Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Простихме се и с демокрацията

Вчера бях за малко на помена на българската демокрация пред паметника на патриарх Евтимий. necrolog2.jpgНе съм още престарял, за да ми измират връстниците, но забелязвам, че напоследък често съм в траур. Последният път беше през есента, когато Бого Шопов и еколозите погребаха Конституцията. За разлика от тогава, сега вече имаше некролог. И то във формат А3. Прочиташ го и веднага разбираш, покойната е умъртвена по особено мъчителен начин. С това бяха съгласни всички присъстващи опечалени. Но имаше изключения. Например депутатът Атанас Атанасов. Размених две думи с него, малко преди журналистите да го навалят с диктофоните и останах с впечатление, че не е много доволен. Както и да е, сигурно е имало и такива, които са се пообъркали, смятайки, че поменът е за тройната коалиция. По-късно, обаче, когато прочетох некролога по-внимателно, разбрах, че опозицията има право да се цупи. Най-вероятно на десните политици няма да им хареса оценките за „фалшификация на изборни резултатите” , „отгледана опозиция” и пр. По-нататък пък имаше още по-стряскаща констатация, че протестиращите искат чисто гражданска победа, а не на „продажната и престъпна опозиция, част олигархичната върхушка.” С други нов 4 февруари, но без политическите партии.

Малко преди да си тръгна ме заговори възрастен симпатизант на СДС в Люлин. Човекът бе също разтревожен от оценката за опозицията в некролога, та се питаше дали при това положение трябва да ходи на протестите. ­

Казах муbogo3.jpg, че ако ако младите са прави, че демокрацията е мъртва, то трябва хубавичко да се ощипем. И да видим пък на какво основание ние, гражданите, се пишем сред живите. Да не говорим пък за онези, които упорстват да ни представляват в парламента.

За капак, вечерта жена ми, която си пода по окултните науки, ми припомни, че сградата на Народното събрание е построена върху гробище от турско време.