Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Партии

Самонараняване

По време на война най-често разпространената форма на дезертьорство и самонараняването. Режеш от пръстите на ръката, казваш, че го отнесъл шрапнел и се прибираш предсрочно у дома.
Тъкмо това направи Изпълнителната комисия на ГЕРБ с вчерашното кръвопускане. Аз поне не се сещам в момента за друг случай, в който управляващата партия да е заловила на местопрестъплението и съответно да е изключила от редиците свой депутат. В случая един от лобистите около някои поправки в Закона за горите -депутатът Димитър Аврамов.
Но броени дни преди доклада на Европейската комисия, както се вика ножът е опрял до кокала. След изцепката на премиера за автентичността на стенограмата и съответно за престъплението по служба, което несъмнено е извършил.вече става дума за главата му. В този случай, всяка партия ще прежали някой от крадливите си пръсти. А дали пък работата не е по-сериозна?
Като гледам кви ги дроби дясната ръка на вожда - випремиерът Цветанов, чини ми се, че няма да мине само само с един пръст работата.
 

ДСБ отваря кошарата на Висшия съдебен съвет

Бъркотията след последните екстравагантни заседания на Висшия съдебен съвет расте и новините буквално валят. Две от тях са особено любопитни. ДСБ започва преговори с парламентарните групи в Народното събрание за радикални структурни промени във ВСС. България на гражданите пък предлагат Прокурорски съвет и нещо като борд от неправителствени организации, които да следят за съдебната реформа.
Предложението на Меглена Кунева не е изненада. Оше преди няколко месеца тя подкрепи предложенията на Съюза на съдиите за разделяне на кадровите въпроси във Висшия съдебен съвет. А да припомня, че и в доклада си ЕК поиска дълбоко структурна реформа в съдебната власт.
Доста по различно стоят нещата с предложенията на старата десница. Ето и нейните четири основни предложения:
Първо. Редуциране на Висшия съдебен съвет на от 22 на 12 членове.
Второ. Отпадане на политическата квота.
Трето. Намаляване на продължителността на мандата от 5 на 3 години
Четвърто. Премахване на статута на постояннодействащ орган.

Дебатът за съдебната реформа: един деликатен и един още по-деликатен въпрос

Днес България на гражданите провежда кръгла маса и дискусия върху проблемите в съдебната власт. Не успях да отида, но пък симпатизирам на активността на партията в тази посока. Дори, ако ме питате самият факт, че някой поставя въпроса за структурна реформа в съдебната система е достатъчeн, за да бъде подкрепен.
Не се и съмнявам, че новата партия ще направи компетентна и точна оценка на това защо не се случват реформите в правосъдието и вътрешния ред. Ако съдя по дневния ред, най-сетне ще се говори и за реформа в прокуратурата, която някак си все остава по кьошетата.
И все пак, има два въпроса, които все още отсъстват от дебата. Единият може да наречем морален, а другият – технологичен. Първият засяга съшността на самия дебат, вторият има значение за онези, които тръгват към властта, за да направят реформата.

Първо за

Моралния въпрос

След толкова години измъчен преход, грабеж и поголовна бедност, някой все пак трябва да каже на глас какво се е случило. По-точно: дали фундаменталния дефект в съдебната система е грешка на растежа или пък съзнателен и добре обмислен политически акт.

Нахлузиха фуражка на лъвчето

Току-що изтече новината, че на вътрешните избори в СДС печели Емил Кабаиванов. Сиреч на власт в синята партия (също като в страната) идва една порода хора --природни, както би казал видният датчанин Киркегор. Хора, за които животът е непосредствен акт, политиката – моментален, а дипломата понякога - недостижима мечта.
Тъжно ми е да го кажа, но е така – някога милиционери си го създадоха, днес пак те си го прибират.
 

Уроци отблизо

Вчера бе решителен ден за разлюляна Европа. Победата на Франсоа Оланд пренареди дневния ред в Брюксел. Каква е перспективата – по-добра или по-лоша, отколкото очакваме, ще разберем идната седмица, когато ще се срещнат новият френски президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел. Но това е голямата игра, в която така или иначе нямаме решаващата дума.

Категории: 

В очакване на дясното

Естрагон: Аз повече не мога така.

Владимир: …

Естрагон: Какво ли ще бъде, ако се разделим? Може пък нещата да тръгнат на добре?

Владимир: Ние утре ще увиснем на въжето. (пауза). Ако не пристигне Годо...

Естрагон: А ако пристигне?

Владимир: Ще бъдем спасени...

 

Самюел Бекет, “В очакване на Годо”

 

И Мартин отвори сергията

Не е за вярване, но и младият лидер на СДС отвори сергия на кьоше на сляпата българска улица на политиката. Сметка му е от проста по-проста. В случай, че Румен Христов спечели вътрешните избори в Синята коалиция, което не е невъзможно, най-вероятно пътят му към втория тур е отворен.
Със сигурност сметалата са щракали усилено на „Раковски” 134, но и без това е ясно, че ДПС ще бъде основен и дори най-важен арбитър на предстоящите президентски избори. Ако бъде повторена активността от 2006 година,

Дихателната недостатъчност на българските политически партии

Размишления върху връзката между техните ценности, структура и организация

Пролетта дойде и политическите партии у нас започнаха подготовка за местните избори наесен. Вътре в тях текат процедури, предстоят номинации, а в някои дори вътрешни избори. И така трябва да бъде. Но това е едната страна на въпроса, така да се каже. samar.jpgОт другата, в ничията земя между партиите и електората, своята тиха работа вършат и социологическите агенции. Наскоро една от тях, НЦИОМ, повече правителствена, отколкото парламентарна, изнесе факта, че всеки трети българин е разочарован от партията, която е подкрепял доскоро. Показателно в случая е, че сред извадката преобладават хората на възраст между 40 и 49, т.е. точно тези, които са имали достатъчно време не просто да надникнат в партийните механизми, а и да ги изпитат на гърба си.
Е, добре, какви са тези механизми? Как са организирани българските политически партии? И най-важното- отговаря ли тяхната организация и структура на ценностите и посланията, заявени в партийните програми? 

Страници