Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Партии

Новата мисия на СДС е тежък, но дългоочакван ангажимент

Не познавам Пламен Юруков, но онзи ден на конференцията се надявах да спечели. Обратното означаваше, изпосталялата откъм членове столична организация, нейните чиновници по райони и нейното клиентелистко ръководство да направят СДС за смях. И по лошото – да унижат всички онези, които по един или друг начин, в едно или друго време са свързали живота си със СДС и с промените у нас.

Който е крал, най-вероятно си краде и сега

Отвреме-навреме бурното ми минало ме сполетява. Не ми се бе случвало отдавна. Последният път беше преди две години, когато получих съобщение от Дирекцията на полицията, че ми е разрешено да напускам страната. Приех го със задоволство и въобще не съм любопитствах кога и защо са ми наложили тази ограничителна мярка. И без това не пътувам често в странство. Преди няколко дни пък изненадващо ми позвъни Георги Коритаров. За да ми припомни едно разследване на Гражданския комитет “14 декември” от 2003 година.

В парламента всичко е спокойно

Жалко! Вот на недоверие няма да има. Не че кабинетът щеше да падне. Със сигурност, обаче опозицията получаваше възможност да изложи в разгърнат вид своите аргументи за това, че тройната коалиция вече е заплаха за стабилността в страната. Заплаха все в една, особено важна област — сигурността. Например - отказът и от правосъдие /демонстриран още през февруари с промените в Конституцията/, невъзможността да се справи с организираната престъпност и корупцията, предаването в ръцете на Москва на суверенитета по отношение на развитието на енергетиката и енергийния пазар у нас.

Май става нещо в СДС

През последните седмици случаят с Георги Константинов и предупреждението за изключване от ЕНП очертаха едно ново развитие в СДС. Имах възможност тези дни да чуя лидерът на СДС Петър Стоянов на събрание с част от актива на софийската организация. Беше въодушевен. И има защо. И в двата случая СДС тества успешно системата. При първият, резултатът беше очакван — бившата комунистическа партия държи на миналото си, специалните служби не са реформирани и никой не смята да отваря архивите на ДС.

Един незабележим вот или защо наглостта винаги успява, когато отсреща липсва равносметката

Едва ли някой е очаквал вчера да бъде разклатено правителството на тройната коалиция. И все пак, поне симпатизантите на опозицията са имали някаква надежда за морално надмощие над обръгналите в изкуството на лъжата депутати от мнозинството. За съжаление, надеждата не се сбъдна. Защо ли ?

Защо опозицията бяга от актуалния вот на недоверие на кабинета

Опозицията готви вот на недоверие във връзка с политиката на кабинета в областта на здравеопазването. И сигурно има защо. Най-вероятно такъв вот би могъл да бъде гласуван и по отношение на осигуряването като цяло. Същото би могло да бъде и по отношение енергетиката, където през последните месеци се натрупаха огромни проблеми. И.т. и .т.н. Но защо, питам се, ДСБ и СДС бягат от истинския провал на правителството — борбата с организираната престъпност и корупцията ? Защо ? Дали, защото не са достатъчно показните убийства за изтеклия период ? Дали, защото магистратите са по-малко подкупни ?

Десният проект и една невъзможна дилема

Не знам дали имате това усещане, но в темата за дясното има нещо болезнено, нещо недоизказано и в някаква степен дори криминално. Има нещо, за което лидерите упорито мълчат. Има нещо, което обърква самите нас, хвърля ни в отчаяние, принуждава ни понякога да прехвърляме собствените си отговорности в областта на народопсихологията и конформизмът на българинa. Понякога, но съвсем рядко, нормални хора, мислещи, и най-важното достатъчно честни пред себе си хора, успяват да формулират и да изкажат публично това усещане.

Страници