Синдикати

През седмицата Тренчев и парламентарната група на СДС подписаха рамково споразумение. За усъвършенстване на политическия модел на България, за висок икономически растеж, за ограничаване на корупцията, за социална стабилност и достоен труд на гражданите.

Ще има и конкретизации на споразумението, т.е. съвместни програми. Как ли ще изглежда, например тази в областта на здравеопазването, като се знае нездравия интерес на синдикатите към здравето на българските граждани ? Да не говорим, че синдикалните лидери, дългогодишни участници в управлението на Здравната каса? се хващат за кобура, ако само дочуят от някъде някой да предлага нейната демонополизация.

Тези дни получих мейл от моят приятел Румен Янев с линк към http://bezbakshish.hit.bg/ и CC до няколко човека, измежду които Кирил Маричков и Стефан Попов. Не ми хареса работата. Едно, за това “без бакшиш”, което ми напомня стари времена. Второ, заради анонимното “групата възмутени граждани”, което отново ми напомня за същите времена. Странно, някой е платил домейн и хостинг, организира инициатива и не благоволява да се представи. Но странностите сега започват. Подателят на писмото до Румен и куп други хора е Димитър Сотиров /sotirovdk@yahoo.com/ мой състудент от Факултета по журналистика.

Нещо ми трепна отвътре като видях днес картинката пред парламента. Поразходих се, поогледах, мярнах една-две познати физиономии. Поколението се е сменило. Първо бяха “копърките” * онези, които през 1993 година започнаха протестите и беше създадена първата гилдийна организация. Те си отидоха с чест. По жалба на организацията, състав на тогавашния Върховен съд отмени частично постановление на кабинета Беров, което ги принуждаваше да плащат двоен данък. По-късно, през пролетта на 1996-та се появи второто поколение. Пак спонтанно.