Блогът на Пламен Даракчиев

Не е за вярване, но и младият лидер на СДС отвори сергия на кьоше на сляпата българска улица на политиката. Сметка му е от проста по-проста. В случай, че Румен Христов спечели вътрешните избори в Синята коалиция, което не е невъзможно, най-вероятно пътят му към втория тур е отворен.
Със сигурност сметалата са щракали усилено на „Раковски” 134, но и без това е ясно, че ДПС ще бъде основен и дори най-важен арбитър на предстоящите президентски избори. Ако бъде повторена активността от 2006 година,

Вчера в зала „Форум“ на бул. „Стамболийски“ се състоя дискусия на тема „Несъстоялият се преход и предизвикателството пред дясното“. Основният доклад беше на Иван Груйкин, председател на Инициативния комитет за учредяване на политическа партия „Справедливост“. Другото основно изказване бе моето, което публикувам по-долу. Сред стотината участници имаше и доста хора, минали през стъргата на прехода, така че се получи интересна дискусия по въпроса дали той е приключил или не. Получих една интересна реплика от залата от Юли Павлов, която не мога да не цитирам: „Мачът свърши и резултатът не може да се оспорва.“ По-долу следва пълният текст на изказването ми.
--------------------
Когато днес говорим за кризата в дясното най-често отнасяме проблемът към самото него, към недостига на идеи и капацитет, към неспособността му да се еманципира от лидерското, към невъзможността да се структура по начин, който да му осигури жизненост и приемственост.
С това искам да кажа, че у всички нас, не изключвам себе си, съществува склонност да подценявамe трайния политически контекст, в който се намира същото това дясно.
Винаги съм се питал откъде идва тази наша склонност ? Как така от една страна се съгласяваме бързо, че комунистите са трансформирали политическата си власт в икономическа, от друга казваме ние градим партия на десните хора? Т.е. на хората, които са взели съдбата си в ръцете и са гръбнака на същата тази икономика. Как така сме склонни да изпишем в програмни документи, че искаме да върнем властта на гражданите, а сме готови да наредим в вътре в програмата модерното „политики“, насочени към различните сектори ? С кого ще правим тези „политики“ -- с партийният актив или със същите тези натикани в ъгъла граждани?

Днес, на пресконференцията си в София руският премиер Путин разясни на присъстващите как енергийният пакет на ЕС и либерализацията на преносът на газ ще увеличи крайната цена на горивото за европейските потребители. В същото време, докато руския премиер нахално и примитивно развиваше тезата за провала на третия енергиен пакет и високите цени, до него седеше безмълвен премиерът на България, страната взела участие в изработването на този пакет. Малко по-нататък също безмълвен остана Николай Младенов, външен министър и представител на страната ни в Европейската комисия.
Световните агенции непременно ще отбележат Путиновите предсказания за европейската енергетика. Но сигурен съм ще подминат презрително мълчанието на българския премиер и българския външен министър.
Пак днес, руска вълна бе един министър без порфейл, измислил едно от най-грозните прозвища за сънародниците те – външни българи. Гостът в „Сеизмограф“, почти като външен руснак обясни как съветската армия правилно ни е обявила война, правилно ни е окупирала и както се полага е отмъкнала като военна плячка целият ни държавен и дипломатически архив за периода 1939-1944. И в замяна ни е оставила българо-съветската дружба. За цели 45 години.
Май ще трябва да преглътнем още една проруска партия.
За третата ще трябва да почакаме да изтече мандата на Първанов.

или за това ка­к Синята коалиция загърби идеите си за здравна реформа

Напоследък, когато гледам Иван Костов на малкия екран изпитвам смесени чувства. От една страна се радвам, че има кой да се противопостави примерно на мераци за наливане на пари или на отвързване от валутния борд. От друга страна, обаче му съчувствам. Защото сведе ли поглед към обикновените сюжети от икономиката и живота, съпредседателят на Синята коалиция бързо забравя, че представлява програмата на десните избиратели, а не тази на управляващата ГЕРБ. Тъкмо това се случи вчера в „Панорама”, където той произнесе солидна пледоария в полза на преструктурирането на здравеопазването, подхванато от управляващите. „Принципа, който ние подкрепяме...здравната реформа трябва да даде качествена и достъпна медицинска помощ.”, каза лидерът на ДСБ. И съвсем внимателно пропусна третия особен важен проблем -- за „мотивацията за участие на българските гражданите във финансирането на здравеопазването.”. Ще го намерите в раздел „Здравеопазването – качествено и солидарно”. Малко по-нататък, пак в тази програма, този проблем е развит вече в своята конкретика:” „Ще премахнем монопола на НЗОК и ще въведем конкурентни принципи в осигурителната ни система. Ще въведем дълго отлагания „втори стълб” – доброволно осигуряване с реален избор между конкуриращи се здравни фондове”.

