Не бих се съгласил с констатациите във вчерашната кореспонденция на Ройтерс относно напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност. Написаното оставя впечатление, че правителството е положило усилия, подобрило е съдебната система и е отговорило на законодателните изисквания на ЕС. Проблемът, който очертава “Ройтерс” /по-точно тази част от доклада, която ще видим след няколко дни/ е, че не могат да бъдат постигнати резултати поради “плахост на висшестоящи лица, политическа корупция и неефективна държавна администрация”.
Ако това са заключенията в доклада, очевидно в Брюксел въобще не разбират какво става в България.
Защото истината е съвсем друга. Промените в Конституцията, свързани най-вече със създаването на Инспектората при Висшия съдебен съвет ?, ограничаване на имунитета на магистратите и някои други съмнителни “екстри” съвсем очевидно не са онези реформи, които Европейската комисия настоява във всички свои доклади за напредъка на България от края на 90-те години. Съдията и прокурорът остават под един покрив с всички рискове и за едните и за другите от този незаконен брак. Следователите са си все още магистрати и 500 човека се мотаят по коридорите на съдебната власт с ръцете в джобовете и с предостатъчно време да припечелват допълнително от нерегламентирани контакти, както се се казва в такива случаи. На всичкото отгоре, без да носи каквито и да е отговорности, президентът сложи окончателно ръка на прокуратурата и държи химикалката, с която може да започне наказателно производство срещу всеки непослушен съдия. С други думи съдебната власт е по-зависима от всякога и най-вероятно всеки магистрат ще трябва да оцелява, търсейки политическа подкрепа. Срещу услуги, разбира се.
Нека ме извинят колегите от “Ройтерс”, но си слагат малко наизуст заглавията. Битка с престъпността българското правителство няма как да води. По простата причина, че основният инструмент в борбата с престъпността, онзи, за когото българинът има един израз “ще те дам на прокурора”, няма нищо общо с правителството. Той е магистрат и “независим”. Дори несменяем. Сигурно при посещенията си в Брюксел премиерът Станишев нееднократно е пояснявал каква е българската практика и че правителството не може да се меси в работата на съдебната власт. Разбира се, това не е пречка 46-тия конгрес на бившата комунистическа партия да приеме като един от четирите приоритета до края на мандата “ефективна антикорупционна политика”. Може да се започне и дистационно. През Интернет. Както предлага днес в “Труд” депутатът Фидел Косев.?
Казано простичко, здравият разум сочи, че бившата комунистическа партия, същата която изви врата на съдебната власт още с приемането на Конституцията през 1991 година, ще продължи упорито да пази статуквото в тази област. Тя, зависимата съдебна власт, е удобния сюнгер, в който попива безотговорността на управляващите. Които и да се те. Когато му дойде времето, управляващата коалиция ще изброи приетите закони, министърът на вътрешните работи - ще съобщи броя на разкритите престъпления, президентът ще декларира, че не се меси в съдебната власт. Удобно е. Иначе, я си представете, че държавният глава назначава от първия до последния съдия, както го прави френския му колега Саркози. Или пък, че прокуратурата е в състава на изпълнителната власт и правителството носи отговорност за цялата цялото досъдебно производство. Кое ще натежи повече на кантара — докладът на Брюксел или бюлетините на българските избиратели ?
Ако, разбира се, има за кого да гласуват.
-------------------------
? Да не го бъркаме с Инспектората при Министерството на правосъдието
? И заглавието е странно: “Бой по корупцията ? Може да започне с търговия по Интернет”