Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Щит и меч

Защо метлата в МВР трябва да има два края

Да, в МВР и в службите трябва да заиграе метлата, както заяви днес Радан Кънев. При това не е необходимо да се чакат доказателствата, че участниците в протестите през миналата и по-миналата година са били подслушвани.  За вътрешното ведомство, в сегашното му състояние, трябва да е валиден принципът на чорбаджи Марко, който опердашвал наследника си не след като счупи стомната за вода, а преди това.

За Светльо Бижутера и за личния му отряд

Провалът на акцията на МВР в Лясковец е очеваден. Онзи ден на препитването в парламента, Светльо Лазаров – Бижутера, по известен като зет на Камен Пенков, се оплете като пате в кълчища. И на практика не отговори на един от следващите въпроси:
-- Какви са основанията на Института по психология да препоръча да не се използва екип за преговори с Петко Петков ? При положения, че последният все пак не е официално освидетелстван като психично болен. Още повече, че в къде-къде по-опасни ситуации, като в тази с барикадиралия се в къщата си тежко въоръжен Тодор Димов --Чакъра, все пак полицейските психолози направиха опит да преговорят с него
. -- Как така на 13 март, в деня преди в СОБТ получават снимки на къщата на Петков, направени от местната полиция и изобщо не се интересуват как и при какви обстоятелства е събран снимковия и видеоматериал. От видеоматериала би трябвало да бъде ясно, че къщата е снимана от непосредствена близост, при това посред бял ден;
-- Защо първоначално са изстреляни халосни патрони при положение, че е търсен елемента изненада ?
-- Защо след раняването на полицай не е променен планът и екипът не се изтеглил на позиция ? -- Защо не е отчетено наличието на потенциален заложник – майката на барикадиралия се Петков ?;
-- Защо евакуацията е започнала чак след началото на стрелбата при положение, че Петков е определен като особено опасен и се знае с какво въоръжение разполага ?

Вечният член 1

Или защо е по-важен въпросът какво да правим с МВР, а не това, че някой си Йовчев е написал закон

Напускащият през задните входове премиер Орешарски и опитващият се да влезе в политиката пак от там вътрешен министър Йовчев внесоха проект аз нов Закон за МВР. Пак през задния, сиреч служебния вход на Народното събрание.
Ако човек прочете законопроекта отзад-напред, т.е. от мотивите нагоре през подписа на Миков , преходните разпоредби и.т.н., ще види, че колкото по-нагоре, толкова по-познато, даже съвсем познато звучат членовете и алинеите.
Ето защо възниква съвсем основателният въпрос: а защо старият Закон за МВР, допълнен тук-таме с някое допълнително правомощие на полицаите, трябва да мине за нов ? Дали не е заради парламентарната статистика. Все пак по-внушително ще прозвучи един изцяло нов, отколкото изменен и допълнен стар закон ?

Защо в СДВР са закононарушители

От малък имам уплах от спринцовка и от подпис под милиционерски протокол.  Първото е болезнено, а второто – унизително.  Вчера и онзи ден на два пъти се опитах да ми пробутат милиционерски предупредителни протоколи. Веднъж в СДВР и веднъж на доматения протест.  Както вече споменах тук-таме в медиите една от точките в  протокола изискваше от мен да не проповядвам расизъм и етническа ненавист. Ще кажете: а бе, тия луди ли са? Не, не са луди. Лудите са безобидни, но началниците в СДВР не са. Сигурен съм, че са клинично здрави. От тях разбрах, че от две години вече е практика да се привикват организатори на граждански прояви и да бъдат заставяни да подписват предупредителни протоколи.  За не вършат лоши неща по време на своите митинги, събрания или манифестации.
В случай, че сте гърмян заек, или сте активист на Българския хелзинкски комитет, може би ще се опънете. Тогава след следва една позната процедура. Като казвам позната, имам предвид по-старото поколение. Защото тя е същата, както едно време в милицията.  
Ситуацията тогава бе горе-долу следната. Събират се няколко цивилни и униформени, гледат те строго и ти подават предварително написания предупредителен протокол. В него обикновено има две точки.

