Пламен Даракчиев

Има един готин виц за Херман Гьоринг, който бил много суетен и голямо конте.  Отива Хитлер на опера – дават „Танхойзер” на любимия му Рихард Вагнер. Гледа си той кротко, но по някое време излиза на сцената рицар, натруфен и с пера на шлема и Хитлер не издържа. Става и посочва с пръст към сцената: „Е, Херман, този път прекали!” Е, вижте сега отиващия си министър Емел Етем, умножена по седем в сайта на Министерството на извънредните ситуации. То бива бива суета, ама чак толкова!...

Както е известно, съгласно член 1, ал. 1 от Конституцията ние сме република с парламентарно управление. Това сигурно не ви радва чак толкова много, тъй като сме единствената държава в Европа, която се определя като такава. Повече предпочитат други определения, като например правова държава, демократична република и пр. Ясно защо.

С днешната си декларация Народното събрание потвърди определението в Конституцията и съответно своето по-особено място в българската политическа система.

След като сте прочели декларацията, ако малко от малко сте запознати с принципите на представителната демокрация и разделението на властите, най-вероятно ще си зададете следните въпроси:

Работа ли му е на парламента да декларира, че гарантира законността, правовия ред и националната сигурност на Република България ?

Откъде накъде народните представители ще поемат ангажименти за повишаване на благосъстоянието и равнището на живота на българските граждани, включително чрез ревизиране на управлението на тройната коалиция ?­

или как борбата с корупцията може да бъде успешна

В последния брой на седмичника „Капитал” към статия с горното заглавие, Ася Колева предлага 10 стъпки за успешна борба с корупцията, тема, по която напоследък всички сме чувствителни. И не само това. Може да се каже, че в течение на годините, откакто футболът западна, а корупцията се въздигна, ние, българите, се преквалифицирахме. Сега сме се специалисти в областта на корупцията. Е, не издържах и аз на изкушението. По тази причина реших да предложа на вниманието ви своите 10 стъпки с известен, но не голям процент на съвпадение с изредените в седмичника. Ето и ги тях.

1. Структурна леформа в съдебната власт. Цялата власт в ръцете на съдиите и съдилищата.

Като избирател на Синята коалиция напоследък все по-често се червя, заради неясните, да не кажа конюнктурни сигнали, които напоследък идват от нейните лидери. Разкъсвани от желанието да подкрепят правителството /все пак е криза/ от една страна и от друга да се отстоят като партия с историческа роля през годините, те според мене не виждат по далеч от носа си. А по-далеч от носовете им е предизборнана програма, за която гласуваха техните избиратели. Ако следват например един от жалоните в тази програма – структурната реформа в съдебната власт, най-вероятно лидерите на Синята коалиция щяха да обвържат подкрепата си за правителството с реформата в тази област. Иначе казано щяха да поставят в пряка зависимост правителственото и конституционното мнозинство.

Вчера в „Неделя 150” Иван Костов разви идеите на Синята коалиция за приоритетите на бъдещото правителството – приемане на антикризисна програма и възстановяване на доверието на ЕС и достъпа до европейските фондове. Няма лошо. Всички го искаме, както каза самият лидер в ефира. Но дали все пак именно това са приоритетите ?

Има начин да го проверите. Ако сте човек с фантазия, представете си, че сте евродепутат, но не български, а германски. Например, Манфред Вебер. И ето, от тази позиция се гледайте внимателно в българската действителност. Какво ще си помислите ?

Вчера Иван Костов каза, че Синята коалиция не поставя условия на новия кабинет. На пръв поглед толерантна и разбираема позиция с оглед на сходните програми на трите партии, членки на ЕНП. Но само на пръв поглед. Защото има и едно твърде съществено разминаване между тях. Синята коалиция заявява в програмата си намерение за структурни промени в съдебната власт, докато в програмата си ГЕРБ залага на това, че секторът има нужда от оптимизация. От една страна Синята коалиция настоява за предоставяне на цялата съдебна власт на съдиите и съдилищата, от друга победителите смятат, че правосъдието може да заработи като се адаптира законодателството ни към европейските препоръки, като се оптимизират процесуалните и материални закони и като се засилят механизмите за вътрешен контрол. Както се вижда две напълно противоположни позиции.

