Пламен Даракчиев

Все по-трудно става на човек да проумее действията на правителството в сферата на здравеопазването. Ето, например вчера министър Божидар Нанев в интервю за „Ройтерс” съобщава, че предстои приватизация на част или пък може би на всичките 350 държавни болници. Ако живеете някъде в Европа, имате свободни пари и интереси в тази сфера най-вероятно ще се заинтересувате живо от една източноевропейска страна, където ще се продават на куп толкова много болници. И понеже парите са си ваши ще си поръчате анализ на пазара и съответно на законодателството в страната. Анализът, разбира се ще покаже, че управлението и разходването на средствата за здравеопазване се управлява мополно от Здравната каса, обемът на медицинските услуги е регламентиран в Национален рамков договор, а достъпът е лимитиран. Другото, което ще научи потенциалния инвеститор, че на пазарът на доброволното здравно осигуряване са излезли едва 5 процента от българските граждани.

или какво казват руснаците, в случай, че ги ощастливят с неорязано право­

Тази вечер в офиса на Гражданска инициатива „Справедливост” ще обсъждаме проекта за нов закон за събранията, митингите и шествията. Работата беше и лесна, и трудна. Лесна, защото има редица празноти в закона, чието запълване не е проблем. Трудна, защото през изминалите двайсет години има натрупана практика в прилагането на сегашния закон и съответно конфликтни точки, които трябваше да бъдат решени. Една от тях, както се сещате е свързана с действията на органите на реда в спорни ситуации и понякога прилагане на сила, несъразмерна на заплахата за обществения ред. Пресен пример – 14 януари 2009 година.

За съжаление днес законът е на дневен ред, единствено във връзка с така наречените обозначени зони и сроковете за уведомление. Тъкмо това бе и темата на Кръглата на маса, организирана от Синята коалиция миналата седмица. Там обаче бяха поставени и други въпроси /Красимир Кънев, Цветозари Томов и др./, които така и не видяха бял свят в медиите.

Много от тях са свързани с международни правни актове, по които България е страна или с вече отправени препоръки към страната ни, примерно от така наречената Венецианска комисия. Ето защо, дори парламентът да се съобрази с ветото на президента, не бива да ни тресе така наречената остатъчна благодарност*. За разлика от много европейски страни, уредбата в България не предвижда:

-- ясно определение на видовете публични прояви на гражданите

-- провеждане без уведомителен режим на прояви под определен брой участници

-- право на местната власт да определя публични места, за които не се изисква уведомление за провеждане на проява

Събрания и митинги в България има от 20 години, манифестации – слава богу – не! Но заедно с това от 20 години българската полиция бие наред. Би депутати от Великото народно събрание, би ексминистър-председателя на Филип Димитров, ­би ученици от Испанската гимназия, би миньори и фермери, свещеници, би студенти и еколози. Май лекари още не е била, но тези дни покрай протестите срещу закриване на болници и това може да се случи. Ще кажете, може би – и другаде полицията бие ? Но разликата е, че там, било то Франция, било то Англия или Унгария, полицията би само в краен случаи й по правила. Правила, които определят кога да се намесят силите на реда, по какъв начин, с какви средства и до какви граници. Когато те бият по правилата – боли, когато те бият без правила – боли два пъти повече. Веднъж си набит физически, втори път ти е пребито дойстойнство. Гражданското.
За това сега, когато чакаме евентуалното вето на президента върху промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите е добре да знаем, че то няма да попречи на полицията да бие наред, когато му дойде времето. И раздела „Престъпления в срещу свободата на събранията, митингите и манифестациите” да си стои като коледно украшение, без през изминалите двайсет години да има поне едно длъжностно лице зад решетките, както предвижда чл. 174 а.

или за това как една изоставена реформа предрешава всички останали

­

Тези дни директорите на общинските и частни болници в България изпратиха декларация до­ премиера. Сред исканията са им: среда на честна конкуренция, отмяна на изискването за двама специалисти по клинична пътека, увеличаване на бюджета на Здравната каса, премахване на делегираните бюджети. Човек може да разбере техният проблем. Обидно е в 21 век едно правителство да преценява в коя част на страна кой и по какъв начин да получава здравните услуги, за които си плаща.

­­Не ще и дума, че номинирането на Кристалина Георгиева е някакъв изход от скандала с предходната кандидатура на България Съгласен съм с Юлиян Попов, който днес пише в блога си, че секторът, даден на България не бива да се подценява  „Сега остава правителството да прати самолета си в Хаити – пише по-нататък блогъра.” Бързам, обаче да кажа, че че самолетът или по-точно товара най-вероятно вече е в Хаити Миналата седмица кабинетът прие постановление, с което одобри 5804 лв, левовата равностойност на материалната помощ, предназначена за пострадалите в Хаити  Сумата е равна горе-долу на две министерски заплати и със сигурност е два пъти по-малко от разходите на специалния самолет, изпратен миналата година в Иран, за да прибере българския моряк Още по-малка е сумата в сравнение с 8200 евро или 16 400 лв, одобрени от кабинета за обезщетения на български граждани, пострадали от съдебната система и съответно спечелелили делата си в Стразбург.
Ето и приложението към ­постановлението, от което става ясно, че ако друсне на „Дондуков” 1 за българските министри винаги ще се намерят палатки и одеала
И то на народни цени

