Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Партии

Какъв е спорът в Реформаторския блок

Може някои да считат, че в РБ тече кавга и лидерска битка. Аз, обаче мисля, че става дума за дебат. Два са главните въпроси в него.

Първият е за това как бъде напусната хлъзгавата плоскост, при която решенията и движението напред се основа на едва ли не неформалните връки между лидерите на петте партии.И съответно как тези неформални връзки и сходство на идеите в теи партии да бъдат формализирани и пречупени през действащи механизми за управление и вземане на решения.

Трябва ли да мразим, за да се справим *

За радикалната реформа във фундамента на държавата, обявена от Рефортаторския блок

В тази част за адресата на предложенията, а в следващата – за конкретиката

Нямам никакво съмнение, че тъкмо на Реформаторския блок му отива да представи идеи за радикална реформа в правосъдието и вътрешния ред. Ако не в друго, то поне в това отношение от ДСБ винаги са били последователни. През своето недълго съществуване сходни идеи бяха неведнъж извеждани на преден план и в Движение „България на гражданите“. Не се съмнявам също така в компетентността и добрите намерения на хората от Гражданския съвет. Спор няма, че че тяхната визия, макар и радикална не надхвърля правомощията на едно обикновено народно събрание. От тук нататък, обаче започват проблемите. В общи линии те са два. Първият е така да се каже технологичен и е въпрос на подход в онова, което наричаме политика. Вторият, предмет на следващата част на тази публукицаия, е свързан с конкретиката на самите предложения. А така също и с едно не съвсем продуктивно съотнасяне на понятието „Правосъдие и вътрешен ред“, с което борави Европа към безподобния нашенски институционален батак.

Един пропуснат урок, за който още не е късно

Категории: 

Жертвоприношението, което укрепва бандата

Управляващите дадоха сериозна жертва. Откъдето и да го гледнеш разследването за данъчни и пране на пари срещу екс депутата Христо Бисеров е изцяло в духа на това, за което Брюксел отдавна настоява – дела срещу престъпленията по високите етажи на властта. Защото Бисеров не само не е кой да е. Не само беше заместник-председател на Народното събрание. Той несъмнено бе сред първите десетина държавници с най-голямо влияние в политиката на управляващата коалиция.
Може да има много догадки за това как се стигна до неговите оставки. От това, че управляващите внезапно са били осенени от воля за справяне с престъпността по високите етажи, през евентуалната намеса на партньорски служби в Европа, чак до междуособици вътре в самото ДПС или пък в управляващата коалиция като цяло. Едно, обаче е ясно. Не става дума само за Христо Бисеров. Нито пък само за Делян Пеевски, чийто неясен бизнес все още е недосегаем. Става дума за много други знайни и незнайни герои, изведени от „божията“ ръка във върховете на политиката.
Днес тези съмнения бяха засилени и от неадекватната реакция на лидерът на ДПС Лютви Местан. Неговото обяснение на случая е такова, че ако човек не познава родната действителност, би си помислил, че Движението е учредено малко преди изборите през май. Че не е имало самопризнания за „обръчи от фирми“ и за това кой „разпределя порциите“. Че сараите на Доган са вестникарска измислица, а яхтата му– двуместно кану край село Енчец, на брега на язовир „Кърджали“.

Категории: 

Популизъм и популярно

На фона на улицата и задаващия се протестен вот, десноцентристките партии у нас са до стената и губят гласове. Лавинообразбразното и стихийно пренастройстване на ляво-радикалните послания оттеква далеч по-силно от подредените спорадични реплики на десните лидери. В повечето случаи, предизвикани от конкретни информационни поводи и и отнасяни бързо от следващото събития. Левият оркестър вече е на подиума и и свири в пълна мощ. Акустиката в условията на криза е отлична, а гневът на избирателите освобождава техните доскорошни задръжки. Социологическите проучвания вече сочат тревожни тенденции и сочат, че голяма част от избирателите са нетърпеливи в очакване на нови формация и послания за бързи решения. На популизма, десните партии могат да противопоставят единствено… популярното. В условията на разделение на народ и елит, на граждани и на мафия, лесните решения на левия популизъм са така да се каже четивни. И по своему, разгърнати на широк фронт, но върху наклонена равнина. И с акцент върху върху светкавичните секторни решения. Не дай боже и с разгръщане по вертикалата, където вече идва разграничението от малцинствата. Десните партии засега нямат отговор. Нещо повече – тяхната стратегия е изцяло погрешна. Най-вече, защото по свой си начин следва непосредствените събития и – парадоксално, но факт – също също с в плен на популизма. Култивиран, но все пак популизъм. Ще дам два примера в това отношение. Първият е свързан с последователната линия на ДСБ в търсенето на антимонополни решения. Ако човек я проследи в годините назад, няма как да не забележи, че тя е сериозно обмислена и прокарвана от най-изявените представители на партията. Всичко това, обаче изведнъж се срина около протестите. Няколко набързо издигнати слогана на улицата зачертаха многогодишните усилия на тази партия.

