Вие сте тук
Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим І
Ако си спомняте в първите месеци след десети ноември, ние бяхме извънредно любопитни граждани. Искахме да научим колкото се може повече и по-бързо много неща. Например размерa на външния дълг, броя на лагерите, броя на хората, изпращани там през годините, заплатите на членовете на Политбюро, числеността на армията, имотите на БКП и какво ли още не. В по-малка или в по-голяма степен любопитството ни на граждани бе удовлетворено. Най-вече от онези, които държаха информацията, т.е. от ръководителите на бившата комунистическа партия. Едно обаче ни бе отказано и то, струва ми се, е най-важното: какви са били мащабите и въобще какво е представлявала бившата Държавна сигурност. И до ден днешен, почти 18 години след 10 ноември, нито едно българско правителство не е оповестило официално обобщена информация, например за щата и бюджета на тайните служби на комунистическия режим. Днес, ние, европейските граждани, можем само да гадаем каква е била числеността на ДС — 50-100-200 000 ? Нещо повече. Ръководството на бившата комунистическа партия не смее да предостави информация по този въпрос дори на с в о и т е. И това се потвърждава от секретен протокол* от януари 1990 год., в който ген. Атанас Семерджиев по заобиколен начин съобщава пред служителите на Шесто управление, че числеността на МВР — милиция, жандармерия и ДС, надхвърля числеността на българската армия към момента.
Разбира се, отказът на бившата комунистическа партия да предостави информация за числеността, устройството и бюджетното финансиране на своите тайни служби, има своите твърде сериозни мотиви. Мотиви, които десницата така и не проумя през годините. Мисля, че и днес все още няма яснота по това колко е важна тази информация. В противен случай бихме чули, например следното кратко питане на някои от народните представители от ДСБ или от СДС:
“Уважаеми г-н министър на вътрешните работи, известно е, че съгласно решение № 94 на 36-то обикновено народно събрание, информацията за дейността на бившата ДС до 1990 год. не представлява държавна тайна и не е класифицирана информация. Дотолкова доколкото Вие твърдите, че част от информацията в оперативния и служебния архив на бившата ДС е класифицирана с оглед на разпоредбите на Закона за достъп до личните данни, аз няма да ви питам за конкретни лица, т.е. за агентурни дела и кадрови дела. Моят въпрос е:
Какъв е бил средносписъчния състав и извършените разходи на Министерството на вътрешните работи като цяло и конкретно на Държавна сигурност /респ. КДС/ за бюджетните 1967, 1983 и 1989 година ?
Тъй като това е обобщена информация, която не изисква специална обработка, смея да се надявам, че ще съобщите най-сетне на гражданите на една от страните в ЕС, официални данни за числеността и размерите на финансирането на тайните служби по време на комунистическия режим ?
Народен представител/
……………………………………………………………”
Какъв си мислите, че ще бъде отговорът на министър Румен Петков на един такъв въпрос ? При положение, че става дума за обобщена информация, т.е. няма нищо свързано с изнасяне на личнни данни. И при положение, че до 1990 год., всички специални служби, включително УБО и Първо главно управление са били в състава на Министерството. Аз знам какъв ще бъде отговорът. Със сигурност той ще е нещо от рода на: “Една част от исканата от Вас информация предполага детайлна предварителна обработка на наличната в архива на МВР документация. С оглед формулировката на поставените от Вас въпроси, е необходима обработка на голяма по количество и разнообразна по характер информация, което неминуемо ще наложи ангажирането на време и ресурс от страна на МВР. “ Всъщност това e отговора на министърът на вътрешните работи Петканов на писмо, отправено до него от Гражданския комитет “14 декември”* на 18 юни 2003 година. Ето и пълният текст на писмото, както и отговорът на министъра.
Спирам до тук, за да продължим утре с най-важното: защо бившата комунистическа партия и нейните сателити в управлението се страхуват от оповестяването на тази информация ? Няма да избягам и от един допълнителен и също толкова важен въпрос: а защо пък правителството на ОДС не изнесе тази информация ?
———————-
* Длъжен съм да поясня, че това е оригиналът на писмото, тъй като неотдавна то се появи по сайтове и форуми в друга редакция, по друг повод и с други подписи. Правя го от уважение към 23-те членове на УС на Гражданския комитет “14 декември”, положили подписите си под питането.