Имущество, предоставяно като хуманитарна помощ за пострадалото от земетресението население на Република Хаити

Приложение към чл. 1

 

Мир на праха му на отец Иван Бонев! Отиде си на испанска земя, в Сан Фелиу, недалеч от Барселона. Беше снажен, с прошарена брада и добрината надничаше от очите му.. Докато още брадата му беше черна, скитахме с неговата лада из Родината. И все по-тъмно. Една нощ, докато пътувахме през Смолян за София, за да избегнем милиционерските постове, ми каза нещо такова. „Дребен*, най-големият грях на комунистите е разпокръстването на българите!”. Някъде в архива ми още стои подписката за нов закон за църквата, който по онова време винаги носеше в себе си. Може би, защото бе християнин и вярваше в Църквата той си избра друга съдба и не вдигна очи към голямата политика. Не дойде на Кръглата маса и не се видя с патриарха. Остана при миряните си в Кърджали. Но не за дълго. Онези, които разпокръстиха България се върнаха. И той, и Надя с двете им деца поеха на дълъг път. Било е писано на Иван пътят му да свърши в Сан Фелиу, а не в Кърджали.. Днес си мисля, че тъкмо неговия дух, тъкмо християнското, тъкмо любовта към хората, недостигаше на онези, които в далечната 90-та изкачиха стълбите на „Св. Александър Невски”. А коя голяма човешка мечта се е сбъднала без любов? --------------- * Така си ми казваше

Днес, заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков съобщи, че интерфейсът за директно следене на трафичните данни,< окончателно отпада. По стар навик ведомството на любовта предпочете да излезе магистралата и да покаже жартиери вместо да седне и да обсъжда делово исканията на организаторите на протеста на 14-ти януари. А исканията са от сериозни по-сериозни и си струва човек да не се заплесва, а да  ги подкрепи с присъствие вдругиден от 11,00 часа пред парламента. Ето ги и тях:

 

 

или за това как бе излъчена репликата на Петър Младенов за танковете
Днес следобед ми позвъни Петър Ганчев, някогашен главен секретар на КТ „Подкрепа” и поборник за демокрация в Плевен от началото на 90-те. Беше олицетворение на настъпващото – огромен, с риза извън панталоните, бос, но въпреки това достолепен. Писна ми, казва той! Кое ,питам аз ? Това с касетата за танковете на Евгени Михайлов. Въртят я тая история от два- три месеца, онзи ден пак я гледах във филма на Ралица Василева. И никой не пита как, аджеба, половин година тая касета седя по чекмеджетата. Така е, отговарям му още неизлязал от неделната сиеста. Ама ти знаеш най-добре какво се случи, напомня ми той. И добавя -- драсни няколко реда в блога си, все някой трябва да го каже. Сещам се, отговарям му, но дай, припомни ми, каквото кажеш ,това ще напиша. И ето, това ми каза: Беше някъде през януари 1990-та. В Плевен вече вреше и кипеше, ходех по събрания и митинги, но информацията какво става в София все още беше кът. Ето защо изпратих Ицо, на Ирина Росич*мъжът и, да отиде в София и да донесе на видео какво говорят там по столичните стъгди. Човекът отишъл в БНТ при Бойко Станкушев, той го пратил при някакъв оператор в” Хаджи Димитър”. Операторът му записал на касетата някой и друг митинг на СДС и му казал, че накрая има нещо, на което да се посмеят. Донесе ми Ицо касетата, сядам, гледам и накрая на касетата – суматохата на 14 декември. И най-важното -репликата на Петър Младенов:”Дoбре, да дойдат танковете!”. Веднаха започнах да раздавам копия -- спомням си, че дадох по едно на Тренчев и на Желю Желев. Чувал съм, че по същото време касетата е била разпрострена и по други места – в Бургас и Свищов, например. Мина месец, мина два, минаха три -- нищо.

 

Вчера премиерът Борисов разгледа с интерес граната, произведена в Института по металознание. Именно граната, а не формула за якост, технология за леене или други неща, с които се занимават цивилните научни институти по света. Нейсе, това да ни е проблемът, че научните ни иститути се произвеждат боеприпаси. По-любопитното или направо смехотворното е спонтанно избликнало от премиерската душа желание за постановлание, което ще координира отношенията между министерствата и БАН. Какво може да пише в един такъв нормативен акт ? Най-вероятно това, че министерствата и ведомствата се задължават да подпомагат Академията в установяването да закупуват с предимство отбранителни съоръжение. И разбира се гранати с висока научна стойност и съответен периметър на поразяване на жива сила. В случая, българските данъкоплатци. Както е известно на подобни гранати, тип ПМС * по света им викат протекционизъм. Дори и когато става дума за наука. -----------------------------
* Постановление на Министерския съвет, както гласи популярната абревиатура