Преди 10 години на този ден се спомина Тончо Жечев

По времето на социализма освен на хубави жени, както твърди Джеки Стоев, можехме да се радваме и на хубави книги. Впрочем ще бъде кощунство да наречем „Българският Великден или страстите български” просто хубава книга. Тя беше прекрасна книга. И, когато залегнах над нея някъде в средата на 70-те, нямаше много време да се питам кой са тези братя Тъпчилещови, кой е Тодор Икономов или пък кои са баща и син Богориди. Защото в изтерзаната ми тогавашното школо глава вече се мъдреше дилемата – Букурещ или Цариград, революция или еволюция, възстание или просвещение, поробителят везир или пък модерността, която всява смут в патриархално Бисерча. Щеше ми се тази книга да има силата на кръстния знак. И вдигната пред лицето на вампирясал историк-комуноид* /както би казал Иван Младенов** / да го превръща в никого непотребен камък. Уви, друга е силата на хубавата книга. Но кой знае.
Аз бих опитал..
-------------------
* Например Гоце
** Авторът на "Стрешеният код" и  на "Трошенето на матрицата"
 

или за това ка­к Синята коалиция загърби идеите си за здравна реформа

Напоследък, когато гледам Иван Костов на малкия екран изпитвам смесени чувства. От една страна се радвам, че има кой да се противопостави примерно на мераци за наливане на пари или на отвързване от валутния борд. От друга страна, обаче му съчувствам. Защото сведе ли поглед към обикновените сюжети от икономиката и живота, съпредседателят на Синята коалиция бързо забравя, че представлява програмата на десните избиратели, а не тази на управляващата ГЕРБ. Тъкмо това се случи вчера в „Панорама”, където той произнесе солидна пледоария в полза на преструктурирането на здравеопазването, подхванато от управляващите. „Принципа, който ние подкрепяме...здравната реформа трябва да даде качествена и достъпна медицинска помощ.”, каза лидерът на ДСБ. И съвсем внимателно пропусна третия особен важен проблем -- за „мотивацията за участие на българските гражданите във финансирането на здравеопазването.”. Ще го намерите в раздел „Здравеопазването – качествено и солидарно”. Малко по-нататък, пак в тази програма, този проблем е развит вече в своята конкретика:” „Ще премахнем монопола на НЗОК и ще въведем конкурентни принципи в осигурителната ни система. Ще въведем дълго отлагания „втори стълб” – доброволно осигуряване с реален избор между конкуриращи се здравни фондове”.

Все по-трудно става на човек да проумее действията на правителството в сферата на здравеопазването. Ето, например вчера министър Божидар Нанев в интервю за „Ройтерс” съобщава, че предстои приватизация на част или пък може би на всичките 350 държавни болници. Ако живеете някъде в Европа, имате свободни пари и интереси в тази сфера най-вероятно ще се заинтересувате живо от една източноевропейска страна, където ще се продават на куп толкова много болници. И понеже парите са си ваши ще си поръчате анализ на пазара и съответно на законодателството в страната.
Анализът, разбира се ще покаже, че управлението и разходването на средствата за здравеопазване се управлява мополно от Здравната каса, обемът на медицинските услуги е регламентиран в Национален рамков договор, а достъпът е лимитиран. Другото, което ще научи потенциалния инвеститор, че на пазарът на доброволното здравно осигуряване са излезли едва 5 процента от българските граждани.

или какво казват руснаците, в случай, че ги ощастливят с неорязано право­

Тази вечер в офиса на Гражданска инициатива „Справедливост” ще обсъждаме проекта за нов закон за събранията, митингите и шествията. Работата беше и лесна, и трудна. Лесна, защото има редица празноти в закона, чието запълване не е проблем. Трудна, защото през изминалите двайсет години има натрупана практика в прилагането на сегашния закон и съответно конфликтни точки, които трябваше да бъдат решени. Една от тях, както се сещате е свързана с действията на органите на реда в спорни ситуации и понякога прилагане на сила, несъразмерна на заплахата за обществения ред. Пресен пример – 14 януари 2009 година.

За съжаление днес законът е на дневен ред, единствено във връзка с така наречените обозначени зони и сроковете за уведомление. Тъкмо това бе и темата на Кръглата на маса, организирана от Синята коалиция миналата седмица. Там обаче бяха поставени и други въпроси /Красимир Кънев, Цветозари Томов и др./, които така и не видяха бял свят в медиите.

Много от тях са свързани с международни правни актове, по които България е страна или с вече отправени препоръки към страната ни, примерно от така наречената Венецианска комисия. Ето защо, дори парламентът да се съобрази с ветото на президента, не бива да ни тресе така наречената остатъчна благодарност*. За разлика от много европейски страни, уредбата в България не предвижда:

-- ясно определение на видовете публични прояви на гражданите

-- провеждане без уведомителен режим на прояви под определен брой участници

-- право на местната власт да определя публични места, за които не се изисква уведомление за провеждане на проява

Събрания и митинги в България има от 20 години, манифестации – слава богу – не! Но заедно с това от 20 години българската полиция бие наред. Би депутати от Великото народно събрание, би ексминистър-председателя на Филип Димитров, ­би ученици от Испанската гимназия, би миньори и фермери, свещеници, би студенти и еколози. Май лекари още не е била, но тези дни покрай протестите срещу закриване на болници и това може да се случи. Ще кажете, може би – и другаде полицията бие ? Но разликата е, че там, било то Франция, било то Англия или Унгария, полицията би само в краен случаи й по правила. Правила, които определят кога да се намесят силите на реда, по какъв начин, с какви средства и до какви граници. Когато те бият по правилата – боли, когато те бият без правила – боли два пъти повече. Веднъж си набит физически, втори път ти е пребито дойстойнство. Гражданското.