или за това как в сутрешните блокове се нароиха последователите на Ориана Фалачи

Вече трети ден в най-гледаните български електронни медии шества един доста привлекателен за зрителите жанр – интервюто разпит. За неизкушените от занаята, ще кажа, той става популярен покрай серия интервюта със световно известни личности, направени от покойната италианска журналистка Ориана Фалачи. Пръв се зае да възкресява жанра Величко Конакчиев в „Неделя 150”, последваха го водещите на сутрешните блокове – Виктор Николов, Николай Бареков, Милен Цветков, Лора Крумова. За разлика от италианската журнали­стика, разпитвала аятолах Хомейни, Фидел Кастро и Дън Сяопин, българските и колеги нямаха пред себе си известна личност. Примерно Бойко Борисов, президента Първанов, Ахмед Доган или дори вицепремиера Цветан Цветанов.

Като избирател на Синята коалиция напоследък все по-често се червя, заради неясните, да не кажа конюнктурни сигнали, които напоследък идват от нейните лидери. Разкъсвани от желанието да подкрепят правителството /все пак е криза/ от една страна и от друга да се отстоят като партия с историческа роля през годините, те според мене не виждат по далеч от носа си. А по-далеч от носовете им е предизборнана програма, за която гласуваха техните избиратели. Ако следват например един от жалоните в тази програма – структурната реформа в съдебната власт, най-вероятно лидерите на Синята коалиция щяха да обвържат подкрепата си за правителството с реформата в тази област. Иначе казано щяха да поставят в пряка зависимост правителственото и конституционното мнозинство.

Вчера в „Неделя 150” Иван Костов разви идеите на Синята коалиция за приоритетите на бъдещото правителството – приемане на антикризисна програма и възстановяване на доверието на ЕС и достъпа до европейските фондове. Няма лошо. Всички го искаме, както каза самият лидер в ефира. Но дали все пак именно това са приоритетите ?

Има начин да го проверите. Ако сте човек с фантазия, представете си, че сте евродепутат, но не български, а германски. Например, Манфред Вебер. И ето, от тази позиция се гледайте внимателно в българската действителност. Какво ще си помислите ?

Вчера Иван Костов каза, че Синята коалиция не поставя условия на новия кабинет. На пръв поглед толерантна и разбираема позиция с оглед на сходните програми на трите партии, членки на ЕНП. Но само на пръв поглед. Защото има и едно твърде съществено разминаване между тях. Синята коалиция заявява в програмата си намерение за структурни промени в съдебната власт, докато в програмата си ГЕРБ залага на това, че секторът има нужда от оптимизация. От една страна Синята коалиция настоява за предоставяне на цялата съдебна власт на съдиите и съдилищата, от друга победителите смятат, че правосъдието може да заработи като се адаптира законодателството ни към европейските препоръки, като се оптимизират процесуалните и материални закони и като се засилят механизмите за вътрешен контрол. Както се вижда две напълно противоположни позиции.

Тези дни прочетох портрета на Яне Янев, публикуван в „Капитал” от Велина Господинова. Видях и коментара на Едвин Сугарев в Svobodata.com Така е. Тъжен е изводът от просперитета на подобни одиозни фигури, както казва Еди в своя анализ „Джефри ван Орден и Яне Янев”. Но има нещо, на което струва ми се до момента никой не обръща внимание. И това е платформата на Яне, което можете да видите тук. Бих предпочел тези доста грамотно разгърнати идеи за правова държава и децентрализация да са в основата на програмата на новата дясна коалиция.

От известно време насам понятието консенсус е най-често спрягана и ключова дума в публичните изказвания на лидерът на ДСБ Иван Костов. Разбира се, не става дума единствено за съгласие вдясно, а за всеобщо осъзнаване на задаващите проблеми, видяни преди всичко през призмата на задаващата се криза. С други думи посланието далеч надвърля потенциалните участници в едно бъдещо дясно управление и дори останалите опозиционни партии, като например „Атака”. Няма лошо. И аз мисля, че страната трябва да се опира на консенсуси, а не на разделения”.

­Проектът за презизборно споразумение на СДС и ДСБ на първи прочит

Ето че здравия разум в СДС надделя и дясното обединение е на път да се случи. Дано са прави социолозите, че резултатите на предстоящите избори могат да надхвърлят механичния сбор на потенциалните привърженици на двете партии. От тук нататък е важно какви цели ще си постави новата коалиция и разбира се какви личности ще заемат челните места в листите. По първото вече има известна яснота, след изтеклото вчера проектоспоразумение, изтекло от пресцентъра на ДСБ и публикувано в блога на Иван Бедров. Не знам какво мислите вие, но аз имам известни притеснения.

По странен начин през годините въпросът за обезвластяването на гражданите не бе особено приятна тема за десните лидери. Както някога в коалицията, както по-късно в партията СДС, така и днес в новите десни формации.  Независимо от  тежките квалификации по отношение на начина на правенето на политика у нас, които периодично отправяха техните лидери, визията им за промяна бе неизменна – изходът е в доброто правителство и съответно в доброто управление. Тяхната опора също така бе незменна – изстраданото ни членство в Европа.

Българският въпрос, конституционния въпрос, гражданският въпрос, въпросът в крайна сметка за мястото ни в Европа, не бе в обсега на тяхното внимание. Не е и днес. Никога, твърдя го убедено, в десницата не е обсъждан по смислен и най-важното честен начин проблемът с разделението или по точно със сливането на властите, със степента на гражданското участие в управлението и в крайна сметка