Категории: 

Ахмед в сараите на закона

или за това защо у нас е възможен патримониумът * ДПС

Прав е Иван Бедров да твърди, че вместо за алтернативи и политика, след покушението ще си говорим за Октай, за ефективността на службите, за омразата и за ред други неща от вчерашния ден. А има за какво да си говорим ? И за ДПС, и за Доган вътрешно партийните обръчи. На ръководството на Либералния интернационал може изобщо да не му пука как е устроена и по какви правила работи една източноевропейска етническа партия, но ние би трябвало да сме загрижени. Най-малкото, заради това, че тази организация периодично скандализира общественото мнение. Било то с трупа на високопоставен нейн член в партийните сараи, било то с корупционни практики на нейни министри и кметове или пък с изявления на нейния лидер, за което в други страни срещу него със сигурност ще да започне наказателно преследване. Ето защо трябва да търсим омразата не в поплаците на новоизбраният председател Лютви Местан, а в правилата, по които работи и съществува самото ДПС. Какво друго, ако не недоверие към твоите собствени членове е да предоставиш правото на лидера на партията да определя

Изкушенията на дясното

Или за това какво най-сетне, давол да го вземе, е това прословуто връщане на властта на гражданите

В края на миналата седмица „България на гражданите” анонсира основните положения в своята бъдеща предизборна програма. Три са основните стълбове в нея, както лидерът на движението Меглена Кунева: : гражданският, икономическият и „България на бъдещето”. Първият съдържа визията на партията за контрол върху властта и стъпки към приемането на нова Конституция. Вторият, артикулиран много силно, е визията за икономически растеж, включително пределно конкретната заявка за постигане на 72 процента заетост. Третият е свързан с реформата в съдебната власт и конкретни идеи в тази посока, които партията развива последователно от самото си създаване.

Защо ценостите не винаги са гаранция за действие

Като прибавим и ключовото послание от срещата, че „България на гражданите” няма да влиза в каквато и да е коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС, за мен няма никакво съмнение, че у нас на път към властта е още една дясна партия.
Но това, че „България на гражданите” дава убедителни попътни доказателства за своята идентификация, още не означава качество. Преди няколко години като десница се прокламираха и сегашните управляващи. И поне в началото мнозина, включително професионални анализатори, привидяха десен проект в идеите на ГЕРБ. Сега, в края на мандата, някои от тях все още изтъкват някакви ефимерни разминавания между програма и реални действия. Но, ментото си е менте. И днес, когато ни боли глава от него трябва да сме наясно: на спиртосания популизъм и оцветител – борба с корупцията -- да му сложиш, пак накрая ще те тръшне.

Как референдума ще оправи бъркотията в лявото и в дясното

Ако не бяхме толкова бедни и увесили носове, досега щеше да се намери някой, който да организира залагане за въпроса на референдума. И дори да успее да прибере част от печалбата преди Дянков да e ударил новия данък въху печалбите от хазарта.
Със сигурност и аз щях да изкарам някой лев. Защото отдавна твърдя, че работата отива към въпроса ще развиваме ли по-нататък ядрената енергетика. Или пък към по-конкретното: ще строим ли новите АЕЦ? За първото залога ми е 10: 1, за второто – сега го уточнявам.
Готов съм да се обзаложа и за резултата от референдума. Но не за този резултат, за който си мислия, а за другия. Така да се каже – политическия резултат. Имам предвид резултат, който може да доведе


На снимката:
социалистите, които отиват на едно място, но всъщност другаде.

Чудесата – партийни или държавни

"Втори мандат с тази програма, която правим
за финансовия програмен период 2014-2020 в България,
съм сигурен, че ще се случат чудеса“.

заместник-председателя на ГЕРБ на партийно събрание в Смолян

Ако някой ден се срещнем с Цветан Цветанов на симпозиум по държавно управление, най-вероятно ще му отделя малко време по въпроса за чудесата. Стига, разбира се, да не е вторник, тъй като и друг път съм споменавал, че от времето на социализма в този ден нямам кръжочни занимания. Все пак, ако е подходящ деня, ще му припомня, че въпроса с чудесата в управлението и днес е сложен толкова, колкото и в библейските времена. Не е лесно нито да прекосиш вълните на Червено море, нито дори шадраванчето пред Президентството.
Все пак, има една вероятност, вицепремиера и вицепрезидента на ГЕРБ да се е объркал. И вместо за чудесата в своята партия да е заговорил за тези в държавата.
Преди, обаче да кажа за какво става дума, нека си припомним някои особености на българското партийно строителство. Въпроса за партиите прилича на въпроса за собствеността – движима, недвижима, акционерна и всякаква. Ерго, можете да си я направите сам и да се разпореждате сам с нея (Борисов и Доган), можете да я купите (двете партии, мандатоносители кабинета на Кобургготски), можете да я вземете под наем (СДС, Пламен Юруков), можете също така да се сдобиете с право на строителство или надграждане, ако предишната партия е била маркова. (Това последното още не е ставало, но е на път.)

Страници