Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Пълен текст на Законопроекта за събранията

Проект!

 

Общи условия

 

Чл.1. (1) Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без да е необходимо предварително разрешение от държавни или местни органи на властта. 
(2) Лица, навършили 16 години могат да бъдат организатори на публични събрания, ако не са налице явни доказателства, че не отговарят на изискванията, които закона предявява към организаторите.
(3) Лица под 16 години имат право на организация и участие в публични събрания при условие, че е налице писмено съгласие от страна на техните родители или законни настойници.
(4) Право да организират и провеждат публични събрания имат също така бежанци и чуждестранни граждани, временно или постоянно пребиваващи в Република България.
(5) Гражданите могат да упражняват това право, както като физически лица, така и посредством своите политически и обществени организации.<

Чл. 2. (1) Правото на гражданите да се събират мирно и без оръжие не подлежи на никакви ограничения с изключение на случаите, посочени в закона и които са необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или за защита на правата и свободите на другите граждани.
(2) Никой не може да предоврати или да попречи на организирането и провеждането на мирно събрание извън случаите, предвидени в този закон.

 

Чл.3. (1) За събранията на открито организаторите уведомяват предварително местната власт по реда на този закон
(2) Не се изисква предварително уведомление за :
1. Събрания в закрити помещения
2. Събрание или митинг с не повече от 50 участници
3. Публични места, за които съгласно разпоредбите на местната власт не се изисква предварително уведомление
4. Културни и спортни прояви, сватбени тържества, погребални церемонии и обреди на вероизповеданията в България;
5. Публични прояви, предвидени в нормативен акт;
6. Събития, организирани от граждани или организации извън обществени места, предвидени за движение за хора, отдих или тържества.

(2) Събрание може да бъде проведено по всяко време на денонощието освен в часовете, съответно  22 до 6 часа -- за есенно-зимното часово време и 23 до 7 -- пролетното лятното часове време. В изключения кметът на общината може да разреши продължаването и провеждането на събранието и след 22 часа, единствено във формата му на гражданско присъствие.

Чл. 5. (1) Не могат да бъдат провеждани събрания в непосредствена близост с обекти на Българската армия, които имат военно предназначение или военни бази на партньорски държава от НАТО, разположени на българска територия.
(2)Не могат да бъдат създавани зони за сигурност около обществени сгради, когато те са са в непосредствена близост с площади, улици, зелени площи и други зони, предназначени за преминаване, престой или отдих на гражданите.
(2) Когато обстоятелтвата го изискватq, обозначени зони на сигурност могат да бъдат определяни с решение на местната власт в общината, на чиято територия са намират посолства, консулства или представителства на международни организации. Мярката се предприема след съгласие на съответното представителство и съгласуване на очертанията на обозначената зоната с неговото ръководство.
 

Видове събрания
 

Чл. 6. (1) Събранието е организирано събиране на граждани на открити публични места.
(2) Събранията биват: гражданско присъствие, митинг и манифестации.
(3) Гражданското присъствие е организирано събиране на граждани, чиято цел е да изразят идеи и гледни точки по актуални въпроси.
(4) Митингът е организирано събиране на граждани, на което са предвидени изказвания на оратори и се издигат лозунги, транспаранти, знамена и други символи.
(5) Манифестацията, наричана по-нататък в този закон шествие е организирано движение на граждани по улици, площади, тротоари или други обществени места с цел да бъде демонстрирана поддръжка или несъгласие с идеи, събития или актуални обществени и политически въпроси.

Ред за уведомление 

 

Чл.7. (1) Общинските съвети уреждат в своя наредба сроковете за уведомление, както и реда и начините за провеждане на събрания на територията на общината.
(2) Срокът за уведомление за провеждане на гражданско присъствие или митинг е най-малко 24 часа и най-много 48 часа преди началото на проявата.
(3) Срокът за уведомление за провеждане на шествие е най-малко 24 часа и най-много 72 дата преди неговото начало.
(4) Най-ранният срок за отправяне на уведомление за предстоящо събрание е 20 дни преди определената дата за провеждането му.
(5) В неотложни случаи общинските съвети могат да предвидят и по-кратки срокове за уведомление.
(6 ) Общинските съвети са длъжни да определят публични места, в границите на които може да бъде организирано гражданско присъствие или митинг без да необходимо предварително уведомление.

