Пламен Даракчиев

Ако човек се вслуша какво говорят примиерът и българските министри пред медиите и какво на заседанията на кабинета, лесно ще забележи една съществена разлика. Темите на деня – ядрената криза в Япония, ситуацията в Либия и скокът на цените на горивата са на устата на управниците ни, но отсъстват от дневния ред на кабинета.
Как при това положение човек да не се учудва на какво основание министърът на външните работи Николай Младенов заявява, че България няма да участва във военни действия срещу Кадафи. Без при това министърът да изложи каквито да са мотиви за това евентуално решение.
Що за кабинет имаме след като не знаем каква позиция ще заеме България днес на извънредното заседание на Съвета на НАТО по повод евентуалното начало на военна операция срещу Кадафи?
По какви причина в заседанията на българското правителство отсъства каквото и да е точка, свързана с ядрената криза в Япония, с възможните последици, с изводите от нея и пр. Вместо това четем как извън дневния ред министър Трайков информира за заседанието на енергийните министри в Европа, а премиерът бодро обяснява колко сигурни са реакторите ни в Козлодуй!
Как да си обясним фактът, че вицепремиерът Симеон Дянков заминава за Брюксел да иска намалява на акциза върху горивата без при това темата да е обсъждана на заседание на правителството?
Ако перифразираме прословутата фраза на един диктатор, то в случая нещата изглеждат така: има точка—има решение, няма точка – няма решение.

Размисли по повод на една неособено интересна за медиите дискусия на Гражданско сдружение „Справедливост”

Бихте ли ми казали колкото пъти в годината група у нас
граждани се събират обсъждат какво става с българското правосъдие? Най-вероятно по три пъти на седмицата сутрин и обед, ако човек съди по интереса на електронните медии – Канал 1, БТВ, Нова телевизия, ТВ Европа към днешната публична дискусия в София прес. За сметка на това тук беше камерата-гаубица на опозиционния Канал 3. Верно тук таме имаше някоя и друга попържня срещу управляващите,

Впрочем, на днешния ден не гледам телевизия, не слушам радио. Знам какво ще ми кажат живите и затова предпочитам гласа на мъртвите българи.
Заглавието по.горе е на едно от есетата на Георги Марков в продължението на  „Задочни репортажи”. В него той разказва историята на един свой съученик – Петко и опитите му да се освободи от... свободата. На едно място авторът пише:
„Веднъж на голямо събрание в квартала, един партиен оратор със забележително дълги и заострени мустаци каза нещо, което направи дълбоко впечатление:
„Русия, другари, ни освободи веднъж! Но ние злоупотребихме с подарената ни свобода и стана нужда Съветският съюз да ни освобождава още веднъж, т.е. отново да ни подарява свободата. Сега искам да ви предупредя, че ако пак злоупотребим със свободата си, не се надявайте на никаква помощ и на никакви нови подаръци! Казвам ви го и запомнете – Съветският съюз няма да дойде да ни освобождава трети път! Че хората няма да се занимават само с това – всеки век да ни освобождават! Кажете ми, колко пъти ние отидохме да ги освободим тях ? Нито веднъж!.."

Кога и как започна войната с организираната престъпност

Като гледам как от Синята коалиция твърдят, че управляващите са прекратили войната с организираната престъпност, направо ми идва да заплача. Как така съм пропуснал началото на това грандиозно събитие ? Допускам, че ме е унесла дрямката още от лятото на 2009-та, когато ГЕРБ издигна в програмата си идеи си за съдебна реформа и борба с корупцията. Между нас, казано заспах още в началото, по-конкретно на т. 2 „Осигуряване на ясна политическа воля и институционален механизъм на най-високо равнище за сътрудничество със съдебната власт за постигане на ефективни наказания за корупционна дейност по високите етажи на властта”. Да съм се разбудил два-три пъти. Веднъж, когато махнаха Националното бюро за контрол върху срс-тата, втори път, когато приеха новия Закон за МВР

Днес се навършват 100 години от рождението на Ронадл Рейгън*, човекът който донесе надежда за поробените източноевропейски народи, включително на нас, българите.
Измежду много му крилати фрази има и едно актуално определение на кризата и дори рецепта за излизане от нея: „Рецесията е когато вашият съсед загуби работата си. Депресия е тогава, когато загубите вашата. Възстановяване е когато Джими Картър загуби своята.”
Вярно е, че не сме президентска република и че  премиера Борисов не е Джими Картър, но всичко останало си е точно така.
----------------------
* Онези от вас, които искат да чуят на живо знаменита реч при встъпването му в длъжност и Алекс Алексиев по въпроса накъде върви свободния свят след Рейгън да заповядат на 8 февруари (вторник) от 16,00 часа в Културен дом „Красно село”, бул. "Цар Борис III" № 141

