Как в ДАНС си дялкат новите правила

Баценомията* е съвсем нова наука, чиито основни положения съм изложил в моя фундаментален труд "Бацизмът -- висш и последен стадий на фасадната демокрация". Нейното приложно поле не е само закона, а също така и подзаконовите нормативни актове, какъвто в случая е Правилника за прилагане на Закона за ДАНС.
В проекта ясно се вижда как с времето приложната баценомия търпи положително развитие. Така например в него се предлага наместо в държавните органи (чл.50 от проекта), ДАНС да има право да внедрява на прикритие агенти в държавната администрация. Много правилно. Лично аз не вярвам понастоящем в държавните органи да има агенти на прикритие. Къде по причина, че голяма част от тези органи са така да се каже еднолични, къде защото са изборни.
Как например да внедриш агент в централния колегиален орган на държавната власт -- Министерски съвет ?

Първо става дума за изборна длъжност и второ -- там вече има има агент, известен с псевдонима "Иван".
По-нататък можем да очакваме идеите на Баце да бъдат доразвити, щото понятието "държавна администрация" да бъде заменено с "публична администрация". Иначе току-виж, някоя община вземе та се запъне с аргумента, че става дума не за държавна, а за местна администрация. И айде -- на агентът на прикритие трябва да му се търси нова работа.
Най-важното в проекта за изменение, подписан от Баце е, че се отваря възможността ДАНС да назначават агенти прикритие в съответните администрации, юридически лица и пр., без да питат за това нейните ръководители.
От една страна е странно. Седиш си да речем в стаята в съответното министерство и гледаш -- хоп до тебе нов колега. И никой не знае откъде е дошъл. Даже шефът на дирекцията.
От друга пък e логично. Какво означава това да уведомиш корпулентния собственик на "Телеграф", че трябва да назначи агент в собствения си вестник ? Както впрочем е сегашното положеие в Правилника.
И все пак. Като как ще да се случат нещата по новите правила, когато става дума внедряването на агенти в министерствата, където е скупчена преобладаващата част от държавната админитрация ? Да вземем например Министерството на отбраната или пък МВР, което от двете ви е по-симпатично. В този случай, на ДАНС няма да му наложи да уведомява съответно постоянния секретар в първата институция, и главния секретар във втората. Пита задачката, къде през това ръководителят на ведомството, в случая министър, политическа фигура и съответно член на МС? Още повече, че по стар български обичай, кажи-речи всяко назначение в тези министерства изискват подписа на министъра. Опитайте се да си го представите. Защото аз не мога. На всичкото отгоре в тези ведомства на подчинение на министрите има служби за сигурност, съответно -- Военното разузнаване и ГДБОП.
Докато си блъскате главите с тази загадка, ето ви и другата. Съгласно промените в чл. 50 от Правилника за прилагане на ДАНС, агенцията ще може да назначава агенти на прикрития в гражданските дружества. Да оставим асоциациите, които могат да възникнат с използването на това понятие (например НПО). По-важният въпрос е: за какво му е на ДАНС да внедрява агенти в този тип дружества? Най-вероятно обяснение, че гражданките, или още неперсонифицирани, дружества се ползват най-вече за кандидатстване в търгове за обществени поръчки. Хипотези в този случай са няколко и нито една от тях не върши работа на ДАНС. Първо. Възложителителите са в правото си да изискат от кандидатстващите фирми и физически лица да регистрират фирма, която е юридическо лице. Второ. Ако гражданското дружество не спечели търга, то най-често се разпада. Трето. Най-често гражданското дружество няма собствен щатен персонал и се обслужва от фирмите и лицата, които са съдружници в него. И.т.н. Как при това положение се назначава агент на прикритие за мен остава пълна мистерия. Честна пионерска!
Но какво да се прави. Човешката глупост няма край, а баценомията отива дори отвъд този безкрай. Особено, когато последната се оплете в баценомиката, както е в нашия случай.
--------------

* От Баце (съществително собствено) и от гръцкото номос (закон), науката за специфиниа начин на правене на закони във висшия и последен стадий на фасадната демокрация. Да не се бърка с Баценомиката, което изочава политикономиката пак от същия период.