Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво рискуват икономистите

Чудя се напоследък защо колкото по-прави са тези хора, толкова повече аз съм тъжен. Има такъв парадокс. Гледам преди няколко дни Георги Ганев в „Булевард България” на Re:TV и си казвам – да така е.tech1.jpg Слушам на форума на десните партии Александър Божков и си казвам – да така. Този път с малки забележки?, но така е. Това са приоритетите: реформа в публичните финанси, децентрализация във финансовата, административната и икономическата сфера, образователна, пенсионната и здравна реформа.

И все пак. Мира не ми дава един въпрос: защо българските икономисти се срамуват някак си да говорят за политика и за политически реформи ?
Не е от незнание, сигурен съм. Не е Георги Ганев този, който не не е чел, например Дъглас Норт. И не е той, който да не е наясно, че ефективността на пазара зависи от ограниченията на институциите, както твърди професора. И че един от факторите на икономическото развитие е наличието на безпристрастна и независима съдебна система. Ето защо се учудвам защо и той, и Мартин, и Георги, и Лъчезар и така нататък по реда, все още говорят под сурдинка за този фактор. Учудвам се, защо точно те, които не веднъж са писали и разсъждавали по тези въпроси
,  не кажат публично и в прав текст на политиците, че няма по-важно условие и дори предусловие за  реформи и за икономическо развитие от правовата държава ? Защо не влязат в битката именно по този въпрос ? Защо трябва да слушаме мухлясали професиори и корумпирани магистрати да обясняват, че правовата държава си е сложна и преди всичко тяхна работа ? И че е работа единствено на специалистите по конституционно право ? Защо трябва да наблюдаваме как в дясното икономизират удобно политиката и ни тласкат към един невъзможен компромисмежду зле защитените индивидуални права на гражданите от една страна и свободен пазар от друга ? Консенсунс, възможен единствено в някои традиционни азиатски общества и, не дай боже, в Китай. 

Защо наистина ? Какво рискуват икономистите ?  Бих казал, същото, каквото и интелектуалците, т.е. да бъдат наречени от някого някъде професори по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж. Но това е нищо. Нищо в сравнение на отговорността, която поемат  да подкрепят измамната надежда за пропазарни реформи в една меко казано нездравсловна институционална среда.

Ако все пак икономистите решат да рискуват и последват волята на гражданите /не на ЕС/ за правов ред и компетентна администрация, най-вероятно ще охладят малко пазарния ентусиазъм вдясно. И ще помогнат да бъдат пренаредени абсолютните приоритети.

Може би тогава Иван Костов малко ще се позамисли преди  да каже, както преди няколко дни в „Булевард България”, че ДСБ  знае как да организира бъдещото управление, така че прокурорите да останат без работа.!?
--------------------------

? Нека ме извини Сашо Божков, но децентрализацията не е просто и само икономическа реформа. Справка – Полша, Унгария, Чехия, където протече преди всичко и най-вече политическа реформа и скъсване с централизацията от времето на комунистическите режими. И то далеч не само в рамките на един мандат и на едно правителство.

Бел. на автора.Съжалявам, но не си спомням откъде съм съм изтеглил картинката по-горе, така че не мога да цитирам автора