Блогът на Пламен Даракчиев

Мотиви Правото на мирни събрания е едно от фундаменталните и неотменими права възприето в международното право и в законодателството на демократичните страни. То е пряко свъързано и често пъти важдана предпоставка за осъществяването на редица други права и свободи на гражданите – правото на свободно сдружаване, свобода на словото,правото на стачка, религиозните свободи е пр. След 45-годишно прекъсване правото на мирно събрание на българските граждани бе възстановено през 1990 година с изменението на чл. 54 на Конституцията от 1971 година. По-късно, с приемането на Конституцията от 1991 година, правото на мирни събрания бе отделено от правото на свобода на словото и печата и бе прокламирано в отделен чл. 43. Съгласно неговата уредба гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрание и манифестации, като реда за тяхното организиране и провеждане се определя със закон. За съжаление разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ца определянето на реда и организирането на събранията и манифестациите със закон бе изтълкувана в полза на вече приет от 35-то обикновено народно събрание Закон за събранията, митингите и манифестациите. Този нормативен акт, приет без дискусия и от едно безсъмнено партийно назначено народно събрание е изцяло пропит с презумпцията за защита на обществения ред, а не за създаване на условия за гражданите с цел упражняване на тяхното право на мирни събрание. Именно по тази причина законът създава редица ограничения, които са в разрез с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политическите права. Неговите основни недостатъци са: -- липса на ясно определение на правото на мирни събрания, както и диференцирането на видовете граждански прояви -- липса на изрична защита на правото на мирно събрание на чуждестранни граждани, временно пребиваващи и чужденци, както и на непълнолетни -- установяване на уведомителен режим за всички събрания на открито без да се държи сметка за фактори като броя на участниците, актуалност на събитията или други възможности като предварително определени от общините публични места на свободен режим -- отсъствие на детайлно уреждане на реда и организацията на провеждането на събранието, както и на правата и задълженията на организаторите -- липсва на уреждане на начините, условията и средствата при намеса на органите на реда в случай на спорни ситуации или безредици, като такава уредба липсва дори в полицейското законодателство -- неясен регламент за забрана за провеждане на мирно събрание, като в отношение пример за лоша практика е ограничението „застрашават обществения ред в съответното населено място” -- неефективна процедура на обжалване пред съда, когато е постановена забрана от страна на компетентния орган -- липса на правна уредба на така наречените спонтанни събрания. Целта на настоящият проект за закон е преди всичко да създаде условия и възможности на българските граждани да упражнят правото си на мирно събрание. Ограниченията, предвидени в този закон са в съгласие с известната формулировка от международното право, предвиждащо изключения само в „случаите, посочени в закона и които са необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или за защита на правата и свободите на другите граждани.” В духа на модерното законодателство, законопроектът определя по-широко субектът на закона с оглед на това да бъде защитено правото на мирно събрание, както на българските гражданите, така и на чуждестранните граждани, бежанците, временно пребиваващите чуждестранни граждани. За първи път в закона се урежда изрично правото на непълнолетните и лица под 16 години при определени условия да упражнят правото си на мирно събрание. В проекта е дадено определение на обобщаващото понятие събрание, както и на видовете събрания. Съобразно социалната практика, сложила се в страната през последните 20 години събранията са диференцирани като гражданско присъствие, митинг и шествие. Тази диференция е необходима и с оглед на установяването на уведомителни режими. Така например за провеждане на шествие във всички случаи е необходимо уведомление, докато за останалите две прояви необходимостта е в зависимост от наличието на броя на участниците или от условията в местното законодателство. За първи път в практиката у нас, проектът дава възможност на органите на местната власт: Първо. Да приемат срокове за уведомление в рамките на указаните в закона и съобразно специфичните условия в съответната община Второ. Да определят публични места, където могат да се провеждат събрания, без да е необходимо предварително уведомление Трето. В неотложни случаи да предвиждат по-кратко срокове за уведомление Четвърто. Да изпращат свои представители за времето на протичане на събранието. В духа на международното законодателство също така е предвидена уреда във връзка с така наречения „контрамитинг”, т.е. случаите, когато на две събрания в непосредствена близост се прокламират противоположни и противоречащи идеи и е налице опасност от сблъсъци между участниците. В законопроектът е уреден подробно редът и начинът на провеждане на видовете събрания. Новост в тази уредба е защитата от произвол на добросъвестни организатори в случай на нарушения на обществения ред от страна на участниците. За първи път в законодателството се регламентира и присъствието на органите на реда на събранието, като се забранява филмирането на без съдебно решение, както и действия, които биха могли да препятстват присъединяването на граждани към събранието. Новост в българското законодателство е въвеждането на понятието спонтанно събрание, както и неговата уредба. В случаите, когато са налице подобни неорганизирани събрания, компетентните власти и органите на реда са длъжни да осигурят условия за мирно протичане на събранието, ако участниците му спазват условията на закона. Установяването на забрана за провеждане на събрание на граждани е регламентирано в съответния раздел на закона. Случаите на забрана са сведени до два: технически и забрана във връзка с някое от ограченията, установени в чл.2 на закона и предвидени в международното право. Изисква се подробна аргументация на забраната от съоветния компетен орган, както и оптимални срокове, в които тя трябва да връчена на организаторите. Обжалването на забраната от страна на организаторите спира изпълнението на заповета за забрана. С оглед на редица прецеденти с прекратяване на митинги и събрания и прилагане на сила от страна на органите на реда, в закона се предвижда специална уредба за предсрочно прекратяване на събрание и евентуална намеса на органите на реда. Изрично са изредени случаите, в които компетентия орган може да да издаде заповед за прекратяване на събранието, като е постановено, че прекратяване е крайна мярка. При един от най-спорните моменти, свързани със заплахи за обществения ред е използвана формулировката от законодателството на САЩ „При явна и непосредствена угроза за обществения ред....”. Извън случаите, свързани с явна и непосредствена угроза за обществения ред, законът предвижда ефективна процедура за обжалване от страна на организаторите. В случаите на намеса на органите на реда и прилагането на сила, уредбата в съгласие с международното право, изискващо съответното предупреждение към участниците, забрана за обкръжаване, съобразяване с отговорността и степента на съпротива на участниците. В преходните и заключителните разпоредби, законът внася допълнителна алинея към чл. 72 а, от Закона за МВР, предвиждаща приемане на специална наредба на министерството за реда и начините за употреба на физическа сила и помощни средства при евентуална намеса на органите на реда, произтичаща от уредбата на закона. В заключение би могло да се каже, че с приемането на този закон страната ще се съобрази в пълна степен с изискванията на международното прави и ще отговори на европейските изисквания за защита на правота на гражданите на мирни събрания.