Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Лични

Двата живота на Калоян Челото

Двата живота на Калоян Челото

В петъчния ден на 13 юли 2056 г., точно в 13 часа и 13 минути, клошарят Калоян Челото попадна под колелата на лек автомобил.  Това се случи на моста „Захарна фабрика“, докато той пресичаше булевард „Сливница“.  Целта му бе клошарския магазин от другата страна на булеварда.
Долу под моста в къщичката им от пресован картон придремваше Лора Готината, изморена от техния нощен тур по кофите боклук с квартала. Тя очакваше своята клошаронада – горчиво-сладка евтина течност, която Челото всеки момент трябваше да и донесе.
Шофьорът на автомобила, който блъсна клошарят, данъчен инспектор пред пенсия, също спеше на задната седалка на 30-годишния си фолксваген „десетка“.  Събуден от удара той напсува автопилота и сервиза, където явно не си бяха свършили работата. После изтича на платното. Слава богу пешеходецът бе жив и в съзнание. Само с един счупен крак- Макар и да не бе изчислило прецизно  разстоянието до пешеходеца, устройството все пак бе реагирало в последния момент и бе успяло да смекчи удара.   
Разтреперан и изплашен до немай-къде, данъчният инспектор настани пострадалия на задната седалка, а той самият за по-сигурно една пред волана. За някакви си двайсетина минути стигнаха общинската болница. Лекарите се разтичаха веднага, направиха му изследване, гипсираха му крака, настаниха за наблюдение в отделението за клошари. Броени минути след това новината за ПТП-то обходи световните медии. Заради повредата в аутодрайвъра, което през 50-те години се случваше много рядко. Навсякъде се споменаха имената на пострадалия -- Калоян Димитров Денев, както бе написано в личната карта на Челото. Съдбата му даде ясен знак за това му предстои, но пък човек не винаги е грамотен в това отношение.
Вечерта, докато клошарят лежеше с гипсиран крак, приседнала на кушетката до него, Лора изчете подробните кореспонденции в някои от водещите световни медии. Сърцето и се сви. То умееше да чете знаците на съдбата.
Докато си говореха над София  изгря голяма червена луна. Тя напомни на Челото за хубавия стар филм на Ларс фон Триер „Меланхолия“, в който

Категории: 

Каквото и да означава това


Поетът не беше много стар. Нито пък много млад. Седеше в любимото си кафене до Градската градина. Все още махмурлия от предната вечер. На представянето на първата му книга имаше десетина човека. Осем от тях бяха негови познати и приятели -- поети. Другите двама бяхя седемдесетгодишен художник с 40 години по-младата си любовница.

Изповедта на едно старомодно копеле

Баси, компотника спече!

BG жаргон, автор копеуето Valkov P.

------------

Спокойно мога да кажа за себе си, че съм старомодно копеле. С последното съчетание грубо казано имам предвид човек, който постоянно се препъва в миналото , но пък смело гази в бъдещето. Все едно му е до колене.

Категории: 

Поклон пред паметта на президента Желю Желев !

Нека почива в мир президентът Желю Желев. Имах възможността да общувам с него преди 10 ноември 1989 г., както и в първите години на прехода. Често съм го упреквал публично за едно или друго действия в битността му на председател на СДС, а по-късно и на президент. Нито веднъж, обаче не съм изразявал съмнение в неговата почтеност.

Не умирайте в малкия град !

 

Фасадата на болницата е в кремаво-жълто. Такава беше и през 60-те години, когато този цвят още беше модерен. Вътре – познатият мозаечен циментов под, разтурията по коридорите, спарената миризма в пренаселените стаи, напуканата дървена дограма на прозорците, античните кушетки на колела, захабените чаршафи. Интензивното в неврологичното отделение е една голяма стая, преградена с нисък параван-хармоника. В нея са натъпкани десетина пациенти, съответно мъже и жени. Млади и стари. С осигуровки и без осигуровки.

В едната половина, оттатък паравана, умира най-близкият ми човек. На съседното легло – момиче на около двайсет години, което на другия ден ще изпишат. От другата – пациентки, които са контактни. И дори успяват да разговарят помежду си. Предстои ми будуване през нощта на стол, до най-близкия ми човек. Отвън, на стената в коридора са изписани правата ми на придружител. Както и тези на пациента. Едно от тях, обозначено като 2.8, гласи: „Пациентът има право да умре достойно. Точка.” Стреснат съм. Защото все още не съм го срещал в която и да е международна харта. Звучи в духа на европейското позитивно право. Ако изобщо някога признае такова право, американецът би го обърнал и то би звучало така: ”Никой не може да умира при недостойни условия и пред очите на други пациенти.”

Непоносимата лекота на едно предизвикателство

(публикувано в dnes-bg.org)

Тази сутрин гледах Огнян Минчев в БНТ. Темата бе национализма и политологът имаше прекрасната възможност да доразвие идеите от скорошната дискусия с либералите, който гледат към Родопите от високата на софийската „Раковска”. Но не го направи. Или поне не толкова отчетливо, колкото очаквах.
Бързам да кажа, че в никакъв случай не иронизирам госта в студиото. Напротив. Темата за българския национализъм в добрия смисъл думата, т.е. идеята как и с какви ценности да живеем, обособени на парче земя тук, на Балканите, е истинско предизвикателство. Прав е Огнян Минчев, че националната идея, култивирана от ценностите на западната либерална демокрация у нас е нещо непознато. Непознато като дебат, следователно и като практика. Прав и е в това, че това, което виждаме в политиката е нейното пълно отрицание.
Но дори и да предположим, че през годините бившата комунистическа партия не бе наложила своята линия на анти-етническото и проруското, нещата пак нямаше да бъдат лесни.

Защо у нас можеш да напишеш безнаказано „Смърт на циганите!”, а другаде - не

Точно преди година, обществото у нас бе стреснато от събитията в село Катуница и последвалите протести в редица градове на страната. Изблика на публична омраза срещу един от етносите у нас бързо стихна, но в недрата на вулкана остана клокоченето и огромното напрежение. Напрежение, което лесно можете да забележите. Както в ежедневието, така и в многобройните форуми и във Фейсбук.
Оповестеното от вестник „Сега” соцологическо проучване на Отворено общество потвърждава високите градуси. Почти 60 процента от етническите българи не са съгласни да живеят в едно населено място с роми, а 82 на сто от тях не биха искали децата им да се обвържат с брак с представител на този етнос.
В основата на тази негативна нагласа, разбира се, е състоянието на самата ромска група.

Съобщение

Обръщам се с молба към всички, които четат този блог. Ако знаят нещо за човек, известен като Жоро Макето, роден и живял известно време във Велинград да ми пишат на мейла darakchiev@abv.bg Въпросния човек е бил автомобилен инструктор в школата в Симеоново и е живял в София през 70-те години. Дали е жив и къде е понастоящем, не мога да кажа. На 7 септември 1978 година, той един от тези, които са подсигурявали оттеглянето на агент "Пикадили", извършил покушението срещу Георги Марков. При кацането си на аерогара София с полет от Лондон, Жоро Макето е казал пред свидетел „Ликвидирахме един мръсник”. На Богдан Карайотов, бог да го прости, не останаха достатъчно земни дни, за да свърши докрай работата си.
Молбата ми е да питате и разпитвате близки и познати. Все някой би трябвало да знае нещо по въпроса.
Благодаря Ви предварително!

 

Страници