Сънувах кошмар. Бойко Борисов го няма. Нито на екрана, нито на „Дондуков” 1. Бордът е паднал, едно евро се обменя за 10 000 лв, правителството не е в оставка, а изобщо го няма, парламентът заседава денонощно, няма пари за пенсии, няма и за сересета, няма желаещи да поемат отговорност за управлението на страната.
По тази причина в София тече операция на силите на реда за осигуряване на необходимите министри, шефове на агенции, и областни управител.. Издирват се и и посланици, но на добра воля, тъй като имуществото на България в чужбина е вече разпродадено за покриване на дълговете. В операцията участват доброволно отряди от безработни и озверели пенсионери. Всички мероприятия се отразяват от обединеното издание „24 часа труд” и на живо

Вчера в зала „Форум“ на бул. „Стамболийски“ се състоя дискусия на тема „Несъстоялият се преход и предизвикателството пред дясното“. Основният доклад беше на Иван Груйкин, председател на Инициативния комитет за учредяване на политическа партия „Справедливост“. Другото основно изказване бе моето, което публикувам по-долу. Сред стотината участници имаше и доста хора, минали през стъргата на прехода, така че се получи интересна дискусия по въпроса дали той е приключил или не. Получих една интересна реплика от залата от Юли Павлов, която не мога да не цитирам: „Мачът свърши и резултатът не може да се оспорва.“ По-долу следва пълният текст на изказването ми.
--------------------
Когато днес говорим за кризата в дясното най-често отнасяме проблемът към самото него, към недостига на идеи и капацитет, към неспособността му да се еманципира от лидерското, към невъзможността да се структура по начин, който да му осигури жизненост и приемственост.
С това искам да кажа, че у всички нас, не изключвам себе си, съществува склонност да подценявамe трайния политически контекст, в който се намира същото това дясно.
Винаги съм се питал откъде идва тази наша склонност ? Как така от една страна се съгласяваме бързо, че комунистите са трансформирали политическата си власт в икономическа, от друга казваме ние градим партия на десните хора? Т.е. на хората, които са взели съдбата си в ръцете и са гръбнака на същата тази икономика. Как така сме склонни да изпишем в програмни документи, че искаме да върнем властта на гражданите, а сме готови да наредим в вътре в програмата модерното „политики“, насочени към различните сектори ? С кого ще правим тези „политики“ -- с партийният актив или със същите тези натикани в ъгъла граждани?

Днес, на пресконференцията си в София руският премиер Путин разясни на присъстващите как енергийният пакет на ЕС и либерализацията на преносът на газ ще увеличи крайната цена на горивото за европейските потребители. В същото време, докато руския премиер нахално и примитивно развиваше тезата за провала на третия енергиен пакет и високите цени, до него седеше безмълвен премиерът на България, страната взела участие в изработването на този пакет. Малко по-нататък също безмълвен остана Николай Младенов, външен министър и представител на страната ни в Европейската комисия.
Световните агенции непременно ще отбележат Путиновите предсказания за европейската енергетика. Но сигурен съм ще подминат презрително мълчанието на българския премиер и българския външен министър.
Пак днес, руска вълна бе един министър без порфейл, измислил едно от най-грозните прозвища за сънародниците те – външни българи. Гостът в „Сеизмограф“, почти като външен руснак обясни как съветската армия правилно ни е обявила война, правилно ни е окупирала и както се полага е отмъкнала като военна плячка целият ни държавен и дипломатически архив за периода 1939-1944. И в замяна ни е оставила българо-съветската дружба. За цели 45 години.
Май ще трябва да преглътнем още една проруска партия.
За третата ще трябва да почакаме да изтече мандата на Първанов.

Не знам как ще е днес, но на 10 ноемв,и миналата година цял ден и цяла вечер по телевизиите вървяха кадрите от прословутия пленум на БКП. Оттогава ми се е забила в главата една анкета с видни български политици с въпрос: спомняте ли си какво правихте на 10 ноември? Отговорите, включително и тези лидерите на управляващата коалиция СДС, си приличаха удивително. Един каза, че тъкмо излизал от адвокатската си кантора, когато го срещнал приятел и му казал, че Тодор Живков е паднал, друг пък чул новината от транзистора на работното си място, трети бил в отпуска и му позвънили у дома .