20 години по-късно
или за това как бе излъчена репликата на Петър Младенов за танковете
Днес следобед ми позвъни Петър Ганчев, някогашен главен секретар на КТ „Подкрепа” и поборник за демокрация в Плевен от началото на 90-те. Беше олицетворение на настъпващото – огромен, с риза извън панталоните, бос, но въпреки това достолепен. Писна ми, казва той? Кое ,питам аз ? Това с касетата за танковете на Евгени Михайлов. Въртят я тая история от два- три месеца, онзи ден пак я гледах във филма на Ралица Василева. И никой не пита как, аджеба, половин година тая касета седя по чекмеджетата. Така е, отговарям му още неизлязал от неделната сиеста. Ама ти знаеш най-добре какво се случи, напомня ми той. И добавя -- драсни няколко реда в блога си, все някой трябва да го каже. Сещам се, отговарям му, но дай, припомни ми, каквото кажеш ,това ще напиша. И ето, това ми каза: Беше някъде през януари 1990-та. В Плевен вече вреше и кипеше, ходех по събрания и митинги, но информацията какво става в София все още беше кът. Ето защо изпратих Ицо, на Ирина Росич*мъжът и, да отиде в София и да донесе на видео какво говорят там по столичните стъгди. Човекът отишъл в БНТ при Бойко Станкушев, той го пратил при някакъв оператор в” Хаджи Димитър”. Операторът му записал на касетата някой и друг митинг на СДС и му казал, че накрая има нещо, на което да се посмеят. Донесе ми Ицо касетата, сядам, гледам и накрая на касетата – суматохата на 14 декември. И най-важното -репликата на Петър Младенов:”Дòбре, да дойдат танковете!”. Веднаха започнах да раздавам копия -- спомням си, че дадох по едно на Тренчев и на Желю Желев. Чувал съм, че по същото време касетата е била разпрострена и по други места – в Бургас и Свищов, например. Мина месец, мина два, минаха три -- нищо. Прочети целия текст »
Из решението на 26.12.1989 г. Политбюро на ЦК на БКП от 26.12.1989 г.:
.........................
“… В изпълнение на утвърдената от Пленума на ЦК на БКП от 11-13.12.1989 г. нова политика на открит, конструктивен и честен политически диалог с всички обществено-политически сили в страната, с цел изграждането на НР България като съвременна демократична социалистическа държава Политбюро на ЦК на БКП на днешното си заседание реши:
1. Предлага да се проведе среща на ръководствата на БКП и БЗНС като управляващи партии за анализ на съществуващата ситуация в страната и за обслужване на неотложните проблеми и мерки за по-нататъшното развитие и преустройство на НРБ.
2. Предлага на ръководствата на нововъзникналите неформални и независими обществени структури и движения да се проведат консултации около Кръглата маса по основните въпроси за преустройството на НРБ.
Прочети целия текст »
На днешния ден преди двайсет години като всички останали бях зашеметен от случващото се, от радостта около мене, от невижданото струпване на хора и дори от придобилата човешки размери катедрала „Св. Александър Невски”. Нещо обаче не ми достигна, за да изкача стъпалата към храма и да застана зад моя профсъюзен другар Коцето Тренчев. Останах си сред множеството, от лявата страна на площада, дори не в първата редица. И тогава, и днес знам едно – това не беше моя митинг. Нито пък вашия. Нашият митинг трябваше да бъде два дни по-рано под прозорците на Партийния дом, където другарите провеждаха първия си следдесетоемврийски пленум. Не стана. В квартирата на Стефан Гайтанджиев на ул. Фритьоф Нансен надделя партийното дисидентство, а лулата на Стефан Продев прикади първия тамян на бъдещата нежна революция. Прочети целия текст »
Постинг с продължение
Днес следобяд, екип на БТВ дойде у дома за да си говорим за Кръглата маса. По този повод порових в архива си, а после в Интернет, за да си припомня събитията от преди двайсет години. И тогава попаднах на решението на Политбюро от 26 декември. В него партията приветливо и почти благодушно изразява желание за разговор, както с братската БЗНС, както с Димитровския Комсомол, така и с „нововъзникналите неформални и обществени структури и движения. „Разбира се с цел изграждането на НР България като съвременна демократична социалистическа държава.” По-подробно текста можете да видите тук.
Ето ти изненада. Нима преди двайсет години сме приели това решение за отговор на декларацията на СДС за кръгла маса и преговори с тогавашното правителство ? Прочети целия текст »
На този ден преди двайсет години няколко хиляди софиянци се струпаха на площад „Св. Александър Невски” в пространството, където днес е служебния паркинг на парламента. Целта на шествието и митинга, организирани от Екогласност бе връчването на събраните подписи в защита на Рила и Места..
