Блогът на Пламен Даракчиев

Проект!

Общи условия

Чл.1. (1)Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без каквото и да е предварително разрешение. (2) Лица, навършили 16 години могат да бъдат организатори на публични събрания, ако не са налице явни доказателства, че не отговарят на изискванията, които закона предявява към организаторите. (3) Лица под 16 години имат право на организация и участие в публични събрания при условие, че е налице писмено съгласие от страна на техните родители или законни настойници. (4) Право да организират и провеждат публични събрания имат също така бежанци и чуждестранни граждани, временно или постоянно пребиваващи в Република България.

или какво казват руснаците, в случай, че ги ощастливят с неорязано право­

Тази вечер в офиса на Гражданска инициатива „Справедливост” ще обсъждаме проекта за нов закон за събранията, митингите и шествията. Работата беше и лесна, и трудна. Лесна, защото има редица празноти в закона, чието запълване не е проблем. Трудна, защото през изминалите двайсет години има натрупана практика в прилагането на сегашния закон и съответно конфликтни точки, които трябваше да бъдат решени. Една от тях, както се сещате е свързана с действията на органите на реда в спорни ситуации и понякога прилагане на сила, несъразмерна на заплахата за обществения ред. Пресен пример – 14 януари 2009 година.

За съжаление днес законът е на дневен ред, единствено във връзка с така наречените обозначени зони и сроковете за уведомление. Тъкмо това бе и темата на Кръглата на маса, организирана от Синята коалиция миналата седмица. Там обаче бяха поставени и други въпроси /Красимир Кънев, Цветозари Томов и др./, които така и не видяха бял свят в медиите.

Много от тях са свързани с международни правни актове, по които България е страна или с вече отправени препоръки към страната ни, примерно от така наречената Венецианска комисия. Ето защо, дори парламентът да се съобрази с ветото на президента, не бива да ни тресе така наречената остатъчна благодарност*. За разлика от много европейски страни, уредбата в България не предвижда:

-- ясно определение на видовете публични прояви на гражданите

-- провеждане без уведомителен режим на прояви под определен брой участници

-- право на местната власт да определя публични места, за които не се изисква уведомление за провеждане на проява

­Проект!
Закон за събранията
Общи условия
Чл.1. (1)Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без каквото и да е предварително разрешение.
(2) Лица, навършили 16 години могат да бъдат организатори на публични събрания, ако не са налице явни доказателства, че не отговарят на изискванията, които закона предявява към организаторите.
Пълен текст

Мотиви към закона

Правото на мирни събрания е едно от фундаменталните и неотменими права възприето в международното право и в законодателството на демократичните страни. То е пряко свъързано и често пъти важдана предпоставка за осъществяването на редица други права и свободи на гражданите – правото на свободно сдружаване, свобода на словото,правото на стачка и религиозните свободи.. След 45-годишно прекъсване правото на мирно събрание на българските граждани бе възстановено през 1990 година с изменението на чл. 54 на Конституцията от 1971 година.

Пълен текст

Малко преди да си тръгна ме заговори възрастен симпатизант на СДС в Люлин. Човекът бе също разтревожен от оценката за опозицията в некролога, та се питаше дали при това положение трябва да ходи на протестите. ­

В блога на Комитата видях проекта за декларация на протестиращите, която ще бъде прочетена днес следобед на митинга. Едно от исканията в нея – инициирането на нов обществен договор, вече придава нов смисъл на протестите. И това вече е покана към политиците да освободят терена. Не за друго, а защото обществения договор е договор между самите граждани. От тук нататък политиците в България трябва да избират между битността си на политици и качеството си на граждани.

Изборът е най-вече за представителите на десницата. Както в парламента, така и в местната власт. Техният глас в подкрепа на протестиращите и дори тяхното участие вече имат огромно значение. Те, и СДС, и ДСБ – имат моралното право да изберат качеството си на граждани. Не за друго, а защото в далечната 1991 година тъкмо СДС напусна Великото народно събрание. Тъкмо синята партия реши нейните народни представители да не подпишат Конституцията. Ето и мотивът за това решение: : „СДС като демократична коалиция от партии и организации, обединяваща стремежите на милиони български граждани, оценява проектоконституцията като съдъргаща редица недемократични разпореждания, които ограничават основни права и свободи на гражданите и препятстват смяната на политическата и икономическата система”.? Тази оценка бе в основата на решението на СДС неговите народни представители да напуснат Великото народно събрание и да откажат да подпишат Основния закон.

Някой да е отменил това решение ? Питам сега, най-вече Мартин Димитров, председателя на партията-правоприемник на тогавашната коалиция.

Още по валиден е въпросът към народния представител на СДС във Великото народно събрание Иван Костов?, сега председател на­ ДСБ.

­Днес в залата „Изток” на Народното събрание, депутати, компетентни органи и протестиращите майки ще обсъждат проблемите на децата и семейството. За трети път от 20 януари насам. Срещу тях ще седнат Хасан Адемов, председател на Комисията н­а труда и социалната политика, Лалко Дулевски, представител на Икономическия и социален съвет, и разбира се, представители на най-засмяното ведомство – Министерството на труда и социалната политика. Какво ще чуят майките – не знам. Знам, обаче, че Хасан Адемов не е изпълнил агажимента си от 20 януари да проведе специално общо заседание на ресорните комисии в парламента, на което да бъдат обсъдени исканията на майките.­