20 години по-късно

Тази сутрин при Бареков, лидерът на най-влиятелната към момента българска партия доизясни своята позиция по така наречения възродителен процес.

Бих се съгласил с него за някои неща. Например за това, че не се е престаравал и съответно не е получил военно отличие. Приемам и дори съм убеден, че не е участвал пряко в репресиите. /Обикновено мръсната работа вършеха служителите на ДС. /

или какво означава оставката на Меди

Вчера в интервю за един близък до управляващите вестник лидерът на ДПС отправи заплаха към всички ни: някой пали искрата на етническия бунт. И заплахата е съвсем реална. Като олицетворител на неписания български етнически модел, като човек, на когото още в началото на 90-те бяха поверени етническите въпроси, той вече е достатъчно въоръжен и опасен. Опасен не с присъствието си в политическите процеси, а колкото и странно да ви звучи с евентуалното си отсъствие.

Вчера в Котаров Live, лидерът на ГЕРБ говори по любимата си напоследък тема: етническият модел у нас.  Както обикновено – на достъпен за обикновените хора език. Много е вероятно същите тези хора да запомнят два негови аргумента и едно произтичащо от тях послание. Аргументите са:

В България действат структури на ислямските фундаменталисти.

През последните 15 години у нас са изградени 1500 джамии.

Тези дни, във връзка със случващото се в ДПС и около него, отново се заговори за българския етнически модел. Нещо повече. Чухме вече и първите намеци за това какво би станало, ако недай боже Меди слезе от политическата сцена: връщане към 1985 и терористични акции и пр. и пр.

Впрочем човек може искрено да посмее на вехтите ченгиджийски номера, ако етническия модел у нас наистина съществуваше. Лошата новина, обаче, че няма такъв. Ако имаше най-вероятно щяхте да ми посочите подходящите текстове от българското законодателство, които защитават етносите у нас. Но не можете. Няма какво да ми цитирате освен общовалидните формулировки, че „не се допускат ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност и етническа принадлежност.” /Чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България/

Правителството е подценило препоръките на Брюксел, каза вчера Меглена Плугчиева. Меко казано от нейна страна. Впрочем,както подобава на член на кабинета. Истината, обаче е съвсем друга. Бившите комунисти, които управляват България направиха и правят всичко възможно, така че да заобиколят най-важното в тези препоръки: реформата в съдебната власт, корупцията и борбата с организираната престъпност.

У нас няма за кого да кажат като за покойния проф. Бронислав Геремек: „Този е професор по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж”. Поне към днешна дата. Колкото и да критикуват дясното и дори да странят от него, интелектуалците в България вече са поразени също като него от вируса на примирението. И доколкото чуваме критики в публичното пространство, то те се отнасят до отделни елементи на политическата система. И цялата работа заприличва на някогашната измишльотина за голямата и малката правда.

Ако сте над 35 години, вероятността да сте били на 7 юни 1990-та сред множеството е много голяма. И аз бях там. И дори чух от трибуната представителят на полската "Солидарност" да казва, че е бил по цяла Източна Европа, но толкова много хора не е виждал никъде.. Наистина, това бе един от най-голямите митинги в Европа от края на миналия век. За какво бяхме там, спомняте ли си ?

Днес излезе мое интервю във вестник "Шоу". Не мога да пусна линк, тъй като изданието няма електронна версия. Пък и не е необходимо. Част от нещата в него вече съм разказвал в блога. Ще ми се, обаче, да довърша материала. И най-вече в частта му, която се отнася до Ахмед Доган. Там става дума за това как по време на парламентарните избори през септември 1991-ва, Меди опита да завърти бизнес със СДС. Кой знае защо се срещнахме в два след полунощ, на негова територия, т.е. в едно от населените с турци села близо до Разград. Накратко казано предложението беше -- давам ти 1000 гласа, за малко по-патриотична кампания, с която да издърпаш гласове от националистите и от БСП.? В офертата беше калкулирана и цената на някое и друго изявление срещу ДПС. Естествено, не приех сделката. Но бях изненадан от търговския нюх на Меди.?

На 10 ноември вечерта пих гроздова. И дори направих главата. Но не заради онова, което си мислите, а по съвсем лични причини. И ми беше едно такова, дето вика народът хем сърби, хем боли. От една страна се радваш, че си отървал кожата, от друга си мислиш – май не остана време повечко от нас да си подпалят къщите.

Като нищо щях да пропусна 4 февруари, ако не бяха медиите. Интересна, и най-важното културна дискусия се завъртя около датата и събитията, които я предхождат. Не бих пропусна да се включа и аз, макар да не съм кой знае какъв фен на тази дата. Ех, празнувал съм, не е да не съм. Например първата годишнина. Мисля че беше в ресторанта на Чифлиджанов,близо до хотел “Хемус”. Отвън дузина лъскави автомобили, вътре министър до министър, вицепремиерът Бакърджиев и охраната на на съседните маси, както се полага. Да си призная не ми беше сладкото пиенето.