Местно самоуправление

или защо инвеститорите няма да послушат съвета на премиера да инвестират и в други краища на страната

Днес правителството се срещна с бизнеса. Премиерът изтъкна фактът, че през последните четири години 75 от инвестициите са на територия на столицата и посъветва инвеститорите да погледнат и към другите региони.
Това, разбира се, няма да се случи. Парите са си на инвеститорите, а евтината работна ръка е само една от предпоставките. Другите са развитата инфраструктура, комуникациите, пазарът, местното законодателство, покупателната способност и пр. пр. С това съвсем не искам да кажа, че топката е у правителството, което трябва да побърза с моста „Видин—Калафат”, с магистрала „Тракия”

Предварителни бележки по  по една  дискусия
Днес на „Славянска” 6 продължава дискусията на Зелените „Да върнем държавата на гражданите”. Този път темата е местната власт.  За съжаление по нея в българското общество дебат няма. Нито пък е имало, когато и да е било през годините на прехода. Ето защо инициативата на Зелените заслужава поздравления.  Не за друго а защото поемат риск да срещнат неразбиране и дори прозявки сред аудиторията.  

Причината за това неразбиране е струва ми се в това, че въпросът се поставя, така да се каже в положителен смисъл – дайте да дадем.  Дайте да дадем власт на гражданите, като формираме второ ниво на местно самоуправление, казват периодично десните партиите.

Приписка по страниците на седмичника „Капитал”

Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си.  

историко-политически пътепис

<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->

По пътя за Крумовград почти не усещаме завоите. Заслугата е на тежичкия и поради това устойчив миниван „Опел”, управляван от собственика му д-р Иван Колчаков. Този малък комфорт ни позволява да следим полегатите склонове на Източните Родопи. Водачът прави опит за сравнение със Западните Родопи и ме стряска с едно неочаквано определение – д о с т ъ п н и. Малко по-късно, благодарение на въпросите на Марги, жена ми, става ясно, че екскметът на Пазарджик има по-професионален поглед към планината. Поглед на човек, който често броди из нея в камуфлажно облекло и пушка през рамо

Вчера в "Неделя 150" слушах министър Гагаузов за магистрала "Тракия", днес сутринта пък и премиера Станишев каза няколко думи. Разбира се, че аз, вие, пък и братя Коцеви /Емил и Бойко/1 добре знаем за какво става дума. Ето защо, докато надавах ухо си мислех не толкова за далаверата, колкото за принципни неща. Например за това как трябва да бъде слушан и възприеман един бивш комунист в елекронните медии, когато говори за пътищата на Родината.

Опит за репортаж от едно заседание на Асоциацията на българските градове и региони?

Петък, 14 декември, 10,30 часа. Зала „Адакта” на хогел „Рила”. Почти съм изтеглил жокер. Най-сетне ще чуя какво мислят вдясно по наболелите проблеми в местното самоуправление. Иначе по партийни събрания темата е кът. И е под тезгяха като дефицитните стоки в едновремешните социалистически магазини.

Както си му е реда, Найден Зеленогорски, кмет на Плевен и председател на Асоциацията на българските градове и региони открива разширения управителен съвет на организацията.? Измежду въпросите, които той очертава във встъплението си отбелязвам два – приетия тези дни бюджет на страната, а така също и взаимоотношенията между десните партии и ГЕРБ на местно равнище.

или защо България остана без регионални власти

Разбира се, думата ми е за любовта на бившите комунисти към държавата. Не някогашната - явна и всепоглъщаща. От времето, когато партия и държава бяха едно цяло . А днешната - „рискована и тайна”, както казва поетът. Любов, заради която днес те копаят траншеи и снишени по банките в пленарната зала на парламента и бранят сътвореното през далечната 1991 година. От своите съграждани, разбира се.

Отново по повод едно странно решение на ВНС или защо България остана без регионални власти

На 13 юли 1991 година България осъмна без регионални самоуправляващи се власти. Ден преди това 309 депутати от ВНС с подписите си прекратиха вековна традиция в българското самоуправление.? Без каквито и да е дебати. Настъпи странно мълчание по въпроса. Както в бившата комунистическа партия, така и в СДС и демократичните партии, групирани около него.

­Защо и днес текесесарската кройка стяга българското местно самоуправление

Знам, че за политическите партии местните избори са най-важното събитие през годината. Няма съмнение, че съобразно показаните резултати в изборния ден някои от тях ще укрепят позицията си преди следващите парламентарни избори. За гражданите обаче не мога да кажа същото. Никой и по никакъв начин не може да спечели от това, че в страната ще бъде възпроизведен един домодерен /в случай, че не ви харесва определението комунистически/, патриархален модел. Един модел, чието изграждане е започнало с тезесетата през 50-те години на миналия век и е получил своя завършек в края на 70-те покрай създаването на така наречените Аграрно-промишлени комплекси. /Справка позната ви хроника, вече подкрепена с откъс от концепцията на БАН от 1991 год/. Този модел, разбира се, няма нищо общо с практиката в другите страни, членки на ЕС, т.е. това не е модел в европейския смисъл на думата. Не го казвам аз, а си го пише едно към едно. В един анализ, към който ви давам линк, тъй като е грижливо скътан в архива на сайта на Националното сдружение на общините

Всеки печели, всички трябва да получат награда — една номинация за рубриката най-смешните закони на Мартин Димитров