Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Приоритетите -- начин на употреба

Вчера в „Неделя 150” Иван Костов разви идеите на Синята коалиция за приоритетите на бъдещото правителството – приемане на антикризисна програма и възстановяване на доверието на ЕС и достъпа до европейските фондове. Няма лошо. Всички го искаме, както каза самият лидер в ефира. Но дали все пак именно това са приоритетите ?

Има начин да го проверите. Ако сте човек с фантазия, представете си, че сте евродепутат, но не български, а германски. Например, Манфред Вебер. И ето, от тази позиция се гледайте внимателно в българската действителност. Какво ще си помислите ?

На първо място ще бъдете доста учуден, че лидерът на една коалиция, претендираща за участие в управлението определя като приоритет антикризисната програма на кабинета. Т.е. нещо, което без изключение понастоящем прави или вече е направила всяка източноевропейска, и дори не само източноевропейска страна. Но, както знаем ние не сме всяка, а страната, сочена като най-корумпирана и най-проблемна в Европа. Важно е наистина да бъдат смекчени последствията от кризата и да бъдат преодолени безобразията на предходния кабинет. Но все пак антикризисната програма е набор от нелеки, но краткосрочни и преди всичко икономически мерки. А мандатът на парламента и съответно на правителството е цели четири години.

На второ място със сигурност няма да ви хареса, че вместо дълбока реформа в администрацията се предлага направо резултата – възстановяване на доверието на ЕС. Ще рече човек, че това доверие е накърнено единствено от крадливата тройна коалиция, а не от крайно уродливия и свръхбюрократичен модел на управление у нас. Не от три-четири, а от двайсет години насам.

Ако погледнете така на нещата, сигурно няма да сте голям оптимист по отношение на двете най-важни послания на ЕС към нас -- дълбока реформа в правосъдието и вътрешния ред, както и повишаване на административния капацитет.

Странното в случая, че тези две условия присъстват и са разписани в съвсем конкретен вид именно и единствено в предизборната програма на Синята коалиция. Пита се в задачката: защо лидерите на Синята коалиция ги загърбват ?

Още по-странно е, че лидерът на ДСБ съвсем доскоро имаше коренно различно виждане за приоритетите на едно бъдещо алтернативно управление. Ето как ги ги подреди той през февруари, т.г., по времето, когато в пленарна зала вървеше дебатът по вота на недоверие на кабинета Станишев:

„Първо, да потърси консенсус за спазване на европейските правила – не за разпределение на европейските пари, а за спазване на европейските правила. Консенсус конкретно, за да се извърши и конституционна, ако се налага, реформа на досъдебната фаза, за която казват от Европейския съюз, че предстои да се постигне. Консенсус, за да заработи съдебната система, за да има върховенство на закона, което се оказва, че в момента в България няма. Не може в европейска страна, в която да няма върховенство на закона, да има и вътрешни борби, и вътрешни противопоставяния на тема: Ще има ли върховенство на закона и кой от коя страна на барикадата стои, както ние тук сме започнали да се поставяме един-друг.”

Впрочем, докато слушах Неделя 150 се сетих, че по ирония на съдбата на същата дата, и дори по същото време, само че преди 18 години, в пленарната зала на ВНС едно след друго викаха имената на народните представители, за да подпишат Конституцията, гласувана от червеното мнозинство. Сред тях беше и Иван Йорданов Костов ?. Срещу неговото име, както и срещу имената на още няколко десетки народни представители от СДС ? беше написано „отсъствуващ”. Приоритетът на синята коалиция по онова време беше правовата държава.

Не виждам нещо да се е променило оттогава насам.

...........................

? Иван Костов, министър на финансите в правителството на Димитър Попов бе призован за подпис, тъй като по силата Конституцията от 1971 година министрите бяха едновременно и народни представители.

? Авторът също бе измежду народните представители на СДС, които не подписаха Конституцията