Свободен пазар

или как борбата с корупцията може да бъде успешна

В последния брой на седмичника „Капитал” към статия с горното заглавие, Ася Колева предлага 10 стъпки за успешна борба с корупцията, тема, по която напоследък всички сме чувствителни. И не само това. Може да се каже, че в течение на годините, откакто футболът западна, а корупцията се въздигна, ние, българите, се преквалифицирахме. Сега сме се специалисти в областта на корупцията. Е, не издържах и аз на изкушението. По тази причина реших да предложа на вниманието ви своите 10 стъпки с известен, но не голям процент на съвпадение с изредените в седмичника. Ето и ги тях.

1. Структурна леформа в съдебната власт. Цялата власт в ръцете на съдиите и съдилищата.

Чудя се напоследък защо колкото по-прави са тези хора, толкова повече аз съм тъжен. Има такъв парадокс. Гледам преди няколко дни Георги Ганев в „Булевард България” на Re:TV и си казвам – да така е. Слушам на форума на десните партии Александър Божков и си казвам – да така. Този път с малки забележки?, но така е. Това са приоритетите: реформа в публичните финанси, децентрализация във финансовата, административната и икономическата сфера, образователна, пенсионната и здравна реформа.

И все пак. Мира не ми дава един въпрос: защо българските икономисти се срамуват някак си да говорят за политика и за политически реформи ?

Не е от незнание, сигурен съм. Не е Георги Ганев този, който не не е чел, например Дъглас Норт. И не е той, който да не

Понякога на човек му се иска да загърби късмета. И дори да си пожелае обратното. Това ми се случи, например вчера, докато слушах премиера Сергей Станишев да говори за това, че фалитът на Лемън Брадърс и съответно световната финансова криза няма да ни засегне.

Много ми е интересно как ще се измъкне правителството, доминирано от бившите комунисти от плоската какофония, която сътвори. А можеше изобщо да не попада в тази пренеприятна ситуация. Ако през далечната 1991 година, „бащите” на Конституцията - Александър Лилов, Янаки Стоилов, Любен Корнезов и др. си бяха изпълнили партийното поръчение, както трябва. Например като левичарите в Италия през далечната 1947 година. Ето какво са записали те в действащата Конституция на страната:*

Article 53 [Taxation]

(1) Everyone has to contribute to public expenditure in proportion to their capacity.

Тези дни гледах в предаването на Милен Цветков в Нова телевизия интересен сблъсък. От едната страна бяха Георги Ангелов и Мартин Димитров, двама млади икономисти, които вероятно познавате. От другата – Духомир Минев, социолог, някога заместник-министър на труда и социалната политика в правителството на Филип Димитров, понастоящем привърженик на тезата за изцяло дирижирания български преход. Дирижиран от бившата номенклатура, разбира се.