Пламен Даракчиев

почти писмо по повод блогърскат­а инициатива за кмет­

Тези дни и аз се присъединих към инициативата блогър за кмет. Работата е симпатична, н­о аз съм малко тъжен. И като се замислих, ей така неусетно започнах да пиша писмо до блогърите. А то е:

Скъпи приятели, похвално е, че не стоим със скръстени ръце пред задаващия се служебен избор на кандидатката на ГЕРБ. Похвален е също така изборът на кандидат като Теодор Дечев, човек със безспорни качества. Не е толкова похвално, обаче, че сме готови да го пратим да управлява политическото гето София, както се изрази самият той на първата си пресконференция. Аз ще се съглася с него. Независимо от това, че обичаме нашия град, че е красив, че за разлика от другите европейски столици си имаме дори планина той се управлява от лошо по-лошо.

­

Тези дни кабинетът излъска МВР в пълния му блясък от края на 90-те на миналия век. Разбира се не без мълчаливото съгласие на Синята коалиция и любезното мълчание на опозицията. Промените в закона за ДАНС и закона за МВР осигуриха на последното нови попълнения – остатъците от министерсвото на Емел Етем, т.е. гражданска защита и националната система телефон 112. Също така бе възстановена службата за борба с организирана престъпност и то в най-престижното си качество – главна дирекция. Министерството получи и бонус – новосъздаващата се общинска полиция, която ще бъде под негов контрол и наставничество. И всичко това под иначе иначе благовидната формула за премахване на дублиращи функции между ведомствата и борба с организираната престъпност и корупцията.

Вследствие на тази почти светкавична акция на правителството, за Коледа българските данкоплатци ще получат най-многочисленото, най-полицейското и разбира, както закона предвижда най-централизираното ведомство в цяла Европа. СуперМеВеРе на Цветан Цветанов ще развива далеч по-широк диапазон от дейности за разлика от сродните му ведомства в повечето европейски страни. То ще пази границите, ще лови дребните бандити по улиците, ще разследва техните батковци по високите етажи на властта, ще бди по пътищата на Родината, ще бди над електронните комуникации, ще гаси пожари, ще ни спасява при земетресения /не дай боже/, ще охранява митингите на недоволни от правителството граждани и дори, ако имаме връзки ще ни лекува в престижната МВР-болница.

За всички тези дейности са нужни много пари. Много повече от тези, които отделят страните-членки на ЕС. Така поне твърди Евростат, според който България разходва за сигурност 2,9 процента от БВП. Т.е. четири пъти от Дания, два 2 пъти и половина повече от Франция, Гърция и Ирландия и дори с четири пункта повече от Кралство Великобритания, страна, изправена пред по-далеч по-сериозни предизвикателства в областта на сигурността. По брой полицейски служители на 100 хиляди души население страната ни просто е недостижима.

Миналата седмица кабинетът прие свой план за реформа в съдебната област и борбата с корупцията. Малко неочаквано с оглед „лошите отношения” между премиера и президента, консенсусът бе постигнат под егидата на последния. Консултативният съвет по национална сигурност, т.е. парламентарно представените политически партии в него, подкрепи безрезервно намеренията на правителството. Включително с гласовете на комунистите и на ДПС, което разбира се не е изненада. Както не и изненада /за съжаление/ поредното салтомортале на Синята коалиция с оглед на нейната предизборна програма и идеите за радикална структурна промяна в съдебната система. Към тези особености на българския национален консенсус непременно трябва да добавим и предизборната любезност на Брюксел и безрезервната подкрепа на 57-те мерки на кабинета.

31 години от убийството на Георги Марков

или за това как група граждани отбелязах­а 50-годишнината от 9-т­и септември

Вчера, докато чаках на опашката пред „Света София” чух мнозина да определят покойника като добър човек, при това с чуство за хумор. Така е. Но понякога и на добрите им писва. И се сещам за снимката на Сашо, излязла през 1996-та в един от юнските броеве на „24 часа”. На нея, бъдещият вицепремиер е гърбом, по риза, със запретнати ръкави, опрял ръце на капака на таксиметрова лада. Край него – суматоха: полицаи, таксиметрови шофьори, разгневени граждани. Текстът под снимката: нещо от рода – я, го виж какъв екстремист е тоя седесар. Ето я и случката накратко.

С голямо удоволствие днес прочетох в Медиапул статията на Иван Груйкин „Всички обичат Бойко”. Ето че един нормален човек публично се ощипа, за да провери дали все това,­ което вижда, чува и чете е действителност, а не кошмар. Не за друго, а защото бомбастичните изявления за реформи на премиера и неговото мнозинство в парламента някак си се разминават с конкретиката или пък изцяло са в коловоза на рутиното, каквито са идеите на Симеон Дянков в сферата на административната реформа. Не вярвате ли ? Лесно може да го проверите ? Кажете ми някаква конкретика в областта на съдебната реформа, освен, че ще се променя НПК без да я ясно кога ? Дайте ми някакви очертания на евентуалните промени в МВР, освен, че ведомството ще настоява / и правилно/ за някои от правомощията на ДАНС в сферата на разследването ? Какво ще става в образованието, освен, че министърът ще осигури нормалното започване на учебната година ?

малко размисли по идеите на вицепремиера Дянков за административната реформа

От много отдавна, май още от началото на 90-те, първата работа на всяко ново българско правителство е да се сдобие със счетоводител. По стар български обичай, както се казва. В повечето случаи те, както и да се наричат те – Муравей, Малката Секира или дори Пламен Орешарски, стига да не е изборна година, успяват някак да си свържат двата края на бюджета. И това е нормално – има-няма реформи, пенсионерите трябва преживеят, чиновникът да се усмихне на първо число и за мерцедеси за депутатите да остане дори. Има обаче нещо, което надживява всички счетоводители на държавата. И това е 132-хилядната партизанска армия на централната администрация.

Лека му пръст на Александър Божков! Отиде си тихо и незабележимо сред лятната политическа суетня. Сигурно се е надявал, сигурно е виждал още живот пред себе си, защото някъде през юни възстанови музикалното си предаване в „Дарик”. С присъщата си доброжелателност в интервюта за медиите и в блога си успя компетентно да предупреди за трудностите, пред които е изправено новото правителство. Но не му е било писано да продължи.

Днес всекидневникът „24 часа” публикува интервю с българския министър-председ­ател Бойко Борисов­. Няма как още в самото начало човек да не отбележи два прелюбопитни факта. Първият е, че вестникът пуска срещу премиера не главен редактор, не коментатор, не редактор, а репортер. Общо взето непозната практика в европейския печат. Вторият, който може и обяснява и предното недоразумение е, че Бойко Борисов е кум на интервюиращата го репортерка Кристина Кръстева. Но да оставим този въпрос на пиарите на новия министър-председател. Далеч по-важното е с какво се занимава той в дните след избора му. Можем да пропуснем неизбежните в този случай назначения във висшата администрация. Те са важни, както ще се убедим по-нататък, но далеч по-важното е друго: четейки интервюто няма начин да не забележим, че премиерът е взел присърце много, даже прекалено много задачи.