Чл. 8.(1) За провеждането на гражданско присъствие, митинг или шествие гражданите уведомяват писмено кмета на общината, на чиято територия е предвидено проявата
(2) В уведомлението се вписват данни за организатора, вида, целта, мястото, приблизителния брой на участниците, времето на протичане, и лицето, отговорно за реда по време на събранието.
(3) Когато уведомлението е за шествие в него допълнително се описва машрута, движението и крайната точка на участниците.
(4) В случаи, че организаторите са физически лица, е необходимо уведомлението да бъде подписано от най-малко трима граждани, като един от тях е указан като отговорник за проявата.
(5) Кметът на общината, до който е адресирано уведомлението извършва необходимото съгласуване с органите за охрана на обществения ред и трафик контрол с цел да бъде осигурено безпрепятственото протичане на проявата. 
(6) Ако кметът или пък съответните представители в общината не установят контакт с организациите или физическите лица, подписали уведомлението, се прилага принципа на мълчаливото съгласие и събранието се провежда. 

9  (1) В случай, че за времето и мястото, заявено от инициаторите вече има предвидено събрание по смисъла на този закон, кметът и длъжен да предложи друго време и място удовлетворяващи инициаторите.
(2) Ако междувременно са постъпили уведомления за две или повече прояви на открито, които са в непосредствена близост и чиито участници прокламират противоположни по своята същност идеи и становища, кметът е длъжен:
1. Да проведе среща с организаторите, на която да ги прикани да съгласуват помежду си промяна на датата, мястото или часа, предвиден за проведане на гражданско присъствие, митинг и или шествие. 
2. Ако между уведомителите не бъде постигнато споразумение по предходната точка, кметът на общината е длъжен да издаде заповед, с която съобразно възможностте определя различно време или пък различно място за провеждане на проявите.
(3 Ако кметът на общината прецени, че става дума за остро противопоставяне между групи граждани и налице основателно предположение, че са възможни нарушения на обществения ред, той може да издаде заповед за забрана на проявите на основание на чл. 2, ал. 1 от този закон. В заповедната той е длъжен да изложи подробно мотивите за тази мярка, както и да я публикува незабавно в сайта на общината.

Ред за провеждане на събранието

Чл.10. (1) Организаторите на събранието вземат следните мерки за осигуряване на неговото безпрепятстване и мирно протичане:

1. Осигуряват разпоредители, които съдействат на отговорника за поддържане на реда по време на събранието;
2. Ако събранието е митинг или ществие, организаторите осигуряват средства за озвучаване;
3. Осигуряват реда на трибуната и около нея, както и редът при изтегляне на участниците след финалния час на проявата;
4. Обезпечават реда и спазването на указания маршрут по време на шествието;
5. Спазват установените часове за начало и край на събранието.
(2) Участниците са длъжни да изпълняват инструкциите на лицето, отговорно за реда на събранието

(3) От събранието се отстраняват:
1. Лица, които носят оръжие или други други средства, с които могат да застрашат здравето на участниците или да навредят на частно и обществено имущество
2. Лица, които са маскирани с цел да не бъдат разпознати или притежават отбранителни средства – каски, бронежилетки, метални пръсти и др.
3. Лица, които явно и с действия целят да попречат на нормалното протичане на събранието.
(4) В случай, че организаторите не могат да отстранят лицата по предходната алинея, органите на реда са длъжни да им съдействат с цел осигуряването  на безпрепятствено протичане на проявата..
(5) Ако са спазени условията за мирното протичане на събранието, предвидени в този закон, отговорникът, както както и уведомителите не могат да бъдат подвеждани под отговорност за умишлени действия срещу обществения ред или нанесени вреди публично имущество от страна на отделни участници.

Чл. 11. (1)Кметът на общината, на чиято територия се провежда проявата, взема необходимите мерки за неговото безпрепятствено протичане.
(2) Когато уведомлението е за шествие, кметът предприема необходимите действия и съгласува с органите за контрол на трафика пренасочването на уличното движение и осигуряването на маршрута на участниците.
(3) По свое усмотрение кметът може да изпрати свой представител на място, което да бъде в контакт с организаторите за времето на протичането на събранието.

(4) Когато събранието продължи и навлезе в в часовете на денонощието, за които в закона има установена забрана, по изключение кметът на общината може да разреши неговото провеждане под формата на гражданско присъствие. В тази връзка той може да изисква промяна на мястото за провеждане на събранието, указана в уведомителното писмо.
(5) Решението по предходната алинея се придружава от резолюция на кмета върху уведомителното писмо на организаторите. Резолюцията съдържа забрана за
за използването на озвучителни средства и за създаване на пречки пред уличното движение. В нея могат да бъдат и допълнителни условия, които създават гаранции за спазване на обществения ред. Организаторите са длъжни да преподпишат своято първоначално уведомление, заедно с нанесената в него резолюция на кмета на общината. 

