Вчера в зала „Форум“ на бул. „Стамболийски“ се състоя дискусия на тема „Несъстоялият се преход и предизвикателството пред дясното“. Основният доклад беше на Иван Груйкин, председател на Инициативния комитет за учредяване на политическа партия „Справедливост“. Другото основно изказване бе моето, което публикувам по-долу. Сред стотината участници имаше и доста хора, минали през стъргата на прехода, така че се получи интересна дискусия по въпроса дали той е приключил или не. Получих една интересна реплика от залата от Юли Павлов, която не мога да не цитирам: „Мачът свърши и резултатът не може да се оспорва.“ По-долу следва пълният текст на изказването ми.
--------------------
Когато днес говорим за кризата в дясното най-често отнасяме проблемът към самото него, към недостига на идеи и капацитет, към неспособността му да се еманципира от лидерското, към невъзможността да се структура по начин, който да му осигури жизненост и приемственост.
С това искам да кажа, че у всички нас, не изключвам себе си, съществува склонност да подценявамe трайния политически контекст, в който се намира същото това дясно. 
Винаги съм се питал откъде идва тази наша склонност ? Как така от една страна се съгласяваме бързо, че комунистите са трансформирали политическата си власт в икономическа, от друга казваме ние градим партия на десните хора? Т.е. на хората, които са взели съдбата си в ръцете и са гръбнака на същата тази икономика. 
Как така сме склонни да изпишем в програмни документи, че искаме да върнем властта на гражданите, а сме готови да наредим в вътре в програмата модерното „политики“, насочени към различните сектори ? С кого ще правим тези „политики“ -- с партийният актив или със същите тези натикани в ъгъла граждани?