Посткомунистическият български етнически модел като бомба със закъснител

За изводите в едно изследване на Лабораторията за управление или защо опасността от радикален ислям у нас би дошла най-вече след рухването на сегашния модел и вакуумът, който той ще остави след себе си

Последното изследване на Лабораторията за управление на риска (под ръководството на Иван Костов) сочи в прав текст истината за така наречения български етнически модел. Според него „мюсюлманското малцинство у нас е капсулирано в паралелна общност, организирано от собствена партия.“    Тази политически направлявана общност рекетира мнозинството ( с участие и на представители на същото това мнозинство) и съответно откупува социалния и граждански мир срещу привилегии и безнаказано участие на ДПС в коруционни практики в широк мащаб. В крайна сметка, твърди изследването,  днешния етнически модел е „родствен на комунистическия модел на формиране на политически и интелектуален елит на малцинствата чрез привилегии, корумпиране и атеизъм.“
Препоръките в изследването са свързани с необходимостта от промяна и интеграцията на малцинствата на основата на върховенството на закона. Като при това „се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата.“
Няма как човек да не се съгласи с констатациите в доклада. Особено с тази, че сегашният български етнически модел с родее с комунистическия. С други думи под една или друга форма този тип модел съществува вече 70-години. 45 от тях контролът върху малцинствата бе осъществяван от БКП, а останалите от един вид върховен комисариат (и върховен комисар – Ахмед Доган ), но вече в условията на демокрация и политически плурализъм.
Що се отнася до препоръките, тук имаме право да се усъмним в прозорливостта и непредубеността на изследователите. Съгласен съм с общата постановка, че интегрирането на етносите у нас трябва да бъде знака на върховенството на закона и общочовешките ценности и идеи за демокрация и политическа организация на обществото. Но това е само пожелание. Истинските проблеми идват, когато се задълбочим поне малко в темата.

Парадоксът

Парадоксално е, но именно заради своята капсулираност на българските мюсюлмани рисковете от навлизане на радикалния ислям у нас са далеч по-малки от  тези в западноевропейските страни.

Радикалните ислямисти трудно биха могли да пробият в подобен тип компактни традиционни общества. Още повече, че самото политическо представителство на малцинството би привидяло в тях конкурент за сърцата и умовете на българските мюсюлмани. И, разбира се да изложимна риск тяхната схема за изнудване на обществото и фокусите с обръчите.
Към това трябва да прибавим и факторът уседналост. Т.е. това, че става дума за коренно население, което от столетия живее на по тези земи в съгласие със своите традиции изповедание и в мир и хармония с титулния етнос – българите.

Както виждаме джидадистите лесно проникват в големите европейски градове сред откъснатите от своите корени и традиции така да се каже екстериториални мюсюлмани, емигранти първо или второ поколение. У нас тяхната задача е значително по-трудна. Особено в районите, компактно население с български мюсюлмани. Доколкото съм живял в един такъв район – Кърджали и селата в областта и познавам местните традиции, бит и обичаи, трудно мога да си представя как джихадист ще успее в тази консервативна среда.  В село, в което хората споделят своя бит и буквално всеки знае познава в подробности всекидневнието на своите съселяни, всеки опит за проповядване на радикален ислям би бил станал достояние на цялото местно население още същия ден. Със всичките последици за пришълците, произтичащи от този факт.

Рисковете могат да дойдат едва при трансформацията на сегашния модел и отварянето на етническите общност

Ето и още един парадокс. Рисковете от радикален ислям биха се появили едва при в процеса на трансформация на сегашния модел. За целта е необходимо да допуснем хипотезата, че по някаква причина утре ДПС се разпадне и престане за бъде основният фактор в така наречения етнически модел. Последиците могат да се окажат много сериозни. Не само от гледна точка на това, че биха се появили други партии с амбиция да представляват мюсюлманските етноси. При това всяка от тях със своите своите различни идеи за обществото и отношение към исляма.  От друга страна прословутия български етнически модел, поради спецификата на своето възникване и уродливата идея за политически контрол върху малцинствата, не е достатъчно добре развит в законодателно отношение.  За да се убедим в това е достатъчно да направим една съпоставка със законодателството на новите демокрация в Източна Европа, в които мултикултурализмът не е така дълбоко втъкан, както в западноевропейските държави.  Почти всяка източноевропейските страни е уредила детайлни законодателна уредба, свързана с правата на хората от различните етноси и гаранции, че те могат се придържат свободно към своите езикова, верски и културни традиции. При това тази законодателна уредба е достатъчно добре вписана в общата постановка за защитата на човешките и граждански права под знака на върховенството на закона. Достатъчно е в това отношение да споменем само фактът, че в по силата на местното законодателство в румънския парламент винаги има народен представител от български произход. Така да се каже по право и по закон.
Тъкмо, заради тези обстоятелства, рухването на посткомунистическия изроден модел за контрол върху малцинствата, основан върху рекет и изнудване на обществото, ще остави след себе си вакуум. И тогава ще дойдат сериозните рискове,  за които очевидно няма да бъдем готови.

Неписаният модел на ДС може да бъде отменен само с добре написани правила от обществото

Ето защо смятам, че е далеч по-важно да се концентрираме не толкова върху опасността от навлизането на радикален ислям у нас, а върху това как да преразгледаме сегашния неписан етнически модел. И съответно как да го облечем в закони и правила, които да гарантират правата, обичаите, вярата, езика и културата на хората, принадлежащи към една или друга общност. При това отчитайки, горчивия опит на мултикултурализма в западноеврохпейските общества.
Разбира се, всичко това трябваше да свършим още през 90-те години. Но, както знаем доминиращата по онова време бивша комунистическа партия, бившата номенклатура и мрежите на ДС наложиха най-удобния за тях за тях етнически модел. И както виждаме през годините се възползваха доста добре от него чрез своите платени агенти като Ахмед Доган и камарилата агенти около него.
Сега въпросът е дали ще им позволим да продължат да ни изнудват.