За това сега, когато чакаме евентуалното вето на президента върху промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите е добре да знаем, че то няма да попречи на полицията да бие наред, когато му дойде времето. И раздела „Престъпления в срещу свободата на събранията, митингите и манифестациите” да си стои като коледно украшение, без през изминалите двайсет години да има поне едно длъжностно лице зад решетките, както предвижда чл. 174 а.

или за това как една изоставена реформа предрешава всички останали

­

Тези дни директорите на общинските и частни болници в България изпратиха декларация до­ премиера. Сред исканията са им: среда на честна конкуренция, отмяна на изискването за двама специалисти по клинична пътека, увеличаване на бюджета на Здравната каса, премахване на делегираните бюджети. Човек може да разбере техният проблем. Обидно е в 21 век едно правителство да преценява в коя част на страна кой и по какъв начин да получава здравните услуги, за които си плаща.

­­Не ще и дума, че номинирането на Кристалина Георгиева е някакъв изход от скандала с предходната кандидатура на България Съгласен съм с Юлиян Попов, който днес пише в блога си, че секторът, даден на България не бива да се подценява  „Сега остава правителството да прати самолета си в Хаити – пише по-нататък блогъра.” Бързам, обаче да кажа, че че самолетът или по-точно товара най-вероятно вече е в Хаити Миналата седмица кабинетът прие постановление, с което одобри 5804 лв, левовата равностойност на материалната помощ, предназначена за пострадалите в Хаити  Сумата е равна горе-долу на две министерски заплати и със сигурност е два пъти по-малко от разходите на специалния самолет, изпратен миналата година в Иран, за да прибере българския моряк Още по-малка е сумата в сравнение с 8200 евро или 16 400 лв, одобрени от кабинета за обезщетения на български граждани, пострадали от съдебната система и съответно спечелелили делата си в Стразбург.

Ето и приложението към ­постановлението, от което става ясно, че ако друсне на „Дондуков” 1 за българските министри винаги ще се намерят палатки и одеала

И то на народни цени

Имущество, предоставяно като хуманитарна помощ за пострадалото от земетресението население на Република Хаити

Приложение към чл. 1

Мир на праха му на отец Иван Бонев! Отиде си на испанска земя, в Сан Фелиу, недалеч от Барселона. Беше снажен, с прошарена брада и добрината надничаше от очите му.. Докато още брадата му беше черна, скитахме с неговата лада из Родината. И все по-тъмно. Една нощ, докато пътувахме през Смолян за София, за да избегнем милиционерските постове, ми каза нещо такова. „Дребен*, най-големият грях на комунистите е разпокръстването на българите!”. Някъде в архива ми още стои подписката за нов закон за църквата, който по онова време винаги носеше в себе си.
Може би, защото бе християнин и вярваше в Църквата той си избра друга съдба и не вдигна очи към голямата политика. Не дойде на Кръглата маса и не се видя с патриарха. Остана при миряните си в Кърджали. Но не за дълго. Онези, които разпокръстиха България се върнаха. И той, и Надя с двете им деца поеха на дълъг път.
Било е писано на Иван пътят му да свърши в Сан Фелиу, а не в Кърджали..
Днес си мисля, че тъкмо неговия дух, тъкмо християнското, тъкмо любовта към хората, недостигаше на онези, които в далечната 90-та изкачиха стълбите на „Св. Александър Невски”.
А коя голяма човешка мечта се е сбъднала без любов?
---------------
* Така си ми казваше

Днес бях на протеста. По две причини. Първата е, разбира се да подкрепя исканията „Зелените”, Гражданска инициатива „ Справедливост” и останалите организатори. Особено ми харесва втората точка, която предвижда превръщането на МВР от конспиративна*, каквато е сега, в съвременна европейска правоохранителна институция.
Втората причина е да видя дали има разлика между вчерашната /Петков-Миков/ и днешната милиция. За целта предприех мащабно наблюдение и проследяване, включващо широк обход на пространството около площад „Народно събрание”. Тръгнах от „Шишман”, където бе разположен полицейски джип и двама униформени отбиваха случайни и неслучайни минувачи. После минах по „Аксаков” и видях другия пост на „Цар Освободител”. Продължих нагоре, завих покрай Италианското посолство, покрай Народното събрание, градинката и приключих до Метростанцията. Попътно преброих 4 микробуса, 4 джипа, 4 леки автомобила със сини лампи, 22 обозначени полицейски коли, три камионетки с надпис „Жандармерия” до градинката откъм Народното събрание. Плюс две сериозни струпвания на полицаи в близост до „Ялта” и Катедралата. Може и нещо да съм пропуснал, а и кьошета наоколо, колкото щеш, но и това, което видях е достатъчно да направим един простичък извод.
За разлика от вчерашната милиция, която се струпваше направо пред парламента, днешната предпочита дистанцията. Иначе количеството си е същото. И жандармерията – също.

Днес, заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков съобщи, че интерфейсът за директно следене на трафичните данни,< окончателно отпада. По стар навик ведомството на любовта предпочете да излезе магистралата и да покаже жартиери вместо да седне и да обсъжда делово исканията на организаторите на протеста на 14-ти януари. А исканията са от сериозни по-сериозни и си струва човек да не се заплесва, а да  ги подкрепи с присъствие вдругиден от 11,00 часа пред парламента. Ето ги и тях: