Изгубени между оригинала и фалшификата – част 3
Или за това как бе предовратено правосъдието. И още: кой издаде четата
Морална революция! – написаха онзи ден
студентите на фасадата на Ректората. За революцията мога да предположа, но виж за морала ми e интересно какво мислите ? Интересно ми е също така, как се отнасят в настоящия момент студентите, към една прочута фраза на Имануил Кант, върху която често пишат курсови работи: „Звездното небе над главите ни и моралния закон вътре в нас изпълват ума с все по-ново и нарастващо възхищение и трепет, колкото по-често и по-продължително размишляваме над това.“ ? Със сигурност е по начин, различен Въпросите, разбира се, са риторични. Първо, те са дълбоко лични. Ако ми бъде позволено да перифразирам една известна мисъл на Албер Камю ¹ и да я отнеса към времето, в което живеем – усещането за моралния закон вътре във всеки от нас може да ни порази на завоя на някоя улица. В обществен план, това усещане, без да губи своята екзистенциална същност, има свойството да се предава по индукция. Обърнато навън, към обществения ред, към безобразието, коцентрирано във въпроса КОЙ(?), то се превръща в императив, основан на „елементарния принцип на честността, според който хора, които не са задължени да спазват един закон, нямат правото да налагат закон на други хора.“ ² Казано простичко – олигархията. Живеем в лъжа – това е най-важното, което ни казват ранобудните студенти. Но този призив трябва да има своето рационално продължение. Отхвърляйки лъжата в морален план, ние няма да започнем да живеем без нея, едва ли не още утре. Тя трябва да бъде разнищена. За да не бъде повторена.
Да повдигнем малко завесата