Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

На улицата

Показалката предоврати диалога

Ето какъв е моят отговор на „“осемте точки“ на Кристиян Таков.

1. Ще припомня, че на 23 октомври м.г., в самото начало на окупацията, в аудитория 272 на Софийския университет пренощуваха само шестима студенти от Юридическия факултет. Аз пък отлично си спомням, че в първия ден на окупацията на Факултета по журналистика и масова комуникация, журналистите дошли да подкрепят протестиращите, бяха повече от окупаторите.

2. Разнородността на състава вчера вечерта бе, заради острата реакция на ректора и очакването за крути действия от страна правоохранителните органи. Да, не е добре в окупацията да участват външни хора. Но не виждам нищо неестествено в солидарността на студентите от различни висши училища. Освен това – що за логика е това ? Ако приемем, че окупацията е гражданско неподчинение и по дефиниция е извън нормите на закона, дали по-важното в случая, че в окупацията участват студент, който е от друго висше училише ?

3. Най-новата ни история помни и други случаи, в които моментът е бил неудобен. Например януари 1997 г. Нима тогава подготовката за сесията протече нормално ? Какво се случи с отпуските на задочниците ? Днес, когато вече сме членове на ЕС, на кой би му минало оценява студентската окупация и студентските действия, че тяхната сесия е била по-важна от големия изпит, който те издържаха заедно с протестиращите?

4. Ако избраното действие -–окупация е доказано неефективно срещу дебелокожата власт, нима не можем да кажем същото за деветмесечния протест по улиците на София ? Кое тогава е ефективното – стачката ? Ами да спират работа тогава преподавалите, да заключват вратите на СУ и да не допускат стачкоизменниците.

5. Точката и произтичащите от нея подточки са особено интересни. Вярно е, че медиите ще злоупотребяват с всяка непремисленост. Но нима изминалата година не бе пълна с такива ?

Повече така не може

Или защо с ареста на Генов и другите червените вандали оскверняват паметта на Любомир Далчев

Рано тази сутрин арестуваха Асен Генов и неколцина протестиращи. Заради актуализираната със спрей скултурна композиция на Любомир Далчев пред сградата на „Позитано“ 20. Буквално броени часове след това, в сутрешния блок на НТВ, вътрешния министър Йовчев услужливо определи действията на арестуваните като вандалски акт. И по този начин ги приравни случилотосе към свастиките на скенхедс по стените из София, към надписи като „Смърт на циганите“ и „Бежанците – вън от България“, оставени от сподвижниците на Петното и от фашизоидните атакаджии. Такова сравнение, разбира се е кощунство.
Не за друго, а защото четвърт век след прокламираната демокрация, комунистическата символика, въплътена в монументални форми, стърчи по четирите краища на България. От Шмайзера в столицата до скудоумната грамада от камък в село Партизани, община Дългопол. От потресаващата супена чиния на Бузлуджа до партизанското капище в село Калище, Благоевградско. Идете на един от двата терминала на летище София, влезте в залата за пристигащи и ще видите картата на най-забележителните паметници в София. Пет от шестнайсетте са руски или съветски. Включително паметникът на окупаторите в Борисовата градина, изографисван периодично от млади български патриоти, наречени „неизвестни извършители“ от официалните български институции – МВР и Прокуратурата.
Хайде холан, ококорвате се, арестувате, квалифицирате светкавично и дори сте готови да съдите по бързата процудера Асен и останалите. А когато бъде нападнат човек на „Пиротската“ не виждате, както писа днес Иван Бедров на своята стена във Фейсбук!

Протестът и процесът

 

Улицата сви знамената. За по-добри дни. Или пък за по-лоши. (Както искайте разбирайте онова, което се задава след изборите. ) Протестиращите спечелиха, но още не са го разбрали. Знаят го едни други хора, на които това им е работата, да знаят. Да кажем, че е наясно с това пищещият тези редове. Не защото работа му е да знае. А по причина, че действителността е негодна за прочит, а пък бъдещето не се не научава само с четене. Това, последното, в случай че ми бъде позволено да перифразирам един лондонски денди и пройдоха от по-миналия век.
Най-важното, което научих, докато бяха част от улицата (за ужас на мнозина мои приятели) е, че зад привидната бъркотия, винаги има някаква невидима сила, която подрежда някои неща в главите на хората. И оставя някакво послание, което те следват за дълго. То не винаги е истината. Така например, през далечната 1990 година, ключовата дума бе неутралното демокрация, а не истинското -- свобода. По-късно, през зимата на 1997 година, слоганът бе „ново начало” . И Европа като възможност да се справим със собствената си безпътица. Преди броени дни, пък по софийските улици видях един многозначителен плакат „Това не е протест, това е процес”. Този път улицата ни изненада с нещо невиждано и нечувано през годините на прехода.