Тази сутрин при Бареков беше ф­инансовият експерт Росен Плевнелиев, вероятно бъдещ министър на регионалното развитие и благоустройството. В рамките на половин час гостът говори за изграждането на магистралите „Тракия”, „Марица” и „Люлин” .road.jpg Плюс малко за еврондовете,т.е. за промяна в подхода към усвояването им. Да се смееш ли, да плачеш ли! Това е все едно министърът на образованието да говори строителството на нови училища, а не за промяна в държавните изискв­ания и начинът на управление на системата. Или пък министърът на образованието да обсъжда проблемът със задълженията на болниците, а не необходимостта от реформиране на Здравната каса. Допускам, че в следващите си изяви вече като министър, Росен Плевнелиев ще говори повече за политика, отколкото за пътища, но не бива да очаквате чудеса. Ако ГЕРБ спази предизборната си програма като цяло можете да очаквате продължаване на царската стратегия за финансова децентрализация. Както е известно в основата на този подход е да оставим повече пари в общините от местни приходи. И понеже общините не са 5-6, а цели 264, то новото в подхода може да бъде само все по-прецизното преразпределение на средствата за по-бедните от тях. Т.е. за повечето. Към този подход трябва да добавим и това, че правителството ще продължи да упражнява правото си на собственик на по-голямата част от инфраструктурата на общините – пътища, водоснабдяване, гори, води и пр. Какво да си мисля сега освен, че идва трето поколение български политици, които ще се­ опитат да усъвършенстват един модел на местно самоуправление и бюджетни взаимоотношения с горе-долу 30 годишна давност.

Бъдещият кабинет и съответно мнозинството в парла­мента има два пътя. Единият е ясен – категорични действия за смекчаване на кризата, т.е. актуализация на бюджета, т.е. драстични съкращения в администрацията, ограничаване където е възможно на инвестиционните намерения на държавата, сдържана политика на доходите и пр. и пр. Това е добре. Почти съм сигурен, че на гребена на доверието и с решимостта на премиера, правителството ще се справи с тази задача. И ограничаване на корупцията по върховете поне на първо време ще има, доколкото върховете се сменят и новите има още да се учат. Най-вероятно кабинетът ще бъде по-внимателен с реформите в отделните сектори и дано да е така, тъй като системни грешки по време на криза, не е най-доброто, което може да се случи на едно бодро правителство. Но това е ясната и бих казал очакваната от повечето избиратели посока.

Не споделям едно широко разпространено убеждение, че комунизмът си отива след като бившите комунисти биват изритани /1997/ или пък отстранени от властта. Комунистите у нас си оплетоха кошницата още в началото на 90-та и днес българските политически партии трябва да спазват правилата, определени от тях. С други думи освен тежкото наследство на кабинетът Станишев, новата коалиция ще трябва да се съобразява /или пък не/ и с политическото завещание на башмайсторите на политическата система от началото на 90-те. Например в областта на правосъдието и вътрешния ред. А как става това ?

Ако не от криминалистиката, сигурно от филмите знаете, че много често убиецът вместо да се покрие след престъплението прави точно обратното – обръща се към медиите, търси полицейските инспектори, води задушевни разговори с тях. Така е. В чисто психологически план,< престъпникът има нужда да разкрие механизмите на престъплението и да се изповяда. По-възможност публично. Дори поемайки в някаква степен риска да бъде разкрит. Такъв е и случаят с Меди Доганов. Публичните му признания и разговорите с медиите не са от вчера. Наглите реплики за обръчите от фирми, за летящата чиния, а сега и за разпределител на финансите на държавата са предизвикателство не към полицията и правосъдието, а към обществото.