Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

На улицата

Новото начало е улицата, която ще сложи край на единовластието

Вчера протестиращите на площада бяха по-малко. Чух много предположения по въпроса. От това, че побоят над младежите е изплашил по-умерените, до скептичните оценки, че за да се вдигне българинът трябва да бъде ударен по джоба, както това стана през зимата на 1997 година. Но струва ми се, че истината е другаде. Много мои приятели и познати, които морално подкрепят протестите, все още живеят своя нормален делник. Не заради друго, а заради все още колебливите искания на студентите. Заради това, че все още липсва ясното и категорично становище, че протестът е политически, че се иска не оставка на кабинета и предсрочни избори, а ново начало.

Май само палките им останаха на управниците

Е, за разлика от 10 януари 1997-ма, този път биха посред бял ден. Размахваха палките, понеже имат тъпи началници и страхлив премиер. Всички бяха там с една единствена грижа – да пазят народните представители. Друга задача – да съдействат за нормално протичане на митинга, те нямаха. Ако имаха, най-вероятно щяха да си стоят по местата и тъй като бяха предостатъчно, можеха отстоят на атаките на качулатите. ­Също така, ако малко от малко ги интересуваше митинга и гражданите, най-вероятно след като вече бяха атакували откъм левия фланг, можеха да изтикат още нататък агресивните момчета. Или просто да приберат някой и друг, както си бягаха пред тях.

За десети януари 1997 от първо лице

­Събота е и няма кой да ме покани в ресторанта на Чифлиджанов, както през далечната 1998 година, когато празнувахме­46.jpg първата годишнина от януарските събития.  Отвън бяха лимузините на министрите, вътре  в ъгъла до врата шофьорите и охраната, а край голямата правоъгълна маса – отборът. Церемониалмайстер, както по време на шествията през януари отново беше Петър Георгиев /Пепи Шарана/. Както се казва в приказките и аз бях там и аз ядох и пих... И не само това, но и седяхме до сутринта. А някъде по обед от новините разбрах, че един от сътрапезниците ни, вицепремиера Евгени Бакърджиев е отсъствал от заседанието на Министерския съвет поради заболяване. Ех, славни времена бяха, най-вероятно ще възкликнат една особена категория седесари, за които миналото е властта !

Хубаво погребение

Да, наистина беше хубаво. Средна възраст на опечалените -- под трийсет, а коливо – клавиатури, мишки, дискети.  Раздадох и аз за покойната – външен модем от далечната 1998 година. Имаше и много блогъри. С някои от тях като Невена Гюрова, не бяхме се виждали от времето, когато работехме в един вестник със синя шапка и тираж от порядъка на 300-400 хиляди.

Как да си преброим митинга

Двайсет и няколко бяхме участниците в панахидата за Анна Политковския и­ по-късно на импровизирания митинг до Дома на Москва. Малко наистина, но много добре пазени. Успях да преброя осем униформени, а може и да е имало още и по-кьошетата.

Нежна ли ще е есента ?

Отговорът на социолозите е – не. Близо две трети от българските граждани не искат предсрочни избори. И съответно нямат желание да излязат на улицата, за да подкрепят идеята.eco4.jpg Още по зле е положението сред политиците от опозицията. Въпреки събраните над 1 млн подписа, сред тях няма особена надежда, че гражданите могат да ги потвърдят с присъствие на някои познати места, като пл. „Александър Невски”, например.  Въпреки някои­ плахи въздишки и припомняния на 1997 година и медийните анализатори не очакват есенни изблици на гражданска нежност към управляващите.
Да, ама не, казваше едно време Петко Бочаров. /Дано да е жив и здрав, не съм го чувал и виждал отдавна/.  Не за друго, а защото разминаването не е само между гражданите и политиците.

Панихида и протест за Анна

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”


Панихида и протест за Анна

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” организира на 07.10.2008 г. от 11:30 ч. в базиликата “Света София”

Панихида 

Как да си направим митинг

-- наръчник --

Как да уведомите местните власти


Първо. Трябва да сте наясно, че упражнявате едно от своите най-важни права, уредено в чл. 43, ал.1 в Конституцията. А след това и в специално създадения за вас Закон за събранията, митингите и манифестациите. Също така трябва да знаете, че улиците и площадите във вашия град са публична собственост и са ваши. 1.jpg
Но най-важното е да знаете, че за да упражните това ваше право не ви трябва разрешение от кого и да е било – било то кмет, министър, министър-председател или дори президент.
Второ. И тъй като не ви трябва разрешение, вие просто уведомявате, повтарям – уведомявате, кмета на съответното населено място, че възнамерявате да организирате митинг.

Страници