Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

На улицата

Нужно ли ни е ветото на президента

Събрания и митинги в България има от 20 години, манифестации – слава богу – не! Но заедно с това от 20 години българската полиция бие наред. Би депутати от Великото народно събрание, би ексминистър-председателя на Филип Димитров, ­meeting14.jpgби ученици от Испанската гимназия, би миньори и фермери, свещеници, би студенти и еколози. Май лекари още не е била, но тези дни покрай протестите срещу закриване на болници и това може да се случи. Ще кажете, може би – и другаде полицията бие ? Но разликата е, че там, било то Франция, било то Англия или Унгария, полицията би само в краен случаи й по правила. Правила, които определят кога да се намесят силите на реда, по какъв начин, с какви средства и до какви граници. Когато те бият по правилата – боли, когато те бият без правила – боли два пъти повече. Веднъж си набит физически, втори път ти е пребито дойстойнство. Гражданското.
За това сега, когато чакаме евентуалното вето на президента върху промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите е добре да знаем, че то няма да попречи на полицията да бие наред, когато му дойде времето. И раздела „Престъпления в срещу свободата на събранията, митингите и манифестациите” да си стои като коледно украшение, без през изминалите двайсет години да има поне едно длъжностно лице зад решетките, както предвижда чл. 174 а.

Пак жандармерия на площада

Днес бях на протеста. По две причини. Първата е, разбира се да подкрепя исканията „Зелените”, Гражданска инициатива „ Справедливост” и останалите организатори. Особено ми харесва втората точка, която предвижда превръщането на МВР от конспиративна*, каквато е сега, в съвременна европейска правоохранителна институция.
Втората причина е да видя дали има разлика между вчерашната /Петков-Миков/ и днешната милиция. За целта предприех мащабно наблюдение и проследяване, включващо широк обход на пространството около площад „Народно събрание”. Тръгнах от „Шишман”, където бе разположен полицейски джип и двама униформени отбиваха случайни и неслучайни минувачи. После минах по „Аксаков” и видях другия пост на „Цар Освободител”. Продължих нагоре, завих покрай Италианското посолство, покрай Народното събрание, градинката и приключих до Метростанцията. Попътно преброих 4 микробуса, 4 джипа, 4 леки автомобила със сини лампи, 22 обозначени полицейски коли, три камионетки с надпис „Жандармерия” до градинката откъм Народното събрание. Плюс две сериозни струпвания на полицаи в близост до „Ялта” и Катедралата. Може и нещо да съм пропуснал, а и кьошета наоколо, колкото щеш, но и това, което видях е достатъчно да направим един простичък извод.
За разлика от вчерашната милиция, която се струпваше направо пред парламента, днешната предпочита дистанцията
. Иначе количеството си е същото. И жандармерията – също.

Простихме се и с демокрацията

Вчера бях за малко на помена на българската демокрация пред паметника на патриарх Евтимий. necrolog2.jpgНе съм още престарял, за да ми измират връстниците, но забелязвам, че напоследък често съм в траур. Последният път беше през есента, когато Бого Шопов и еколозите погребаха Конституцията. За разлика от тогава, сега вече имаше некролог. И то във формат А3. Прочиташ го и веднага разбираш, покойната е умъртвена по особено мъчителен начин. С това бяха съгласни всички присъстващи опечалени. Но имаше изключения. Например депутатът Атанас Атанасов. Размених две думи с него, малко преди журналистите да го навалят с диктофоните и останах с впечатление, че не е много доволен. Както и да е, сигурно е имало и такива, които са се пообъркали, смятайки, че поменът е за тройната коалиция. По-късно, обаче, когато прочетох некролога по-внимателно, разбрах, че опозицията има право да се цупи. Най-вероятно на десните политици няма да им хареса оценките за „фалшификация на изборни резултатите” , „отгледана опозиция” и пр. По-нататък пък имаше още по-стряскаща констатация, че протестиращите искат чисто гражданска победа, а не на „продажната и престъпна опозиция, част олигархичната върхушка.” С други нов 4 февруари, но без политическите партии.

Малко преди да си тръгна ме заговори възрастен симпатизант на СДС в Люлин. Човекът бе също разтревожен от оценката за опозицията в некролога, та се питаше дали при това положение трябва да ходи на протестите. ­

Протестът вече е за нов обществен договор

В блога на Комитата видях проекта за декларация на протестиращите, PLAKAT 28-final NADPIS2.jpgкоято ще бъде прочетена днес следобед на митинга. Едно от исканията в нея – инициирането на нов обществен договор, вече придава нов смисъл на протестите. И това вече е покана към политиците да освободят терена. Не за друго, а защото обществения договор е договор между самите граждани. От тук нататък политиците в България трябва да избират между битността си на политици и качеството си на граждани.

Изборът е най-вече за представителите на десницата. Както в парламента, така и в местната власт. Техният глас в подкрепа на протестиращите и дори тяхното участие вече имат огромно значение. Те, и СДС, и ДСБ – имат моралното право да изберат качеството си на граждани. Не за друго, а защото в далечната 1991 година тъкмо СДС напусна Великото народно събрание. Тъкмо синята партия реши нейните народни представители да не подпишат Конституцията. Ето и мотивът за това решение: : „СДС като демократична коалиция от партии и организации, обединяваща стремежите на милиони български граждани, оценява проектоконституцията като съдъргаща редица недемократични разпореждания, които ограничават основни права и свободи на гражданите и препятстват смяната на политическата и икономическата система”.? Тази оценка бе в основата на решението на СДС неговите народни представители да напуснат Великото народно събрание и да откажат да подпишат Основния закон.

