Блогът на Пламен Даракчиев

София отново е зарината от боклук. И нещата полека- лека си идват на мястото. Общинският съвет взе очакваното решение да прекрати концесията и да създаде свое общинско предприятие, което да чисти града. И така нареченото статукво ще бъде възстановено. Този път окончателно и на най-високото му и единствено възможно ниво – монополd на общината. Така пътят от 24-почистващи фирми в началото на 90-те /бившите БКС/ през частния монопол и сега държавния /общинския/ бе извървян докрай.­

Малък градски репортаж

Вчера. 18 септември, вторник, 10,30 часа. Седя в една от залите на Столична община. Край дългата маса сме около 35-40 настоящи и кандидат кметове, настоящи и кандидат-съветници от СДС.? Срещу нас – общинари от Австрийската народна партия. Темата – местното самоуправление и най-вече децентрализацията, към която гостите проявяват отчетлив интерес. Отчитат, разбира се, фактът, че сме унитарна държава.

Опит за репортаж наместо извинение за неизпълнените ми докрай ангажименти в блога

Тези дни в столицата е в ход операция “Пролетно почистване”. Името не съдържа каквато и да е символика. Т.е. става дума за почистване не на “Московска” 33, а на града.

В събота бе решителният ден. В ранната утрин се отправям към пункта за съсредоточаване — прелеза на бул. “Щросмайер”, близо до Захарна фабрика. Тихо е. Улиците са пусти, мръсни и спокойни. Почти няма граждани. Вече съм на мястото.? Поглеждам часовника — остават броени минути.Допушвам фаса, загледан в полуизгорелия хладилен вагон, схлупеното кантонче от Втората световна война и огромната купчина земна маса, издигната, за да предоврати евентуално нападение срещу дългата редица от гаражни клетки на гражданите. Пред кантончето вече е залегнало едно отделение ромски пехотинци с метли и лопати. От поделението на офицера Волф, отскоро вече с ново командване. Точно в уречения час пристигат два изтормозени Камаз-а. Малко след това чувам бумтене по “Щросмайер”. Ето, най-сетне онова, на което разчита основно пехотата — 10-тонна многоцелева фадрома, полско произведство. От времето на военното положение на генерал Ярузелски. Отбелязвам си на ум износените задни гуми, което не вещае нищо добро. Струпването на техника привлича и доброволци — неколцина клошари с колесари. Излязло от употреба оръжие, но ставащо за събиране на всичко що е метал.

Както вече сте забелязали новият ми блог не иска да работи като хората. До 2-3 дни ще тръгне, а дотогава съм в нещо като антракт. Тъкмо подходящо време да кажа още нещо за себе си. По-точно за моята работа. Тези дни тя стана особено актуална след ред публикации във вестниците. Става дума за Столичният инспекторат и разбира се за инспекторите с много задължения и малките заплати, както отбеляза в своето фолио седмичника “Капитал” в последното си издание.