Вие сте тук
Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІІІ
Официалната и неофициалната страна на Държавна сигурност
Неотдавна в българското законодателство бе регламентирана работата на прикритие на служителите на специалните служби. Това е един сложен механизъм, свързан с наличие на много сериозни обстоятелства и най-важното — по скоро изключение а не правило в работата на днешните специални служби. До началото на 90-те години на миналия век, обаче, нещата стоят обратното. Работата на прикритие на служителите на ДС и на военното разузнаване и контраразузнаване е правило. В това отношение си струва да надникнем в анализа на кадровия офицер от Първо главно управление журналиста Владимир Костов. Ето един от ключовите моменти в неговата книга “Българският чадър” /1/
“Работата, водена от изкусната ръка на Андропов,
следваше две главни линии: от една страна, развитие във всеки социалистически режим на мрежа от кадри с двойна принадлежност /една официална, открита към някои от секторите на държавната администрация, обществените организации или партийния апарат, и, другата — неофициална, скрита, към секретните служби/ /курсивът, мой/. От друга страна — развитието на интеграцията между секретните служби на СССР и тези на всяка от социалистическите страни. В България тези двупосочна задача бе изпълнена към 1972-1973 година. Така се роди нов елит……”
Казано ясно, щатът на бившата ДС съвсем не са отделните нейни главни управления, самостоятелните отдели и съответно структурите в управленията на МВР по места. Там просто е официалната страна, както казва по-горе Вл. Костов. Но за да станат по-ясни нещата, може би е добре да цитираме и един друг познавач по темата — покойният Огнян Дойнов. Разсъждавайки върху любимия си НТР /Научно-техническо разузнаване/, той не пропуска да очертае и мащабността на начинанието:
“НТР работи заедно с 1000 доценти и професори, 20 000 хабилитирани научни работници, 60 000 дипломирани инженери.” /2/
Разбира се, далеч съм от мисълта, че става дума за щат и дори за агентура на тайните служби. Допускам, че една голяма част от хората са работили епизодично по отделни задачи и дори и не са подозирали за кого работят. И все пак, трябва да приемем два прости извода. Първият е, че ДС, която по принцип имa обясним интерес към електрониката и ембарговите технологии, едва ли е пропуснала да се подсигури със солиден потенция от научни работници с чинове. Вторият е, че координацията на около 81 000 човека, /далеч преди масовизацията на информационните технологии и настолните компютри/, определено е изисквала солиден щаб от щатни служители на НТР. И тук не става дума само за звената от офицери на ДС, изградени към отделни министерства, че и към Националния аграрно-промишлен комплекс. Става дума за десетки институти, звена и центрове на прикритие, т.е. същински отдели на НТР, финансирани от самата служба. Един от тях е например Центърът за приложна информация /ЦПИ/, базиран в сградата на ЦИНТИ, на разположение на ДКНТП, но работещ на бюджет към НТР. Пак според Огнян Дойнов, през 2000 год. архивът на този център е предаден на “Вторични суровини”. /3/ Почти съм сигурен, че загледани във фаталния януари, когато с прословутата секретна заповед на Семерджиев е унищожен част от оперативния архив /досиетата/, съвсем пропускаме фактът, че през годините, включително и по време на правителството на ОДС, систематично се унищожават архиви на подразделения на прикритие на бившата ДС. Но това, както се казва е друга тема.
И сега след като сме наясно, че има официална и неофициална структура на ДС да се върнем към въпроса за нейната численост и бюджет. Всичките ми въпроси през годините — и към офицери от самите служби, и към политици и към специалисти по темата като например Методи Андреев са получавали един единствен отговор: не знам, нямам информация, нямам дори предположение. Не знам вие, но моите уши почервеняват от срам. СДС да е имал две правителства, едно от които успешно и с цял мандат, да сме вече граждани на Европейския съюз и да сме единствената бивша комунистическа страна, в която тази информация да не е официално оповестена ! Или по-точно, все още да е дълбоко засекретена.
Във всеки случай, специалистите по статистика и архивно дело, знаят, че има достатъчно косвени начини да бъдат направени така наречените засечки, за да се получи относително достоверна информация по въпроса. Да е жив и здрав Христо Христов , заради протоколите от януари 1990 год., които цитира в “Убийте скитник”. В един от тях /20 януари 1990 год./ генерал Семерджиев казва следното: “Обръщам внимание, че ще трябва да се отива на решително съкращаване и на структури в рамките на контраразузнавателното направление и на личния състав, дори и затова, че на нас ще ни бъдат силно намалени бюджетните средства. очертава се те най-малко с 30 млн. да бъдат съкратени в сравнение със сумата, която сме заявили. а това е главно фонд “Работна заплата”/ /курсив, мой/. Ако превърнем тези 30 млн в заплати и ако отчетем размеря на тогавашното ДОО, лесно ще ще стигнем до извода, че става дума за 20 –30 000 щатни служители. Коректив в минус на това число, може да бъде това “главно Фонд “Работна заплата”, което използва генералът. Другият важен изходен пункт, разбира се е средната работна заплата по това време — някъде около 240 лв и естествено два пъти по високите и размери в милицията и три пъти в специалните служби. В крайна сметка, резултатът към март 1990 год. е 6 956 /4/ служители на ДС. Разбира се главно контраразузнавателното направление. С други думи, заложените съкращения, така и не са постигнати на първия етап.
Що се отнася до евентуалните възражения, че част от тези кадри, може да са просто служители на МВР, т.е. на милицията, мога да кажа, че поне аз не съм чувал за съкратени милиционери и за сериозни съкращения в тази сфера точно по това време.
Извън тази зона, обаче, по причини, които заслужават да се разискват отделно, остава другата мощна структура в системата на ДС — външното разузнаване. Както вече имах възможност да спомена в предишният постинг, по-голямата част от личния състав на Първо главно действа под прикритие — в дипломатическите ни представителства, външнотърговски дружества и кантори, Авиокомпания “Балкан”, кореспондентски корпус и пр. и пр. И тук можем да доверим на бившия офицер от ПГУ, кореспондентът на Българската телевизия в Париж Владимир Костов. По негово твърдение в средата на 70-те години, ДС, респ. ПГУ има повече от 200 щатни служители във Франция. /5/ В добавка — и членовете на техните семейства. Оставям на вас да си направите сметката за какво става дума, като се има предвид, че не Франция води сред приоритетни за комунистическия режим западноевропейски страни.
Но, спирам до тук, с извинението, че май не остана време за въпросите, които бях анонсирал в предишния постинг. Но и утре е ден. Ще продължим с темата, освен ако случайно правителството не реши да пусне на сайта си проекта за нов Закон за съдебната власт. В такъв случай ще сменим за малко темата.
———————————————————————————————–
/1/ “Българският чадър”, издателство ДФГ “Репортер”, редактор Крум Благов, София, 1990 год., стр. 141
/2/ Огнян Дойнов, “Спомени”, Книгоиздателска къща “Труд” 2002 год., стр. 105
/3/ По този повод позвъних на Методи Андреев с въпроса възможно ли е да се случило това. “Възможно е, разбира се.” — отговори ми кратичко той.
/4/ По данни на генерала, изнесени на Кръглата маса