Две разследвания, два свята, да видим кой ще стане излишен

Месец и половина след атентата на летишето в Сарафово, българските разследващи органи се покриха. Тук-таме някой да надига глава от окопа, пуска някоя реплика в публичното пространство и се снишава отново. Само Цецо стои подаден до кръста над бруствера и обещава „месеци, дори години”.
В случая, обаче, разследва не само България. Разследват и израелските служби. Между действията на органите в двете страни има съществена разлика. У нас тихомълком бе възприета удобната теза, че става дума за самоубийствен атентат. И съответно разследването у нас се ориентира към по-трудното – набиране на информация за евентуалните поръчители. В Израел пък – обратното. Там са наясно с поръчителите, а изходен пункт на следствието е, че извършителят е жив. И щом е жив, трябва да бъде открит. Както е известно откриването на извършителят е най-краткия път да стигнеш да потвърдиш поръчителя.
Има още една съществена разлика между българските и израелските служби.
Ако случайно българските власти сметна, че извършителят е жив, те най-вероятно ще поискат европейска заповед за арест. За да могат после да го изправят пред съда. Ако разбира се, изобщо те имат такова желание, защото не знае дали в показанията си пред съда, атентатора няма да разбие на пух и прах българската дюнерна дипломация. И съответно да влоши отношенията ни с определени държави и организации.
Израелците, обаче, няма да искат европейска заповед, а ще си го хванат сами. В която и точка на света да е атентатора. Жив или мъртъв. Ако е жив, разбира се, ще го изправят пред съда. Както направиха преди години с Адолф Айхман, а с много други, които са екзекутирали евреи.

Батальонът се строява

(за последен път)

Батальонът се строява ли? Ами да, на там върви работата. Последна есен е за кабинета. И каква. Започва още от август. Ето, например полицаите се канят отново да пушат. И не е изключено вътрешния министър, както преди две години да заяви, че подкрепя протеста им и дори, че ще участва в него. Все пак, преди евентуално да видим вицепремиер на синдикален протест,

Подходящ ден за лов на рибка-бананка

Днес, 27-мия ден от атентата в Бургас, е много подходящ , за да чуем от МВР нещо по-съществено около разследването. Казвам подходящ, защото на тази дата преди 18 години, при операция на френските власти е заловен Илич Рамирес Санчес, известен още като Карлос Чакала. Между другото пребивавал многократно в България в края на седемдесетта години. По времето, през което Чакала скита из нощна София, централата на терористичната организация, която ръководи е в Дамаск. Той самият често е със сирийски дипломатически паспорт. По онова време режимът води много балансирана политика по отношение на Сирия под водачеството на Хафез Асад, бащата на днешния диктатор. Даже му даваме заеми отвреме-навреме.
Ние, разбира се, не можем да мечтаем за френския съдия Жан-Луи Брюгиер, командвал операцията по заляването на Чакала. Имаме на разположение само разговорливият напоследък следовател Георги Илиев. И Цецо, разбира се. Да не забравим за Цецо, че скоро май не сме го виждали по телевизията.
 

На кого служат българските специални служби

Размишления на един неспециалист в сферата на националната сигурност

След случилото се на летището в Сарафово, започва дебатът за националната сигурност. В частност и за българските секретни служби. Когато слушате специалистите да говорят за един или друг аспект на тяхната дейност, за една или друга слабост и дори за пробив в националната сигурност, не се отчайвайте. За да имате отношение по въпроса не е необходимо да сте наясно с тънкостите в борбата на тихия фронт. Достатъчно е, че плащате масрафа на тази борба в качеството си на данъкоплатци. Така че оставете специалната терминология, законите, интеграцията (сиреч липсата на разузнавателна общност) и всички останали въпроси. В огледалния свят на Алиса всичко е едно към едно. Само че обърнато.
Първото, което трябва да знаете, че от времето на комунистическия режим, когато тайните служби сбъднаха мечтата на комунистите за мощно разгърнато партизанско движение в тила на своя народ, до днешен ден нещата в тази сфера не са се променили кой знае колко. И старата концепция за службите като щит и меч на държавата, а не като за услуга на гражданите си е напълно валидна.
Както и друг път съм писал в този блог, ключът към към разбирането на тази визия е законът за една българската институция, където черно на бяло е записано,

Страници