Чл. 12. (1) По време на провеждането на събранието органите на реда са длъжни да спазват необходимата дистанция от мястото, където се провежда на проявата
(2) Представителите на органите на реда не могат да застават в кръг около около участниците в проявата, да поставят контролно-пропусквателни пунктове на подходите към мястото на, както и да препятстват гражданите, желаещи да се присъединят към събранието.
(3) Участниците в събранието не могат да бъдат заснемани или филмирани с изключение на случаите, когато са налице факти за заплаха от извършване на престъпление. За осъществяване на заснемане или филмиране се изисква разрешение от съответния районен съд.

Чл. 13. (1) В случай, че организаторите на събранието установят, че от страна длъжностни лица се създават умишлени пречки за провеждане на събранието, те уведомяват незабавно райнното прокуратура или дежурния прокурор.
(2) Уведомлението на организаторите се счита за сезиране на прокуратурата по чл. 174а от Раздел VІІ на Наказателния кодекс „Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите.
(3) Прокуратурата е длъжна незабавно да изпрати свой представител на мястото на събранието и да извърши проверка по това дали е налице престъпни действия, ограничаващи правата на гражданите.
(4) В случай, че са налице достатъчно данни за престъпление, прокуратурата започва незабавно разследване.

Забрана за провеждане на събрание

Чл. 14. (1)Забраната за провеждане на събрание се налага единствено с писмена заповед на кмета на общината, на чиято територия е предвидена проявата. Забрана се налага в следните случаи:
1. При неспазен срок на уведомлението, непълни данни на организаторите или неуказан маршрут, ако става дума за шествие
2. При наличието на обстоятелства, предвидени в ограниченията в чл. 2 на този закон.
(2) В случай по ал. 1, т. 2 кметът е длъжен да изложи в заповедта аргументирани и конкретни мотиви за забраната. Заповедта се връчва на представител на организаторите не по-късно от края на работния ден, в който е подадено уведомлението. В случай, че уведомлението е подадено в края на работния ден, заповедта се връчва най-късно до 10,00 часа на следващия ден.
(3) В сроковете, указани  в предходната алинея заповедта за забрана се публикува в сайта на общината.

Чл. 15. (1) Организаторите на проявата могат обжалват заповедта за забрана в срок до 24 часа от нейното издаване пред съответния административен съд.
(2) Наличието на жалба от организаторите не спира изпълнението на забраната.
(3) В тридневен срок административния съд се произнася по постъпилата жалба. Решението на съда е окончателно..
(3) Ако административния съд постанови, че забраната е направомерна, събранието може да се проведе веднага или във всеки един следващите два дни във време, избрано от организаторите.
(4) При условията на предходната алинея прокуратурата се самосезира и извършва проверка с цел да бъде установено дали в случая е налице опит за възпрепятстване и съответно престъпление, съгласно чл. 174а, ал. 1.

Предсрочно прекратяване на събрание

Чл.16. (1) Кметът на общината, на чиято територия се провежда събрание, митинг или шествие може да разпореди прекратяването, ако са налице следните обстоятелства:
1. При явно и непосредствена угроза за обществения ред, включваща подскрекателство към насилие или действия, с които се застрашава здравето на гражданите и се уврежда имущество.
2. Ако организаторите толерират или сами призоват за насилствена промяна на конституционния ред
3. Ако организараторите толерират или сами приканват към расова, етническа или религиозна нетърпимост
4. Ако организаторите толерират или сами използват лозунги и изрази, възхваляващи идеологията на комунизма и фашизма.
5. Ако събранието бъде просрочено повече от 1 час от предвиденото.
6. Ако провеждането на събранието продължи след 22 часа.
(4) Предсрочното прекратяване е крайна мярка и към нея се пристъпва след като са изчерпани всички други възможности за въздействие върху участниците. (5)За прекратяването на събранието кметът издава специална заповед, която се връчва на отговорника и се оповестява незабавно пред участниците.
(5) В случаите от т. 1 до т. 4 от предходната алинея организаторите могат да обжалват заповедта за прекратяване на събранието пред съоветния административен съд. Жалбата на организаторите не спира изпълнението на заповедта. Административният съд се произнася в срок от 24 часа и решението му е окончателно.
(6) В случай, че организаторите отказват да прекратят събранието, съразмерно на степента за заплаха за обществения ред кметът съставя акт за установяване на установяване на административно нарушение на отговорника или изисква от органите на реда принудително прекратяване на събранието. .