Извадката, както казват социолозите бе повече от интересна. Яйце да бе хвърлил човек щеше да падне на главата или на доктор на науките, на философ или пък писател. Сега си мисля, че това бе първият и последен митинг на една част от онези, които по времето на режима наричахме интелигенция. И по-точно на поколението, еднакво отдалечено, както от студентската скамейка, така и от признанието и успеха на зрялата възраст. Въпреки напрежението и страха от възможни провокации бе тихо и спокойно. Нямаше речи, нямаше бурни скандирания, нямаше я атмосферата на по-сетнешните вихрушки на същия този площад.
Прочети целия текст »
Не днешната дата преди двайсет години ми излезе цицина на челото. Не от полицейска палка, а от горния ръб на вратата на камионетката, в която ме набутаха. И не защото съм се съпротивлявал, а тъй като проявих любопитство. Почти ме бяха довлекли до вратата, когато от отсрещната страна на „Раковска”, откъм театъра на армията, се чу страхотен рев: у-у-у-у. Бях чувал такова нещо само на националния стадион. И то на големи мачове. Момчетата с вратовете се стъписаха, униформените също. Тълпата изпълнила тротоара от Чешкия център до бившия "Руски" отново изрева у-у-у-у и така предизвести какво ще има да става по софийските улици само след броени дни. Сигуно съм се бил унесъл, като овчарче попаднало на коледен концерт на Виенската филхармония, защото, когато ме сграбчиха отново не се усетих и чукнах челото си в горния ръб. После бодро измъкнах от чантата заявленията за членство в „Подкрепа” и набързо спретнахме секция в камионетката със затъмнени прозорци. Прочети целия текст »
20 години от майските събития през 1989-та
Утре в Червената къща, Асоциацията на студентите-социолози с подкрепата на Българския хелзински комитет организира семинар по повод 20-годишнината от майските събития през 1989-та. Доколкото разбрах от Юлияна Методиева и от Мишо Иванов ще дойде Марлена Ливиу, а така също и и някои от участниците в събитията. Надявам се да няма представители на партията на Меди, или Сава, както е по-известен сред изкушените от най-новата ни история. Присъствието на този човек в днешната българска политица според мен е двойна обида за нашите съграждани – българските турци. Прочети целия текст »
един филм на Малина Петрова за пожара на Партийния дом
Снощи бях на премиера на „Приключено по давност”, документален филм за подпалването на Партийният дом на БКП. Във фоайето на Дома на киното, а по-късно и в салона срещам мнозина действащи лица от близкото ни минало. 
По-късно в салона ще ги видя и на екрана. Тук са президенът Желев, генерал Атанас Семерджиев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Евгени Михайлов. Има и хора от по-задните редици като например някогашните подкрепаджии Тодор Гагалов и Дончо Иванов, Никола Даскалов,отците Амбарев и Бараков. Петър Бояджиев го няма, но тук е Фреди Фосколо, който по-късно припомня от екрана, за групата във Франция, която ни помагаше през 89-та да се свръзваме със западните радиостанции. Тук е и Бойко Станкушев, чийто тричасов видеоматериал от събитията също изгоря. Но по-късно и без много шум. След прожекцията стискам ръката на един стар опонент –Петко Сименов. Заради простичкото и човешкото заключение на финала на филма, че „това комунистите са лоши хора”..
Мнозина, включително и самата Малина Петрова се оглеждат за главните герои в историята от екрана -- Константин Тренчев, Александър Лилов и Любен Гоцев. Няма ги. Сигурно са заети с най-най-новата ни история и творят съвсем близкото ни бъдеще. Прочети целия текст »
Тази сутрин при Бареков, лидерът на най-влиятелната към момента българска партия доизясни своята позиция по така наречения възродителен процес.
Бих се съгласил с него за някои неща. Например за това, че не се е престаравал и съответно не е получил военно отличие. Приемам и дори съм убеден, че не е участвал пряко в репресиите. /Обикновено мръсната работа вършеха служителите на ДС. / Прочети целия текст »
или какво означава оставката на Меди
Вчера в интервю за един близък до управляващите вестник лидерът на ДПС отправи заплаха към всички ни: някой пали искрата на етническия бунт. И заплахата е съвсем реална. Като олицетворител на неписания български етнически модел, като човек, на когото още в началото на 90-те бяха поверени етническите въпроси, той вече е достатъчно въоръжен и опасен. Опасен не с присъствието си в политическите процеси, а колкото и странно да ви звучи с евентуалното си отсъствие. Прочети целия текст »
Вчера в Котаров Live, лидерът на ГЕРБ говори по любимата си напоследък тема: етническият модел у нас. Както обикновено – на достъпен за обикновените хора език. Много е вероятно същите тези хора да запомнят два негови аргумента и едно произтичащо от тях послание. Аргументите са:
В България действат структури на ислямските фундаменталисти.
През последните 15 години у нас са изградени 1500 джамии.
Прочети целия текст »
Тези дни, във връзка със случващото се в ДПС и около него, отново се заговори за българския етнически модел. Нещо повече. Чухме вече и първите намеци за това какво би станало, ако недай боже Меди слезе от политическата сцена: връщане към 1985 и терористични акции и пр. и пр.
