Блогът на Пламен Даракчиев

Министър Цветанов в битка за европейско развитие на търговията с цветни метали у нас

26 годишен младеж, управител на фирма с едномесечна история купи „Кремиковци”. Из под гъстата българска финансова и политическа мъгла изведнъж се появи силуетът на едни 316 млн лева. "Едни пари", както казва моя приятел Иван Тошев от Сдружението на малкия и среден бизнес. За да си представи човек каква колосална бизнес сила ще да е Eлтрейд къмпани” ООД, най-вероятно трябва да посегне към статистиката. Според нея сумата от 361 милиона е равна на:
-- 10 процента от преките чуждестранни инвестиции за миналата година и със сигурност близо до размера на тези, които са направени през първото тримесечие на 2011-та
-- общата сумата преведена от НОИ през март на всички български пенсионери
-- един път и половина път повече от бюджета за наука и близо 4 пъти повече от бюджетът за култура на страната.

или как борбата с корупцията може да бъде успешна

В последния брой на седмичника „Капитал” към статия с горното заглавие, Ася Колева предлага 10 стъпки за успешна борба с корупцията, тема, по която напоследък всички сме чувствителни. И не само това. Може да се каже, че в течение на годините, откакто футболът западна, а корупцията се въздигна, ние, българите, се преквалифицирахме. Сега сме се специалисти в областта на корупцията. Е, не издържах и аз на изкушението. По тази причина реших да предложа на вниманието ви своите 10 стъпки с известен, но не голям процент на съвпадение с изредените в седмичника. Ето и ги тях.

1. Структурна леформа в съдебната власт. Цялата власт в ръцете на съдиите и съдилищата.

Чудя се напоследък защо колкото по-прави са тези хора, толкова повече аз съм тъжен. Има такъв парадокс. Гледам преди няколко дни Георги Ганев в „Булевард България” на Re:TV и си казвам – да така е. Слушам на форума на десните партии Александър Божков и си казвам – да така. Този път с малки забележки?, но така е. Това са приоритетите: реформа в публичните финанси, децентрализация във финансовата, административната и икономическата сфера, образователна, пенсионната и здравна реформа.

И все пак. Мира не ми дава един въпрос: защо българските икономисти се срамуват някак си да говорят за политика и за политически реформи ?
Не е от незнание, сигурен съм. Не е Георги Ганев този, който не не е чел, например Дъглас Норт. И не е той, който да не

Много ми е интересно как ще се измъкне правителството, доминирано от бившите комунисти от плоската какофония, която сътвори. А можеше изобщо да не попада в тази пренеприятна ситуация. Ако през далечната 1991 година, „бащите” на Конституцията - Александър Лилов, Янаки Стоилов, Любен Корнезов и др. си бяха изпълнили партийното поръчение, както трябва. Например като левичарите в Италия през далечната 1947 година. Ето какво са записали те в действащата Конституция на страната:*

Article 53 [Taxation]
(1) Everyone has to contribute to public expenditure in proportion to their capacity.

Тези дни гледах в предаването на Милен Цветков в Нова телевизия интересен сблъсък. От едната страна бяха Георги Ангелов и Мартин Димитров, двама млади икономисти, които вероятно познавате. От другата – Духомир Минев, социолог, някога заместник-министър на труда и социалната политика в правителството на Филип Димитров, понастоящем привърженик на тезата за изцяло дирижирания български преход. Дирижиран от бившата номенклатура, разбира се.