Намеса на органите на реда
 

Чл. 17. (1) При отказ на участниците да изпълнят разпореждането на кмета и по негово искане, директорът на съответната регионалната дирекция на вътрешните работи издава писмена заповед за принудително извеждане на присъстващите от мястото на събранието.
(2) В заповедта на директора се указват начините на действие и помощните средства, които могат използват полицейските части. Те трябва да бъдат съразмерни на броя на участниците в събранието и на степента, в която е заплащен обществения ред. 
(3) Преди да предприемат действия за разпръскване на участниците органите на реда са длъжни посредством озвучаващо средство да предупредят участниците, че срещу тях ще бъде употребана сила
(4) При отказ на участниците да напуснат мястото на събранието органите на реда пристъпват към принудително извеждане на участниците в събранието.
(5) При прилагането на сила, органите на реда нямат право да обкръжават и да ограничават участниците в желанието им да напуснат мястото на събранието. (6) В процеса на използване на сила, полицията е длъжна да се съобразява с индивидуалната отговорност и степента на съпротива на всеки един от участниците

Спонтанни събрания

Чл. 18. (1) В случай на спонтанно , неорганизирано събрание на граждани на публично място, местните власти са длъжни да осигурят мирното протичане на проявата в продължение на един час.
(2) По преценка на кметът на общината това време може да бъде удължено, ако става дума за спонтанна реакция на участниците във връзка с актуално спортно, културно или политическо събитие.
(3) В случяй на предходната алинея, общината е длъжна да установи контакт с участниците и даги  призове да бъде излъчено лице, отговорно за мирно протичане на спонтанното събрание. Ако участниците излъчат такова лице, кметът незабавно издава заповед, в която се изписва името на излъчения от страна на участниците отговорник и се указва максималното времетраене на събранието.
(4)След изтичането на указаното време по ал.2 или или времето, което е посочено в заповедта по предходната алинея,  кметът на общината може на наложи глоба на организаторите или да разпореди използването на полицейски сили за прекратяване на проявата..
(5) Ако спонтанната проява е свързана с препречване на движението, местните власти установяват незабавно контакт с инициаторите и ги приканват да се оттеглят. В случай на отказ от тяхна страна, кметът може да разпореди използването на полицейски сили, като предварително предупреди участниците, за мярката, която ще бъде приложена спрямо тях.

(6) В случаите по ал. 4 и ал. 5, използването на полицейски сили за прекратяване на събранието става по реда на чл. 17 от този закон.

Нарушения на обществения ред и санкции
 

Чл. 19. (1) На граждани, които нарушават обществения ред и правилата за провеждане на събранието се налага глоба в размер от 100 до 500 лв, ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Длъжностни лица , включителн представители на органите на реда, които не се съобразяват с установените правила за провеждането на събранието се наказват с глоба от 500 до 1000 лв, ако не подлежат на по-тежко наказание.
(3) На отговорник, който е напуснал преждевременно събранието или не оказал съдействие на местната власт и органите на реда за предовратяване или отстраняване на нарушения, определени в този закон се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(4) Длъжностни лица или представители на органи на реда, които не се съобразяват с установените правила за провеждане за провеждане на събранието се наказват с глоба от 1000 до 3000 лева, ако не подлежат на по-тежко наказание.
(5) Нарушенията се установяват с актове на длъжностни лица, определени от кмета на общината.
(6) Наказателните остановления се издават от кмета на общината и могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за административните нарушения.

Допълнителни разпоредби

& 1. По смисъла на този закон:
1. „Събрание” е всяко организирано или неорганизирано събиране на граждани на публично място
2. „Публично място” е открито пространство – държавна или общинска собственост със свободен достъп на преминаване, престой или присъствие на гражданите.
3. „Организатор” е всяко лице, което е вписано в уведомлението до кмета в качеството си физическо лице или на представител на организацията, от чието се организира събранието.
4. „Отговорник” е лице, вписано в уведомлението като отговорно за спазване на обществения ред по време на събранието.

Преходни и допълнителни разпоредби
 

&1. В чл. 72 от Закона за МВР се създава нова ал. 4 със следния текст: ”Редът за употреба на физическа сила и помощни средства при изпълнението на

Чл. 17 от Закона за събранията се определя в отделна наредба на министъра на вътрешните работи.”
§2. В глава трета, раздел VIII "Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите" от Особената част на Наказателния кодекс, досегашния чл. 174а се променя, както следва:
"Чл. 174а. (1) "Длъжностно лице, което с  насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) Отговорник, който в нарушение на чл. 14, ал. 1, и 16, ал. 3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година."

&2. Изпълнението на настощия закон се възлага на кметовете на общините в Република България.