Някой да е отменил това решение ? Питам сега, най-вече Мартин Димитров, председателя на партията-правоприемник на тогавашната коалиция.

Още по валиден е въпросът към народния представител на СДС във Великото народно събрание Иван Костов?, сега председател на­ ДСБ.

Дружеска беседа в парламента

­Днес в залата „Изток” на Народното събрание, депутати, компетентни органи и протестиращите майки ще обсъждат проблемите на децата и семейството. За трети път от 20 януари насам. Срещу тях ще седнат Хасан Адемов, председател на Комисията н­а труда и социалната политика, Лалко Дулевски, представител на Икономическия и социален съвет, и разбира се, представители на най-засмяното ведомство – Министерството на труда и социалната политика. Какво ще чуят майките – не знам. Знам, обаче, че Хасан Адемов не е изпълнил агажимента си от 20 януари да проведе специално общо заседание на ресорните комисии в парламента, на което да бъдат обсъдени исканията на майките.­

Маршрута на студентите за днес и текста на политическата им декларация

Шествието на студентите: тръгване 13,00 часа от Студенския град, зала "Христо Ботев". 14,00 часа -- пл. "Независимост" пред бившия Партиен дом.15,00 -- Народно събрание.

Призив: Събуди ближния си? 65 години стигат!­

Декларация:

ПРЕДСТОИ НОВА БИТКА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И ЖИВОТ В НОРМАЛНА ДЪРЖАВА!

Декларация на форумно общество "Де`й зората" по повод събитията на 14 януари

ФОРУМНО ОБЩЕСТВО„ДЕ`Й ЗОРАТА”

http://www.de-zorata.de/forum/

ДО ОМБУДСМАНА

НА Р. БЪЛГАРИЯ

Гиньо Гочев Ганев

ул. Джордж Вашингтон № 22

София 1000

 

Г-н Омбудсман,

През изтеклите няколко дни станахме свидетели на множество репортажи отIMG_01131.jpg българските и чуждестранните медии, форумите и блогосферата, както и интернет, чрез които можахме съвсем ясно да наблюдаваме масови правонарушения над мирни гражданIMG_01131.jpgи, извършени от униформени служители на МВР.

Наличието на институцията, която оглавявате и заеманата от Вас длъжност на републикански правозащитник в България предоставя възможност на потърпевшите да се обърнат към Вас за застъпничество, когато се засягат или нарушават правата и свободите им от държавни органи и техните администрации (чл. 2 Закон за омбудсмана).­ Същевременно законът Ви оправомощава да действате и по своя инициатива, когато констатирате, че необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите не са били изпълнени (чл. 19, ал. 2 ЗО). В този смисъл е и Вашата досегашна практика, когато вече неколкократно сте се самосезирал. Считаме, че случаят 14-ти януари е най-масовото и най-публичното правонарушение от гл. т. на накърнени основни човешки права (касаещи живота, достойнството, телесния интегритет и здравето) след учредяването на омбудсманската институция в България.

Вземайки предвид, че дейността на омбудсмана е публична (Чл. 4 ЗО) и че омбудсманът е оправомощен да изразява публично мнение и становища в средствата за масово осведомяване (чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗО) се обръщаме към Вас, за да заявите становището си по правонарушенията от 14-ти януари т.г. и да се погрижите, в рамките на Вашите правомощия, жалбите на гражданите, които ще достигнат до Вас по този повод да бъдат разглеждани с особена акуратност и най-отговорно.­

Делото на протестиращите е в ръцете на самите протестиращи

Каквито и критики да имаме към студенти, еколозите, майките и фермерите, те си свършиха работата. За първи път у нас, публично бяха издигнати призиви за правова държава, за борба rectorat.jpgсрещу корупцията и за граждански контрол. Нормално е, че управниците се хванаха за палките. Както правилно ги цитира онзи ден един от ораторите – те тая власт с кръв са я взели и с кръв ще я дадат. Но коя власт? Тази, която се сменя през четири години ? Или пък онази, която народите учредяват веднъж и завинаги ? Тази, която всяко правителството получава, за да пази гражданите от престъпниците или онази, която защитава гражданите от от самото него ? ­Ясен отговор на този въпрос студентите те нямат. Те имат своята интуиция, своята вярна проценка за случвалото, своята вяра ще утре нещата могат да се променят.

Останалото беше на работа на опозицията. По-точно на дясната опозиция. И още по-точно на онези две партии, които вече полагаме огромни усилие да отличим дори словесно във всеобщата мътилка, наричайки ги автентична десница.

И сега като гледам смешните писма и декларация по техните сайтове, като гледам слушам какво говорят в медиите, няма как да не се запитам: какъв им е проблемът на тези хора ? Какво им липсва ? Кураж или компетентност ? Ако е първото, някак си бих ги оправдал.

Страници