Жертвоприношението, което укрепва бандата

Управляващите дадоха сериозна жертва. Откъдето и да го гледнеш разследването за данъчни и пране на пари срещу екс депутата Христо Бисеров е изцяло в духа на това, за което Брюксел отдавна настоява – дела срещу престъпленията по високите етажи на властта. Защото Бисеров не само не е кой да е. Не само беше заместник-председател на Народното събрание. Той несъмнено бе сред първите десетина държавници с най-голямо влияние в политиката на управляващата коалиция.
Може да има много догадки за това как се стигна до неговите оставки. От това, че управляващите внезапно са били осенени от воля за справяне с престъпността по високите етажи, през евентуалната намеса на партньорски служби в Европа, чак до междуособици вътре в самото ДПС или пък в управляващата коалиция като цяло. Едно, обаче е ясно. Не става дума само за Христо Бисеров. Нито пък само за Делян Пеевски, чийто неясен бизнес все още е недосегаем. Става дума за много други знайни и незнайни герои, изведени от „божията“ ръка във върховете на политиката.
Днес тези съмнения бяха засилени и от неадекватната реакция на лидерът на ДПС Лютви Местан. Неговото обяснение на случая е такова, че ако човек не познава родната действителност, би си помислил, че Движението е учредено малко преди изборите през май. Че не е имало самопризнания за „обръчи от фирми“ и за това кой „разпределя порциите“. Че сараите на Доган са вестникарска измислица, а яхтата му– двуместно кану край село Енчец, на брега на язовир „Кърджали“.
Като имаме предвид фамозната къща на Бисеров в София, като знаем ключовата му роля във финансите на партията, не е за вярване, че благополучието му е убягвало толкова дълго време от вниманието на неговите съпартийци. Макар още да не са ясни размерите на деянието, за което той разследван, е трудно да се предположи, че става дума за крупни суми. Никой у нас или в чужбина няма да се втурне да изпира няколко десетки хиляди евро. Естествено, че става дума за сериозни мащаби. Мащаби, които не позволят да бъде приложена хватката на Ахмед Доган с консултанския договор за услуга при строителството на хидровъзела „Цанков камък“.
На фона на всичко това, твърдението на Лютви Местан, че не разполага с никаква информация относно евентуалните прегрешения на своят виден съпартиец, звучат като приказка за наивници. Никога и в нито една българска партия, един политик не забогатява така да се каже самосиндикално. Т.е. без съдействието на своите съпартийци, разположени във различни ключови структури на властта. Тъкмо обратното. Партийното „братство“ отваря най-краткия път към държавните ресурси, които носят бързи и смайващи печалби.
В случая не виня никого и не соча никого. Дори не казвам, че днес ДПС е същото, каквото беше до преди няколко години, т.е. по времето своя действителен, а не почетен председател – Ахмед Доган. През годините много неща се променят. Неизменен остава само основния закон на бандата. Още от времето на прословутата фраза „Кажи си, Иване!“, че дори от по-преди, партийните лидери у нас, покриват виновниците в своите редици. Водени преди всичко от убеждението, че трябва спасят по-голямото – партията. По-точно нейните членове и симпазанти, извор на легитимността, необходима, за да бъде продължен грабежа. Ако българските държавници следват тази партийна логика, когато става дума образа на България по света, то още утре, всички до един би трябвало категорично и окончателно да отхвърлят всякакви „спекулации“ за това, че правосъдието у нас не работи и, че сме затънали в корупция.
Както знаем, такава тенденция няма. Иначе и новите управляващи нямаше да определят като един от своите приоритети засилването на държавността, което включва и борбата с корупцията.
Ето защо, това, което днес ни каза Лютви Местан е до болка познатото: корупция може и да има, но тя не е в нашите редици. А това си е индиректно посочване на другите. Кои са те, не е трудно да се досетим.