

В „24 часа” се упражняват в стрелба по зайци

Днес вестник „24 часа” публикуваинтервю с шейх Омар Бакри, предоставено от Центъра за близкоизточни изследвания. В него него известният джихадист казва три неща.
Първото е, че терористd от видеото, разпространено след атентата в Бургас, е неговият ученик Махди Газали. (Име, което бе спрегнато и през фаталния юли, но шведските власти опровергаха информацията. ) Другото върху, върху което набляга шейха е твърдението, че организатор на атентата е е Ал Кайда. Третото, по което той откровеничи е, че България е ислямска земя и, че мнозина мюсюлмани у нас слушат проповедите му.
Както се казва в такива случаи – е един куршум три заека.

Когато паметниците се олюляват

или защо един журналист трябва да може да носи на пиене

Тия дни чета по сайтовете: Петьо Блъсков, кандидат за председател на Съюза на българските журналисти. Викам си, някой майтап ли си прави? Та той човекът не може да пие! Виждам, че сте учудени, та се налага да поясня. Един журналист трябва да може да пие. Даже да носи на пиене, както казват хората. Това го научих като млад литературен сътрудник *, през първата ми година в занаята. И по тази причина внимавах по коктейлите. Най-много по време на Седмицата на гората, когато лесничейството обикновено канеше цялата редакция. И на всеки двама от колегите им се падаше по трилитрова дамаджана петдесетградусова ракия. Имаше и други причини, всеки пишещ брат да спазва това правило. Няма да ги изреждам, а ще кажа най-съществената. Във времето на двете Българии, построени от Тодор Живков, журналиста трябваше да внимава особено за другата. Сега Другата България звучи по-различно, но тогава тя се представляваше от ДС и дебнеше журналистите по кръчмите.
Всички в бранша знаят, че Петьо не може да пие, знам го и аз, но все пак, отидох в Дипломатическия клуб в Бояна. В специално запазеното сепаре

Страници