Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

ДС възкресе

За това как един бивш шеф на военното ни разузнаване гостува в "Още от деня" и припечели някоя и друга рубла, защитавайки националната сигурност

Тази вечер един от събеседниците на Димитър Цонев в БНТ беше бившия шеф на българското военно разузнаване о.р. полковникът Николай Русатев. Темата на разговора -- архивът на бившето РУМНО. По-точно онази част от него, която все още не е предадена на Комисията по досиетата. Картинката бе повече от любопитна. От едната страна о.р. полковникът умело манипулираше зрителите с твърдението, че с предаването на архива ще бъдат оповестени чуждестранните граждани, агенти на РУМНО. От другата страна, водещият Димитър Цонев (юрист по образование ) простодушно питаше -- ама наистина ли е така ? Да се смееш ли да плачеш ли ! Нейсе, да оставим това, че водещият не е намерил време да погледне Закона за досиетата преди да седне срещу своя събеседник.

Ще има ли отново лицеви опори в НСО

или пак за това как огняроинтелигентите правят закони

Гражданите за европейско развитие представиха на останалото население проектите за закони за специалните служби. Материята, разбира се е много специфична, но пък обект на законите са тъкмо гражданите. И като казвам обект нямам предвид само тяхното изпълнение, но също така и разходите. А в тази сфера, сферата на защитата на националната сигурност, българина се ръси яко. Съберете парите на МВР, бюджета на военните и този на службите и ще видите за какво става дума.
Вече имах възможности да коментирам ЗУФСЗНСРБ (ха-ха, погледне накрая на материала) и това как огняроинтелигентите правят закони. Сега е ред на другите законопроекти и най-вече на този за Националната служба за охрана. Той е с предимство, заради разгорялата се тези дни дискусия по това дали службата да има полицейски правомощия в какви случаи да прилага сила.
Ако смятате, че тъкмо там е центъра на дискусията, ще сбъркате. И на принципа кьорав карти не играе, ще ви бръкнат дълбоко в джоба.

Днес Хасан Насрала може да почерпи

Днес се навършват пълни два месеца от атентата в Сарафово. Сигурен съм, че бургаския окръжен прокурор Калина Чапкънова вече си е свършила работата. И е написала до началника си предложение за удължаване на срока на разследването. След изявлението на министър Цветанов, че следствието може да продължи с години, мога да се обзаложа, че удължения срок ще бъде 4 месеца. Т.е. максимума, който позволява чл. 234 от Наказателно-процесуалния кодекс. Когато изтече и този срок и разследването бъде признат за изключителен случай, може да има и трети сезон, както казват производителите на телевизионни сериали.
Какво имаме налице през тези два месеца?

Приказки по телефона

Малък спомен за вчерашната милиция преди празника на днешната

В този месец, претоварен със знакови дати, май пропуснах една от тях – 10 септември. Ден след девети, празнуваха Народната милиция и Държавна сигурност. В края на комунистическия режим, железния юмрук на Партията бе поомекнал. Но страха все още властваше сред тези, които днес наричаме обикновени хора.
Но 8 срещу 9 септември, с покойния отец Иван Бонев, пресичахме с ладата му Балкана, на път от Велико Търново за Кърджали. И си говорехме тъкмо за този страх. Съвсем наскоро местната ДС бе заплашила съпругата и дори бяха размахали нож пред очите и. Разбира се, не беше Надя тази, която ще се стресне, но заплахата си бе заплаха. И, както си обсъждаха ченгеджийските прийоми, аз разпалено започнах да защитавам теза, че страхът у хората може да отмени само като ги направим за смях. И тогава в колата обсъдихме идеята за мораториум

