Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Столична община

Общината като убежище и като предмостие

Наброска от есенния протестен пейзаж. Само с въглен, без претенции за цвят

Днес бях на шествието на Движение „ДНЕС” И Фейсбук групата „Не на данък паркинг”. То започна от сградата на Софийския административен съд, където съдиите дадоха ход на делото срещу промените в Наредбата за паркиране. Най-снимани и интервюирани сред множество бяха естествено Йордан Караджов и Силвия Кацаров. В предните редици на шествието беше и Иван Сунгарски, които друга линия също води битка с общината. Пак за паркирането.
Шествието бе внушително – може би над 1000 участници. Между тях -- подкрепящи и от други градове на страната. Маршрута беше по Ларгото, ляв завой на „Раковска”, после „Московска”, „Шипка”, крайния пункт беше Сан Стефано. Не липсваха навлеци – момчета с фланелки на „Атака”. Сигурно е измила и цивилни от ВМРО. Това ме кара да мисля, че две партии драпат със зъби и нокти за актив пред изборите. Явно положението им е сериозно.

Категории: 

Защо Столичната община има балкон и какво има под него

Знаете ли защо по-старите сгради на общини в страната имат балкони ? Къде миниатърни, къде по-големи. Причината е, че в едни далечни време кметове са се показвали отвреме-навреме пред гражданите. Къде по празници, къде по тъжни поводи. За най-тъжните е имало други места. Например, балкона на народния поет Иван Вазов, на който той заедно с хората събрали под него е плакал след Ньойския договор.
Има балконче и Столичната община. За изминалите 23 години, от там кмет (Софиянски) се е надвесвал само веднъж. И то заедно с цар.

На гол тумбак (общинарски), чифте пищови

Както е известно общинарите не са тийнейджъри и не могат с фланелки до пъпа. Но въпреки това, тумбаците им все са на показ. И не от вчера, не от днес, а от двайсетина години насам.
Ето и сега и като гледам са се за(раз)пасали с едни 1 млн лева европейски пари. За реклама на Завода да боклук, който би трябвало да извиси снага в столицата до края на 2014 година, но разбира се никой не вярва в чудеса.
Но проблема не в модерната рекламна кампания и парите, предназначени да убедят хората, че трябва да изхвърлят битовите отпадъци раздел. В съвременния свят пари за реклама винаги трябват. Дори и на общините. Проблема, както казах е в голия тумбак на общината или в така наречената такса смет. Както знаете този данък, както е правилно да наречем въпросната такса, се заплаща и събира от гражданите авансово. При това не според количеството на изхвърлените отпадъци, а като втори имуществен данък. Отиваш, плащаш, дават ти отстъпка и приключваш. После сядаш да четеш рекламата на общината за разделното събиране и си казваш колко добре изглеждат листовките. Но ти вече си платил. И дали ще изхвърляш раздел, в чувал или пък без, все е тая.
Да, обаче бъдещият завод, още на старта си ще иска 60 процента от софийските отпадъци грижиливо разделени, а след още няколко – и сто на сто. После завода ще продава на пазарни цени разни продукти от своята дейност. И така пазара се завърта. Разбир се, без основния доставчик – гражданите. Те по всичко изглежда ще продължат да плащат данъка, оцелял от социализма.

Защо ще отида в понеделник пред общината

Причина са толкова много, че се чудя от къде да започна. Може би от това, че от 1996 година насам и аз не знам вече колкото пъти ме е вдигал паяка. Първият си помислих, че ми е откраднат автомобила. После свикнах. Може и от времето моето пребиваване в Столичния инспектора в качеството ми на инспектор. Когато забелязах, че повечето от колегите ми, както и служителите на различните дирекции в общината имат пропуски за безплатно паркиране. Заедно с полицаите от СДВР, чиновниците от министерствата и военните. Или пък това от това, че улиците на София са публична общинска собственост и са на софиянци. И че ако някой им прави услуга, събирайки такса в синята зона, би трябвало периодично да се отчита къде отиват парите. За подновяване на настилката, за тротоари, за подземни паркинги или пък просто пълнят бюджета. Може пък ще трябва първо да преброя колко данъци и квазиданъци

Кофата на кмета

­Нощем по сметищата на София -- записки на един инспектор?

 ­Днес. Прибирам се около 5 сутринта. Заспивам веднага. Сънувам, че съм на делова вечеря със Симеон Кобургготски. Той иска да разбере дали не правя нова партия ?, която евентуално ще му стане мандатоносител.  Аз пък се интересувам какво смята да прави неговия неговият приятел Оман Кабус бен Саид след като загуби концесията за боклук в качеството си на мажоритарен собственик на „Икуест”. Имам известни основания за подозрения, тъй като проблемите с блога продължават. С боклука и линковете към порносайтовете някак си се справям, но логовете показват огромен трафик от неизвестни за мен сайтове към скромния ми постинг с двегодишна давност Blogday 2007. Негово величество ме приканва да погледнем на нещата по един цивилизован начин.

Назад към светлото минало

или защо София винаги ще бъде мръсна

София отново е зарината от боклук. И нещата полека- лека си идват на мястото. Общинският съвет взе очакваното решение да прекрати концесията и да създаде свое общинско предприятие, което да чисти града. И така нареченото статукво ще бъде възстановено. Този път окончателно и на най-високото му и единствено възможно ниво – монополd на общината. Така пътят от 24-почистващи фирми в началото на 90-те /бившите БКС/ през частния монопол и сега държавния /общинския/ бе извървян докрай.­

В Общината всичко е спокойно

Малък градски репортаж

Вчера. 18 септември, вторник, 10,30 часа. Седя в една от залите на Столична община. Край дългата маса сме около 35-40 настоящи и кандидат кметове, настоящи и кандидат-съветници от СДС.? Срещу нас – общинари от Австрийската народна партия. Темата – местното самоуправление и най-вече децентрализацията, към която гостите проявяват отчетлив интерес. Отчитат, разбира се, фактът, че сме унитарна държава.

Няма кой да пише на Генерала

Опит за репортаж наместо извинение за неизпълнените ми докрай ангажименти в блога

Тези дни в столицата е в ход операция “Пролетно почистване”. Името не съдържа каквато и да е символика. Т.е. става дума за почистване не на “Московска” 33, а на града.

В събота бе решителният ден. В ранната утрин се отправям към пункта за съсредоточаване — прелеза на бул. “Щросмайер”, близо до Захарна фабрика. Тихо е. Улиците са пусти, мръсни и спокойни. Почти няма граждани. Вече съм на мястото.? Поглеждам часовника — остават броени минути.Допушвам фаса, загледан в полуизгорелия хладилен вагон, схлупеното кантонче от Втората световна война и огромната купчина земна маса, издигната, за да предоврати евентуално нападение срещу дългата редица от гаражни клетки на гражданите. Пред кантончето вече е залегнало едно отделение ромски пехотинци с метли и лопати. От поделението на офицера Волф, отскоро вече с ново командване. Точно в уречения час пристигат два изтормозени Камаз-а. Малко след това чувам бумтене по “Щросмайер”. Ето, най-сетне онова, на което разчита основно пехотата — 10-тонна многоцелева фадрома, полско произведство. От времето на военното положение на генерал Ярузелски. Отбелязвам си на ум износените задни гуми, което не вещае нищо добро. Струпването на техника привлича и доброволци — неколцина клошари с колесари. Излязло от употреба оръжие, но ставащо за събиране на всичко що е метал.

Страници