Какво се случи в главите на хората

Тя издигна издигна глас за Велико народно събрание, заговори за промени в властта, за отзоваване на депутатите, за граждански квоти и за още ред други искания, чийто прицел не може да определим като социален. Въпреки противоречията в тези искания, въпреки стряскащите призиви за национализация, нещо прищрака в главите на хората. А то е, че след много години, най-сетне те направиха връзката между насъщния от една страна и от друга – непостижимите до скоро абстракции – Конституция, държава, право, закон, изобщо власт.

Категории: 

Как да действаме с полицията на протест - съвети от адвокати

Правила за поведение от юристите на Българския хелзинкски комитет

evestnik.bg

1. Не носете „оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети”.

2. Не бъдете в „очевидно пияно състояние”.

3. Не бъдете маскирани.

4. Не причинявайте вреди на хора или вещи.

5. Не се поддавайте по никой начин на евентуални провокации от страна на полицията. Не си позволявайте никакво словесно или телесно посегателство над полицай.

6. Не извършвайте никаква „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие”. Това е подсъдно по Указа за борба с дребното хулиганство.

7. Не призовавайте към никакво насилие/престъпления. Протестирайте мирно.

8. Не се идентифицирайте по никой начин като „организатор” на протеста. Организаторите носят наказателна отговорност за провеждане/продължаване на забранен/прекратен от кмета митинг – лишаване от свобода до 1 година.

9. Имайте готовност да покажете документ за самоличност. В противен случай, полицията може да ви задържи само на това основание.

Пълен текст на Законопроекта за събранията

Проект!

Общи условия
 

Чл.1. (1)Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без каквото и да е предварително разрешение.
(2) Лица, навършили 16 години могат да бъдат организатори на публични събрания, ако не са налице явни доказателства, че не отговарят на изискванията, които закона предявява към организаторите.
(3) Лица под 16 години имат право на организация и участие в публични събрания при условие, че е налице писмено съгласие от страна на техните родители или законни настойници.
(4) Право да организират и провеждат публични събрания имат също така бежанци и чуждестранни граждани, временно или постоянно пребиваващи в Република България.
(5) Гражданите могат да упражняват това право, както като физически лица, така и посредством своите политически и обществени организации.

Защо имаме нужда от нов Закон за събранията

или какво казват руснаците, в случай, че ги ощастливят с неорязано право­

Тази вечер в офиса на Гражданска инициатива „Справедливост” ще обсъждаме проекта за нов закон за събранията, митингите и шествията. Работата беше и лесна, и трудна. Лесна, защото има редица празноти в закона, чието запълване не е проблем. Трудна, защото през изминалите двайсет години има натрупана практика в прилагането на сегашния закон и съответно конфликтни точки, които трябваше да бъдат решени. Една от тях, както се сещате е свързана с действията на органите на реда в спорни ситуации и понякога прилагане на сила, несъразмерна на заплахата за обществения ред. Пресен пример – 14 януари 2009 година.

За съжаление днес законът е на дневен ред, единствено във връзка с така наречените обозначени зони и сроковете за уведомление. Тъкмо това бе и темата на Кръглата на маса, организирана от Синята коалиция миналата седмица. Там обаче бяха поставени и други въпроси /Красимир Кънев, Цветозари Томов и др./, които така и не видяха бял свят в медиите.

Много от тях са свързани с международни правни актове, по които България е страна или с вече отправени препоръки към страната ни, примерно от така наречената Венецианска комисия. Ето защо, дори парламентът да се съобрази с ветото на президента, не бива да ни тресе така наречената остатъчна благодарност*. За разлика от много европейски страни, уредбата в България не предвижда:

-- ясно определение на видовете публични прояви на гражданите

-- провеждане без уведомителен режим на прояви под определен брой участници

-- право на местната власт да определя публични места, за които не се изисква уведомление за провеждане на проява

Проектозакона за събранията на Гражданска инициатива "Справедливост"

­Проект!
Закон за събранията
Общи условия
Чл.1. (1)Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без каквото и да е предварително разрешение.
(2) Лица, навършили 16 години могат да бъдат организатори на публични събрания, ако не са налице явни доказателства, че не отговарят на изискванията, които закона предявява към организаторите.
Пълен текст

Мотиви към закона

Правото на мирни събрания е едно от фундаменталните и неотменими права възприето в международното право и в законодателството на демократичните страни. То е пряко свъързано и често пъти важдана предпоставка за осъществяването на редица други права и свободи на гражданите – правото на свободно сдружаване, свобода на словото,правото на стачка и религиозните свободи.. След 45-годишно прекъсване правото на мирно събрание на българските граждани бе възстановено през 1990 година с изменението на чл. 54 на Конституцията от 1971 година.

Пълен текст

Страници