Ако бях гражданин

January 29, 2007 by Анонимен

Размисли по повод на промените в Конституцията

Мина второто четене на промените в Конституцията. Както се очакваше мнозинството потвърди изключителното право на родната бюрокрация да зачева, ражда и отглежда законите. Включително и обществения договор. Онзи договор, страна по който в свободния свят могат и трябва да бъдат единствено гражданите. Такъв въпрос у нас, обаче не стои. Прокарвайки макар и трудно инспектората, мнозинството, доминирано от бившите комунисти подчини окончателно съдебната власт. Малко по-късно, също така безцеремонно, но вече с известна доза насмешка гласува така наречената фискална децентрализация. В съответните г р а н и ц и, които ще определи законът, разбира се. Кой знае защо опозицията подкрепи с гласовете си тази откровена подигравка с местната власт и разбира се с гражданите.

Ако бях кореспондент на “Ройтерс” щях да напиша, че бившите комунисти в България отстояха за пореден път своите основни приоритети през годините на прехода: все по-нататъшно и все по-пълно приобщаване на съдебната власт като част от държавния апарат и въпреки обществения натиск не допуснаха да се пропука властта в центъра за сметка на общинското самоуправление. Но не съм. Ако бях депутат щях да го кажа в парламента и да напусна пленарната зала. Но не съм. Ако бях съдия щях да си подам оставката. Ако бях, извинявайте, гражданин, щях да изляза на улицата. Но не съм. А не съм, защото няма кой да ме призове. А няма кой да ме призове, защото трябва някой да ме разпознае в множеството. Защото за да бъдат призовани гражданите, наистина първо трябва да бъдат разпознати по интереси и съответно отграничени. А за бъдат отграничени, някой трябва да е наясно, че колкото и важен да е въпросът за върховенството на закона за всички, то все пак нещата изглеждат различно поотделно за всеки от нас. Например, не е ли десницата тази, която трябва да защити интересите на предприемчивите у нас ? На хората, които на свой риск и за своя сметка излизат на пазара и създават работни места. С какво работят тези хора, кое е най-важното, което правят, за да гарантират вложенията си и възпроизводството ? Ами ,сключват договори. В повечето случаи писмени.  Със съответните права, задължения и санкциониращи клаузи. Естествено гаранцията, че тези договори ще бъдат изпълнени и че нямат да претърпят загуби при проявена добросъвестност, е законът. Със съответно безпристрастния съдия.  Има, разбира се,  и друг начин. Експертите го определят като по-високи разходи за правене на бизнес. А самите предприемачи си знаят, че в повечето случаи става дума за обикновена, както те казват, п р и н у д и т е л н а корупция. Ако изобщо може да има такова понятие. Чухте ли опозицията да призовава тези хора ? Чухте ли да поставя техния проблем в пленарната зала ?

Но да оставим бизнеса и да вземем един обикновен гражданин. Кой трябва да защити неговия живот и собствеността му ? Ако попитате французин, англичанин или германец — ще посочи правителството.  Ако питате българинът — това е съдебната власт, т.е. магистратите. И правилно. Правителството не може да се меси в работите на магистратите. Правителството си е на бял кон, а премиерът, както си му подхожда — на мотоциклет. Полицията може и вече да разследва, но все пак господар в тази област е прокурорът. А нито той, нито съдията, нито пък измисленият следовател-магистрат имат нещо общо с изпълнителната власт.  Ако пък се случи, така че полицията не успее да открие престъпника, примерно  убиеца на сестри Белнейски ,пак си има начин. И то добре познат от близкото минало. Просто шефът на полицията, в случая Жоро Стоицев, връчва оставка, за да премине по-късно на отговорна работа в министерството. Някой да е обяснил на гражданина този добре организиран порядък в беззаконието, което цари у нас ?  Да му е казал, че правителството хем е упълномощено / чл. 106, ал. 2 от Конституцията/ да осигурява обществения ред и националната сигурност, хем ако трябва ще си измие ръцете и ще посочи прокурора, хем последният ще замине посланик в екзотична страна. Да му е казал, че това не е въпрос просто и само на добро или пък на лошо управление. А най-вече на съзнателно сгрешена и съзнателно поддържана конструкция на властта ? Да е попитал някой какво правят сега Временната комисия за промени в Конституцията Гиньо Ганев, Янаки Стоилов и Любен Корнезов. Т.е. същите, които още в началото на 90-те създадоха тази конструкция. Да е призовал хората на площада не за оставката на Р.Овч., а за независими магистрати, което да се заемат с главния енергетик на републиката ? Да е обикалял страната не за да бие тревога, че парите от европейските фондове ще бъдат окрадени, а да съобщи причината, поради, която това със сигурност ще стане ?

Впрочем по-тиха, по безшумна, по кротка и склонна да се товари с чужди отговорности опозиция в България не имало може би от началото на 90-те години на миналия век.

Вярно, с нея или без нея, мнозинството ще гласува, това, което си е наумило. Но дали тя, опозицията,  няма да бъде изправена пред същата дилема след две години. Защото с нея или без нея,  избори и съответно нов парламент ще има.  И това е повече от сигурно.

<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->

<!--[endif]-->