Европа и ние

­­Признавам, че през дните след изборите покрай новото правителство и анонсите на министрите, изпуснах от погледа си премиера. И ето, че той направи белята. /Не онази,за която си мислите/. Първо изказа личното си мнение, че в България трябва да има ден на геноцида върху българския народ от страна Османската империя. Второ – тактично и много благо отбягна отговора дали в националните медии трябва да има новини на турски език. Макар че подобава на един европейски премиер веднага да среже каквито и да са националистически мераци в тази посока.­

Сигурно сте чували шегата, че ние българите рушим отвътре всяка империя, която е имала неблагоразумието­ да ни пороби или пък приюти. Сега като чета поредния мониторингов доклад на Европейската комисия, мисля, че твърдо вървим по този път. Или пък по скоро Брюксел върви по нашия, което е все едно.

И доказателството е налице. Можете да го намерите още в самото начало – точка втора, раздел Постижения. И няма как да останете равнодушен при такова покъртително признание от страна на Брюксел: „Широко разпростреното съществуване на организирана престъпност и корупция вече не се отрича и прокуратурата и съдебната власт полагат известни усилия да се справят с тези проблеми.”

Как сега да не обявиш това изречение за бисера на годината, за апотеоз на брюкселската деликатност или направо казано безпомощност и отчаяние.

Но най-сигурното доказателство, че ЕС върви с бързи крачки към България са двайсетте препоръки в края на доклада. Те ми напомнят за съветите на един башмайстор по отношение на двайсетгодишната ми Мазда 121

Европейската комисия обяви конкурс за най-добра идея за намаляване на ненужната бюрокрация. В него могат да участват граждани, фирми, ­НПО-та. Хубаво! Но най-вероятно в Брюксел не са отчели някои наши особености.* И по тази причина има реалната възможност сума ти български граждани да се изсипят на церемонията в Прага за сметка на европейските данъкоплатци. За да стане това е достатъчно всеки от нас да направи следното предложение: