Блогът на Пламен Даракчиев

Признавам, че се оттеглих за известно време от блога, отвратен от това, което виждам. В политиката, разбира се. Уви, отвращението може да сполети човек и без да чете вестници или да гледа телевизия. Ей така, както си върви по стълбите. По-точно вътрешните стълби между първия и втория етаж на Столичната община.
Поне веднъж на ден минавам от там, разнасяйки справките за пролетното чистене за кмета Йорданка Фандъкова и нейните заместници. И всеки път от стената ме гледа почти засмян един 35-40 годишен Тодор Живков. Ликът му виси там наред с някогашните кметове на столицата -- Димитър Петков, Тодор Икономов, Иван Хаджиенов, Григор Начович, Ива Гешов, Крум Попов, Владимир Вазов , Иван Иванов.
Както се казва в  онази стара градска песен „А портрета от стената само ме следи....”. Ха-ха-ха! – по старото поколение сигурно още си спомня смехът му.
Не знам дали съм прав, но струва ми се, не му е там мястото на правешкия сатрап. Не ми издържа сърцето, честна дума. Той и Тодор Икономов!  По-лошото е, че ме сполетяват разни поздозрения.  Питам се дали портретът на още по-младия Живков не виси и  Софийско градско, т.е. днешното СДВР? Та нали е бил началинк и на Столичната милиция в първите дни след запознаството си партизаните. А в Министерския съвет ? Дали не е и там ? Редом с Тодор Бурмов, със Стамболов и пак с  Димитър Петков.  Я чакайте, та той е бил и председател на Държавния съвет, т.е. държавен глава е бил. Дали не трябва да има негов потрет и в президентството?  Тодор до Гоце, агент до агент. Верно за първия все още непотвърдено.

Аз познавам друг Коритаров, не този, който гледате всяка сутрин по НТВ. Познавам го тих, замислен, с ласкав поглед, от който понякога ми е ставало неудобно. Става дума за първите дни на вестник „Демокрация” в далечната 1990-та, разбира се. Както и за първите събрания на тогавашния алтернативен на СБЖ синдикат на свободните журналисти. Знаех си, че не му бе мястото във вестниците, нито пък в синдикатите. И затова се зарадвах, когато един ден след години избра ефира и видях сегашния Коритаров. Но никой не може да избяга от миналото си.

Малко и за вестниците на прикритие

Тази сутрин стана скандал в шоуто на Коритаров. Кеворкян изригна в полза на свободата на словото. Изригна със смайваща за опитен играч като него непосредственост и хъс в търсене на правдата. За малко да му повярвам. За малко, казвам, защото и вчера, и днес, и утре, стане ли дума за свободното слово, последното нещо, за което ще се сетя е пресата на ВАЦ .

Журналистика на прикритие - 2

Историята от края на 1989-та и началото на 1990 година, разбира се има свое продължение. И то много интересно. Възнамерявам, обаче, поне засега да го пропусна. Все си мисля, че в тази област и без мене ще съмне. Има си хора за тази работа. Но не във Факултета по журналистика, където още изучават основно жълтия печат в западноевропеските страни, а в УНСС. В един от кандидат-докторанските му въпросници можете да срещнете например темата “Качествен и жълт печат — специфичната му симбиоза в българския печат”.

Журналистика на прикритие - 1

Както е известно ДС имаше особено отношение към медиите. Този странен занаят, ако разширим малко понятието на Богомил Райнов, по особен начин изкушаваше хората на службите.? На свой ред пишещите братя /и журналисти, и писатели/ също бяха достатъчно заинтригувани от възможната смяна на личността и надникване в механизмите на властта, без при това да е необходимо да се обвързваш явно с нея. Но всичко това е в областта на психологията, а пък аз нямам необходимата квалификация да навлизам в тази зона. Това, което искам да кажа, е, че ДС не само не е била ограничавана от щат и финанси в тази си дейност, но дори е насърчавана и подтиквана непрекъснато да я разширява и усъвършенства . Журналисти на прикритие имаше на всички нива в медиите.

Приписка по едно интервю на Огнян Минчев на страниците на седмичника “Гласове”, бр. 11, 16-22 март

Ето, че блогът ми е вече е готов. Готов съм и аз, в смисъл, че вече съм в състояние да го администрирам сам. Съжалявам за това, че нещата се проточиха във времето, но част от проблемите не бяха по моя вина. Разчитам на известно снизхождение от ваша страна. Ето и един от постингите, които не успях да пусна миналата седмица.