Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

На улицата

Вехти ченгиджийски номера

или защо протестът бе в градинката, а не пред МВР

Бях и аз на протеста. И мога да поспоря с твърдението в някои блогове за около 100 човека, т.е. ще трябва да сложите отгоре поне още 40-50. Но за мен присъствието бе повече от внушително. yes4.gifПо една проста причина: отдавна не бях  виждал събрани на едно място толкова хора хем с мисъл в главата, хем с гражданско чувство. Много възпитани, и много гневни.  И си помислих: жална им майка на чуковете, ако се разгневят интелектуалците дотолкова, че да излязат на улицата.  Нали се сещате какво ще стане.
Но между нас казано, аз бях два пъти по-гневен от другите. Не за друго, а защото вече имах информацията от колегите от
Frognews. Пишат те писмото до кмета на Столична община и, както си му е реда посочват мястото на мълчаливото присъствие – пред централния вход на МВР.

За вчерашната и днешната милиция ?

Вчера бях на шествие и митинг. С жена ми. Повървяхме си, скандирахме, пяхме дори накрая химна. С една дума - радвахме се на младите. Но, като бивш уличник, нали съм си професионално увреден, хвърлях по едно око какво става наоколо. Примерно – случайно забравени заграждения точно пред стълбите на катедралата, цивилни автобуси, пак съвършено случайно паркирани откъм Светия синод, други два /вече полицейски/ на разположение на изтощените от жегата пазители на реда.Ексик му на митинга цивилните еколози, но по краищата и дори сред демонстратите – пак полицаи.

Време е, притиснати от неволята, и в полицията да проявят малко революционност

Продължавам малко темата за спонтанните демонстрации и действията на полицията в такива случаи. Очевидно такъв вид прояви не липсват и най-вероятно по един или друг начин, с една или друга честота, ще ги има и занапред. Не бих искал да се спирам на това какви могат да бъдат причините. Във всеки случай сме виждали по телевизията спонтанно събрали се граждани пред някоя община да протестират къде за произвол на управата, къде за неизплатени социални помощи или по повод особено жестоко престъпление, извършено в съответното населено място. На два пъти през годините сме били свидетели на внушителни спонтанни протести. Първият път- по повод убийството на малкия Пепи и втория – когато таксиметровите шофьори обсадиха отново парламента във връзка с убийството на техен колега.

Неволята на гражданите и волята на управниците или за това къде се случват нещата

Революционер по неволя. Така Асен Георгиев определи блогъра Михаил Бозгунов около перипетиите му с МВР. Хареса ми това определение. Може би, защото през годините видях много такива хора. Интелигентни, порядъчниq дори понякога смирени и християни по душа. Сигурно и вие познавате много от тях. Най-вероятно те не биха били толкова смели в друга сфера на човешката дейност. Но в качеството им на граждани, в уречения ден и на определеното място, неволята ги призоваваше. И те се появяха. Проклинаха червената напаст /бог да я прости, Блага Димитрова ! /.

Страници