Пламен Даракчиев

¬Миналият месец хакнаха блога ми. Предусещах, че нещо ще се случва, покрай наплива за регистрация на потребители със странни имейли, спам-атаки, порнолинкове и ред други неприятности. Направих, каквото можах, но силите бяха неравни. Така че на Цветница хакерът просна своята черна страница с многозначителното: „Hey Admin ! Your Security=0”.

Тези дни прочетох портрета на Яне Янев, публикуван в „Капитал” от Велина Господинова. Видях и коментара на Едвин Сугарев в Svobodata.com Така е. Тъжен е изводът от просперитета на подобни одиозни фигури, както казва Еди в своя анализ „Джефри ван Орден и Яне Янев”. Но има нещо, на което струва ми се до момента никой не обръща внимание. И това е платформата на Яне, което можете да видите тук. Бих предпочел тези доста грамотно разгърнати идеи за правова държава и децентрализация да са в основата на програмата на новата дясна коалиция.

Гледах снощния дебат между Борисов и Станишев. Не мисля, че дясната идея спечели от него. Дори ми стана жал за младите експерти на ГЕРБ и за усърдието, с което се опитаха да прокарат идеята за по-малко държава и повече пари в ръцете на хората. Част проблема бяха и страничките, които бяха пред тях в студиото. На тях пишеше „Да преодолеем кризата с общи усилия”.

И как ще я преодолеем ? ­

един филм на Малина Петрова за пожара на Партийния дом

Снощи бях на премиера на „Приключено по давност”, документален филм за подпалването на Партийният дом на БКП. Във фоайето на Дома на киното, а по-късно и в салона срещам мнозина действащи лица от близкото ни минало. По-късно в салона ще ги видя и на екрана. Тук са президенът Желев, генерал Атанас Семерджиев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Евгени Михайлов. Има и хора от по-задните редици като например някогашните подкрепаджии Тодор Гагалов и Дончо Иванов, Никола Даскалов,отците Амбарев и Бараков. Петър Бояджиев го няма, но тук е Фреди Фосколо, който по-късно припомня от екрана, за групата във Франция, която ни помагаше през 89-та да се свръзваме със западните радиостанции. Тук е и Бойко Станкушев, чийто тричасов видеоматериал от събитията също изгоря. Но по-късно и без много шум. След прожекцията стискам ръката на един стар опонент –Петко Сименов. Заради простичкото и човешкото заключение на финала на филма, че „това комунистите са лоши хора”..

Мнозина, включително и самата Малина Петрова се оглеждат за главните герои в историята от екрана -- Константин Тренчев, Александър Лилов и Любен Гоцев. Няма ги. Сигурно са заети с най-най-новата ни история и творят съвсем близкото ни бъдеще.­

От известно време имам проблеми с поддръжката на блога. Вече съм наясно, че причината не е нито в мене, нито пък в компанията, където е хостнат сайтът. Шегаджии с далеч повече време и опит от мене правят всичко възможно, за да изпитат нервите ми. Този път номерът им беше виртуално копие на кризата с боклука в София. Така под няколко постинга от преди две години се появиха стотици коментари с линкове към порносайтове. Със всичките последици, произтичащи от това. По тази причина, докато реша проблема се наложи да дезаактивирам опцията за коментари в блога, за което разбира се съжалявам. Надявам се скоро да намеря по-добро решение.

От известно време насам понятието консенсус е най-често спрягана и ключова дума в публичните изказвания на лидерът на ДСБ Иван Костов. Разбира се, не става дума единствено за съгласие вдясно, а за всеобщо осъзнаване на задаващите проблеми, видяни преди всичко през призмата на задаващата се криза. С други думи посланието далеч надвърля потенциалните участници в едно бъдещо дясно управление и дори останалите опозиционни партии, като например „Атака”. Няма лошо. И аз мисля, че страната трябва да се опира на консенсуси, а не на разделения”.