Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Нужно ли ни е ветото на президента


Искам да кажа, че в повечето европейски страни въпросът кога, при какви обстоятелства се намесват органите на реда ней-често е поробно уреден. Понякога в самия закон, който регламентира правото на събрания, понякога в полицейското законодателство. Така например в полицейския закон на Унгария е детайлно уредено задълженията на органите по реда в случай, че се налага да бъде приложена сила. Регламентът, който трябва да спазва унгарския полицай е цялостен – от задължителното предпреждение за прилагане на сила, през абсолютната забрана за заграждане на участниците в проявата, до отчитане на индивидуалната отговорност на всеки един от тях.
Но това, че българската полиция може да вади палките за щяло или нещяло и да струпва без нужда жандармерия на площада е само един от проблемите на закона.
Така например всеки кмет в България разполага с прекрасна възможност да забрани пулично събрание или митинг, под предлог, че то застрашава обществения ред населеното място. Нищо, че в международното право е ясно разписано, че забрана може да наложена единствено, за да бъде защитена националната сигурност,у да бъдат предовратени безредици или престъпление, да бъде защитено здравето и марала на обществото или пък да правата на други граждани. Що за опасност за националната сигурност е, ако в Харманли набият някого на по време на митинг ?
Какво би станало, например, ако решите да обжалвате забраната на кмета, за да докажете, че нямате намерение да предизвиквате безредици? За вас може да има срок за уведомление, но не и за кмета, когато да ви връчи забраната. Ето защо, получавате разпореждането му два часа преди началото на евентуалния митинг,после обжалвате, а след 24 часа получавате решението на административния съд. Междувременно събитието, заради което сте насрочили митинга е отминало, денят е вече неделя и вали пороен дъжд. Както казва народната поговорка – битият е бит..
Та, като казах бит, се сетих какво би станало, ако днес в Самоков се съберат площада, за да протестират срещу побой, нанесен от общинския съвет Юри Галев върху техни съграждани?,. Ще има ли основание полицията да се намеси ? Ще има, разбира се. В българския закон, за разлика от този в Холандия или в Словения няма регламент за така наречения спонтанен митинг. През годините сме били свидетели неведнъж на подобни спонтанни митинги и струпвания на граждани --– спомнете си например такситата пред парламента по повод убийството на малкия Пепи.
Ако продължа в този дух няма начин да не се сетя, че ни управляват гражданите за европейско развитие. Кой знае защо, нито на тях нито на консултантът по МВР-законодателство Красимир Ципов не им е дошло на ум, че граждани на страните от ЕС у нас могат да гласуват в местните избори, но не е ясно дали имат право да организират и проведат митинг, събрание или шествие. Не за друго, а защото не се знае как кметът на съответното населено спокойно може да реши, че понятието „граждани” и българско гражданство са идентични.
Също така, представете си какво би станало, ако кметът на Ивайловград реши да отправи уведомление до кмета на София Йорданка Фандъкова за митинг пред Министерството на здравеопазването в знак на протест срещу закриването на болницата в града. Може ли кметът на София да откаже такава проява на община Ивайловград ? – Може, разбира се. За разлика от други европейски страни в България няма регламент за организиране и провеждане на събрания и митинги от държавни органи и организации.
И ето, че стигнах до последните промени, инициирани от гражданите за европейско развитие в българския парламент. Разликата между тях и колегите им в, например в Холандския парламент е в това, че първите мислят за собствения си задник с извинение, а вторите за сигурността на другите. По тази причина холандските народни представители са определили по специален режим за събранията и митингите единствено, когато са в близост до посолства и представителства на международни организации. Иначе най-богат опит по отношение на обозначените зони, днешните ни управници биха могли да почерпят от Закона за масовите акции на Република Беларус, където са забранени публично прояви на по-малко от  200 м от сградите на Президенството, Народното събрание и Министерския съвет, телевизия, радио, метростанции, подлези и на 50 м от сградите на административни и съдебни органи, болници, клиники, детски градини, гари, автогари и дори детски ясли.
Що се отнася до сроковете на уведомление, 72 часа твърдо ни отдалечават от любимата на премиера Германия в посока на Беларус и Русия. Да не говорим за редица други европейски страни, които не само не са установили твърди сроковете, но са оставили това право на своите местни власти. Не за друго, а защото там хората не гледат през бинокъл страната си и не я считат за територия, а отчитат простия факт, че не е едно и също да организиращ митинг в десетхилядно градче или пък в двумилионната столица.
И сега, докато чакаме евентуалното вето на президента е добре да се запитаме дали не ни трябва нов закон за правото на гражданите да се събират мирно и без оръжие. И без предварително дозволение, както и казано в Търновската, а не в настоящата Конституция.
Лично аз не очаквам нищо добро нито от вето, нито от каквито и да са поправки в закон, гласуван през януари 1990 година от 250, назначени от БКП депутати от 35-то Народно (?)събрание.