Впрочем човек може искрено да посмее на вехтите ченгиджийски номера, ако етническия модел у нас наистина съществуваше. Лошата новина, обаче, че няма такъв. Ако имаше най-вероятно щяхте да ми посочите подходящите текстове от българското законодателство, които защитават етносите у нас. Но не можете. Няма какво да ми цитирате освен общовалидните формулировки, че „не се допускат ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност и етническа принадлежност.” /Чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България/ Прочети целия текст »
Правителството е подценило препоръките на Брюксел, каза вчера Меглена Плугчиева. Меко казано от нейна страна. Впрочем,както подобава на член на кабинета. Истината, обаче е съвсем друга. Бившите комунисти, които управляват България направиха и правят всичко възможно, така че да заобиколят най-важното в тези препоръки: реформата в съдебната власт, корупцията и борбата с организираната престъпност. Прочети целия текст »
У нас няма за кого да кажат като за покойния проф. Бронислав Геремек: „Този е професор по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж”. Поне към днешна дата. Колкото и да критикуват дясното и дори да странят от него, интелектуалците в България вече са поразени също като него от вируса на примирението. И доколкото чуваме критики в публичното пространство, то те се отнасят до отделни елементи на политическата система. И цялата работа заприличва на някогашната измишльотина за голямата и малката правда. Прочети целия текст »
Ако сте над 35 години, вероятността да сте били на 7 юни 1990-та сред множеството е много голяма. И аз бях там. И дори чух от трибуната представителят на полската "Солидарност" да казва, че е бил по цяла
Източна Европа, но толкова много хора не е виждал никъде.. Наистина, това бе един от най-голямите митинги в Европа от края на миналия век. За какво бяхме там, спомняте ли си ? Прочети целия текст »
Днес излезе мое интервю във вестник "Шоу". Не мога да пусна линк, тъй като изданието няма електронна версия. Пък и не е необходимо. Част от нещата в него вече съм разказвал в блога. Ще ми се, обаче, да довърша материала. 
И най-вече в частта му, която се отнася до Ахмед Доган. Там става дума за това как по време на парламентарните избори през септември 1991-ва, Меди опита да завърти бизнес със СДС. Кой знае защо се срещнахме в два след полунощ, на негова територия, т.е. в едно от населените с турци села близо до Разград. Накратко казано предложението беше -- давам ти 1000 гласа, за малко по-патриотична кампания, с която да издърпаш гласове от националистите и от БСП.¹ В офертата беше калкулирана и цената на някое и друго изявление срещу ДПС. Естествено, не приех сделката. Но бях изненадан от търговския нюх на Меди.² Прочети целия текст »
На 10 ноември вечерта пих гроздова. И дори направих главата. Но не заради онова, което си мислите, а по съвсем лични причини. И ми беше едно такова, дето вика народът хем сърби, хем боли. От една страна се радваш, че си отървал кожата, от друга си мислиш – май не остана време повечко от нас да си подпалят къщите.
Прочети целия текст »
Като нищо щях да пропусна 4 февруари, ако не бяха медиите. Интересна, и най-важното културна дискусия се завъртя около датата и събитията, които я предхождат. Не бих пропусна да се включа и аз, макар да не съм кой знае какъв фен на тази дата. Ех, празнувал съм, не е да не съм. Например първата годишнина. Мисля че беше в ресторанта на Чифлиджанов,близо до хотел “Хемус”. Отвън дузина лъскави автомобили, вътре министър до министър, вицепремиерът Бакърджиев и охраната на на съседните маси, както се полага. Да си призная не ми беше сладкото пиенето. Прочети целия текст »
Като се присъединявам към всичко казано от Петър Стоянов в неговия блог по повод 10 януари ми се ще да направя едно, струва ми се съществено уточнение. По повод на твърдението, че СДС не е организаторът на протестите. Разбирам прекрасно какво иска да каже лидерът на СДС. Разбирам, че той иска да отбие инсинуациите за предварителна организация, режисура и планиране на Раковски 134. Само че има опасност много хора да го разберат буквално.
Прочети целия текст »
Както мнозина софиянци и аз видях и изживях събитията през зимата на януари 1997 година. Главата ми е пълна с впечатления и неразказани случки и истории от тогава. Може би ще успея до края на деня да разкажа някоя от тях. Например за синята кола с високоговорителите, която набедиха за радиокола на “Дарик” и която година по-късно бе курдисана във фоайето на НДК по случай националната конференция на СДС. Или пък ,защо атаката на парламента стана откъм северния вход, а не от страната на парадния, където имаше далеч по -широк фронт и възможност за нахлуване. Прочети целия текст »
Какво не знаем за ДС и как ще го научим І
Хотел Цигов чарк Църква Християнска вселенска и апостолска църква 