Как огняроинтелигентите * пишат закони

Писмото на агента на ДАНС от предходния постинг ме подсети, че мога да кажа няколко думи по темата. Може би не ви понася разнищването на законите, но пък други не могат и да ги пишат.
И така нека надникнем в кухнята на вицепремиера Цветанов и подчинения му кулинарен персонал.
Първото, трябва да знаем за милиционерите е, че когато те правят закони вкарват, така да се повече играчи. С цел по-късно по-лесно да се подхвърля топката. Така например в Закона за националната сигурност (ако изпиша пълното му име, ще отиде още една страница) управлението на системата е поверена на три фактора – президента, Народното събрание и Министерския съвет. Загадката, разбира се е Народното събрание. Вярно, че то е част от държавното управление. Но е вярно и другото, че работата на парламентите по света е да правят закони и да контролират правителствата. Когато правят първото, най-често те получават проектите в готов вид. От Министерския съвет, на който това е една от най-важните задачи.
Ако приемем, че Народното събрание е част от управлението на системата за национална сигурност, значи освен премиера, освен премиера, трябва да питаме и него какво става с разследването на атентата в Сарафово.
Но хайде, да не им връзваме кусур на милиционерите. Объркали са се, покрай тях са объркали и интелигентската част в правителството. Щото нали, знаете, правителството е колективен орган – гласува и интелигентът Игнатов, и огнеборецът-премиер.
Второ, с която трябва да сме наясно при тази по-особена дейност на миционерите е, че те обичат да обгръщат така да се каже необята и да го свиват до размерите на железен юмрук.

Аз съм в недоумение, г-н началник

Писмо на мл. агент Д. до Държавен агент О. в ДАНС
Относно: Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България (ЗУФСЗНСРБ)

Г-Н ДЪРЖАВЕН АГЕНТ,*
 

Вчера, докато седях в кафенето в село. Р.област Благоевград и разговарях с лицето К., заподозряно в ислямистка дейност, съвсем случайно забелязах във вестника важно съобщение. А именно - че е публикуван за обществено обсъждане законопроекта за координация и управление на системата за национална сигурност.
Знам, че като агент нямам право на мнение по този въпрос, а освен това съм и под прикритие.
Но все пак, бих искал да изразя моето дълбоко възмущение от някои неща в проекта.
Започвам с първото и най-важното. Знаете, че още от малък съм мечтал да стана разузнавач и за целта съм положил не малко усилия. Знам английски, френски, немскиq турски и арабски, работя с бази данни, имам квалификация на автомобилен състезател, майсторско свидетелство по стрелба, завършил съм курс по класическа музика, а също така имам и рязряд по решаване на судоку. Но въпреки това, закона ме е наредил до постовия полицай и катаджията. Ще кажете защо?
 

Не бойте се, Райдовски e луд, но не е заразен

Ха-ха! Днес едно ченге полудя официално. Красимир Райдовски. Ето след неофициалния (още не е потвърдено) случай с Митьо Гестапото, днес вече имаме съвсем нагледно доказателство. То е тук. Но вие не се притеснявайте. Колкото и му да се иска на едно ченге, когато превърти да зарази и другите, не става. Лудостта, макар да ходи по хората, не е заразна.
Та, ако питате ченгето, ако не бяха разбити нявгашните служби, то сега атентатът в Бургас, щеше да бъде предовратен. И аз му вярвам. Така щеше да бъде, защото атентаторите, щяха да бъдат така да се каже – наши. Отгледани в Ню Отани или като Бекир Челенк във вилата на Боян Българанов.
Язък, няма да може да обикаля светът, както преди той, Красимир Райдовски. Сега освен в САЩ, няма да го пуснат в Израел. А какво е истински комунист, ако не православен? Ако освен да целува ръка на колегата си в църквата, не е отишъл на Божи гроб и не е залепил буза на Стената на плача? И не е оплакъл ДС.
Приживе, ако ми позволите да добавя. По причина, че слуховете за нейната смърт, считам за преувеличени.

 

Токмаците – по бермуди

От времето на моята младост, когато ДС обърка биографичната ми справка тотално, до ден днешен смятам, че няма нищо по тъпо от един токмак*. Токмаци ги наричаше в книгата си „Казино „София”някогашното крупие в „Ню Отани” Георги Ботев. Видял с очите си, между другото, край рулетката Карлос Чакала да играе, охраняван от офицери от ДС.
Както знаете, токмака днес се подвизива на няколко места. Или е в едрия бизнес, или е шеф на сигурността на банка, или живее с генералска пенсия и пари, натрупани с ембаргови операции, или пък е анализатор в сферата на сигурността.
За тези последните ми е думата. Тези, които през последните дни вкупом се юрнаха в медиите, за да лансират коя от коя по екстравагантни тези. Само не и най-очевидната. (Когато следите такъв геополитически анализатор и стратег на сигурността по телевизията да очертава с мозъчния си пергел контурите на Близкия изток, да знаете, че другият край на пособието, сиреч опорната точка, задължително е Москва.)

Страници