Платон от Красно село и Александър от Модерно предградие
Дилемата се задълбочава, но решението идва тъкмо навреме, преди симпозиума *
Платон: Не е достатъчно, защото всички тези
тежки реформи изискват огромна енергия. Но нямам предвид енергични министри, а най-вече енергични граждани.
Александър: Съгласен съм. Дори и при тимокрацията понякога реформите отгоре не са успешни, защото гражданите стоят и гледат отстрани, та камо ли при демокрацията.
Платон: Но у нас, Александре, те гледат отстрани, защото първостроителите са овластили не индивида, а най-вече колектива. Както знаеш в такива случаи, колективът се смалява много бързо до групата на управляващите. Те представляват гражданите, а в свободното си време крадат от тях. На свой ред пък гражданите са заети да произвеждат, за да има за крадене.
Александър: Вярно, така стоят нещата. Тъкмо по тези причина в обществото липсва енергия, както казват някои.
Платон: Не вярвай на лукавите публицисти, Александре. И у човека, и в обществото като цяло дреме енергия, която е недостъпна за човешките сетива. Ти, например, виждал ли си атом?
Александър: Страхувам се, че това все още не се удало на нито един смъртен.
Платон: Но вярвам няма да отречеш, че атомът съществува и че в него има заложена чудовищна енергия. За да бъде тя освободена и да настъпи верижната реакция, която ще донесе светлина в дома ти, трябва ядрото да атома да бъде предизвикано.