Партии

или за това ка­к Синята коалиция загърби идеите си за здравна реформа

Напоследък, когато гледам Иван Костов на малкия екран изпитвам смесени чувства. От една страна се радвам, че има кой да се противопостави примерно на мераци за наливане на пари или на отвързване от валутния борд. От друга страна, обаче му съчувствам. Защото сведе ли поглед към обикновените сюжети от икономиката и живота, съпредседателят на Синята коалиция бързо забравя, че представлява програмата на десните избиратели, а не тази на управляващата ГЕРБ. Тъкмо това се случи вчера в „Панорама”, където той произнесе солидна пледоария в полза на преструктурирането на здравеопазването, подхванато от управляващите. „Принципа, който ние подкрепяме...здравната реформа трябва да даде качествена и достъпна медицинска помощ.”, каза лидерът на ДСБ. И съвсем внимателно пропусна третия особен важен проблем -- за „мотивацията за участие на българските гражданите във финансирането на здравеопазването.”. Ще го намерите в раздел „Здравеопазването – качествено и солидарно”. Малко по-нататък, пак в тази програма, този проблем е развит вече в своята конкретика:” „Ще премахнем монопола на НЗОК и ще въведем конкурентни принципи в осигурителната ни система. Ще въведем дълго отлагания „втори стълб” – доброволно осигуряване с реален избор между конкуриращи се здравни фондове”.

или за това как в сутрешните блокове се нароиха последователите на Ориана Фалачи

Вече трети ден в най-гледаните български електронни медии шества един доста привлекателен за зрителите жанр – интервюто разпит. За неизкушените от занаята, ще кажа, той става популярен покрай серия интервюта със световно известни личности, направени от покойната италианска журналистка Ориана Фалачи. Пръв се зае да възкресява жанра Величко Конакчиев в „Неделя 150”, последваха го водещите на сутрешните блокове – Виктор Николов, Николай Бареков, Милен Цветков, Лора Крумова. За разлика от италианската журнали­стика, разпитвала аятолах Хомейни, Фидел Кастро и Дън Сяопин, българските и колеги нямаха пред себе си известна личност. Примерно Бойко Борисов, президента Първанов, Ахмед Доган или дори вицепремиера Цветан Цветанов.

Като избирател на Синята коалиция напоследък все по-често се червя, заради неясните, да не кажа конюнктурни сигнали, които напоследък идват от нейните лидери. Разкъсвани от желанието да подкрепят правителството /все пак е криза/ от една страна и от друга да се отстоят като партия с историческа роля през годините, те според мене не виждат по далеч от носа си. А по-далеч от носовете им е предизборнана програма, за която гласуваха техните избиратели. Ако следват например един от жалоните в тази програма – структурната реформа в съдебната власт, най-вероятно лидерите на Синята коалиция щяха да обвържат подкрепата си за правителството с реформата в тази област. Иначе казано щяха да поставят в пряка зависимост правителственото и конституционното мнозинство.

Вчера в „Неделя 150” Иван Костов разви идеите на Синята коалиция за приоритетите на бъдещото правителството – приемане на антикризисна програма и възстановяване на доверието на ЕС и достъпа до европейските фондове. Няма лошо. Всички го искаме, както каза самият лидер в ефира. Но дали все пак именно това са приоритетите ?

Има начин да го проверите. Ако сте човек с фантазия, представете си, че сте евродепутат, но не български, а германски. Например, Манфред Вебер. И ето, от тази позиция се гледайте внимателно в българската действителност. Какво ще си помислите ?

Вчера Иван Костов каза, че Синята коалиция не поставя условия на новия кабинет. На пръв поглед толерантна и разбираема позиция с оглед на сходните програми на трите партии, членки на ЕНП. Но само на пръв поглед. Защото има и едно твърде съществено разминаване между тях. Синята коалиция заявява в програмата си намерение за структурни промени в съдебната власт, докато в програмата си ГЕРБ залага на това, че секторът има нужда от оптимизация. От една страна Синята коалиция настоява за предоставяне на цялата съдебна власт на съдиите и съдилищата, от друга победителите смятат, че правосъдието може да заработи като се адаптира законодателството ни към европейските препоръки, като се оптимизират процесуалните и материални закони и като се засилят механизмите за вътрешен контрол. Както се вижда две напълно противоположни позиции.

Тези дни прочетох портрета на Яне Янев, публикуван в „Капитал” от Велина Господинова. Видях и коментара на Едвин Сугарев в Svobodata.com Така е. Тъжен е изводът от просперитета на подобни одиозни фигури, както казва Еди в своя анализ „Джефри ван Орден и Яне Янев”. Но има нещо, на което струва ми се до момента никой не обръща внимание. И това е платформата на Яне, което можете да видите тук. Бих предпочел тези доста грамотно разгърнати идеи за правова държава и децентрализация да са в основата на програмата на новата дясна коалиция.

От известно време насам понятието консенсус е най-често спрягана и ключова дума в публичните изказвания на лидерът на ДСБ Иван Костов. Разбира се, не става дума единствено за съгласие вдясно, а за всеобщо осъзнаване на задаващите проблеми, видяни преди всичко през призмата на задаващата се криза. С други думи посланието далеч надвърля потенциалните участници в едно бъдещо дясно управление и дори останалите опозиционни партии, като например „Атака”. Няма лошо. И аз мисля, че страната трябва да се опира на консенсуси, а не на разделения”.

­Проектът за презизборно споразумение на СДС и ДСБ на първи прочит

Ето че здравия разум в СДС надделя и дясното обединение е на път да се случи. Дано са прави социолозите, че резултатите на предстоящите избори могат да надхвърлят механичния сбор на потенциалните привърженици на двете партии. От тук нататък е важно какви цели ще си постави новата коалиция и разбира се какви личности ще заемат челните места в листите. По първото вече има известна яснота, след изтеклото вчера проектоспоразумение, изтекло от пресцентъра на ДСБ и публикувано в блога на Иван Бедров. Не знам какво мислите вие, но аз имам известни притеснения.

или за това как партиите от ЕНП отново се разминаха с гражданите

Днес бях на форума на партиите от ЕНП в зала № 6 на НДК. Имам една добра и една лоша новина от там.

Добрата е, че в Третия сектор вече са наясно какво трябва да се оправя в държавата ни. Потвърди го още в началото Иво Прокопиев като акцентира в изказването си върху съдебната власт и административния капацитет.